Исторически речник
обѣст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
обѣстобѣшѫ, обѣшѹобѣсшобѣстъ, обѣсть, обѣстобѣсмъ, обѣсмь, обѣсм, обѣсмообѣсте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
обѣсѧтъ, обѣсѧть, обѣсѧтобѣсвѣобѣстаобѣстеобѣсобѣс
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
обѣсмъ, обѣсмь, обѣсмобѣстеобѣсвѣобѣстаобѣсхъ, обѣсхь, обѣсхобѣс
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
обѣсобѣсхомъ, обѣсхомь, обѣсхом, обѣсхмꙑобѣсстеобѣсшѧ, обѣсшѫ, обѣсша, обѣсше, обѣсхѫобѣсховѣобѣсста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
обѣсстеобѣшаахъ, обѣшахъ, обѣшаахь, обѣшахь, обѣшаах, обѣшахобѣшааше, обѣшашеобѣшааше, обѣшашеобѣшаахомъ, обѣшахомъ, обѣшаахомь, обѣшахомь, обѣшаахом, обѣшахомобѣшаашете, обѣшашете, обѣшаасте, обѣшасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
обѣшаахѫ, обѣшахѫ, обѣшаахѹ, обѣшахѹобѣшааховѣ, обѣшаховѣобѣшаашете, обѣшашете, обѣшаасте, обѣшастеобѣшаашета, обѣшашета, обѣшааста, обѣшаста
обѣст -обѣшѫ -обѣсш св Окача, закача, поставя нещо да виси ꙇ же аще скандалсаетъ едного отъ малꙑхъ схъ вѣрѹѭщхъ въ мѧ. ѹнѣе емѹ естъ да обѣсѧтъ жръновъ на вꙑ его осьльскꙑ. ꙇ потопѧтъ і въ пѫнѣ морьстѣ М Мт 18.6 ЗI на връбї по срѣдѣ ѩѩ. обѣсхомъ оръган(ъ)ꙑ нашѩ СП 136.2 Срв. К7а 32 С418.23 Образно. како же ꙁмѭ распъра.  кꙿде ꙁмѭ обѣс С 463.1 Привържа, завържа, окова. млъꙙштѹ же піѡну.  обѣшенѹ бꙑвшѹ. рѣшꙙ жьр. отъвѣшта н. пакꙑ мѫівъше  ногътьм С 140.10 вовода ꙁѣло же раꙁгнѣвавъ сꙙ. повелѣ го обѣсвъше стръгат ... дондеже мꙙса мѹ падошꙙ вьса на ꙁем С 149.19 Прич. мин. деят. като същ. обѣшенꙑ κρεμασϑείς Разпънат на кръст на мѣсто нарцаемое кранево. тѹ пропѧсѧ . ꙇ ꙁълодѣа ового ѹбо о деснѫѭ. а дрѹгааго о інѫѭѫ ... еднъ же отъ обѣшенѹю ꙁълодѣѭ хѹлѣаше  глѧ. аште тꙑ ес хъ спсѧ самъ  нꙑ М Лк 23.39 З А СК обѣшьше м мн οἱ κρεμάσαντες Тези, които са разпънали на кръст, които са погубили обѣшъшѧѩ на крстѣ гь. како не імѫтъ вѣрꙑ. ѣко црь естъ ѹкарѣемꙑ К 11b 5 Изч М З А СК К С Гр κρεμάννυμι ἀναρτάω Нвб Срв обеся [се] ОА ВА НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА