Исторически речник
обꙑа  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
обꙑаобꙑаꙗ, обꙑаѣобꙑаюобꙑа-обꙑаѥмь, обꙑаѥмъ, обꙑаемь, обꙑаемъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
обꙑаобꙑаюобꙑаобꙑаобꙑаѥмъ, обꙑаѥмь, обꙑаемъ, обꙑаемьобꙑаѩ, обꙑаѧ, обꙑаѫ, обꙑае
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
обꙑаобꙑахъ, обꙑахьобꙑааꙗ, обꙑаѣобꙑаюобꙑаѥма
обꙑа -ꙗ м 1. Установен ред, начин на поведение, обичай ѡ съребролюбьствье вьсе се ꙁълое то сътворіло естъ ... ꙇ не помнітъ ні дрѹжъбꙑ. ні обꙑаѣ. ні рода ні ного нꙇкогоже К 4b 15 і да ѹвѣсі се въ істнѫ. ꙇ вждъ ꙇ тогда то въшедъ колко вꙑнесе. отъ дшѧ іюдов(.)і бесѣдѫ обꙑаі. обьштенье еже на трапѣꙁахъ К 4b 21 Срв. С411.29 ѹнен҄ен бо вьнѣшꙿн҄хъ ѹдобъ. обраꙁъ стъ етеръ дѹшевьнаꙿго ѹстроньꙗ. аште ѹбо въ такъ обꙑа ꙁапрьва себѣ ѹстромъ. пѫтемь ходꙙште. ѹдобь ѹже вьсѫ добрѫдѣтѣль коньамꙿ С 497.30 Само мн.Нрави. ꙗкоже бо бесѣдꙑ ꙁълꙑ гѹбꙙтъ обꙑаѧ благꙑ. тако  бесѣдꙑ благꙑ. ѹстраꙗѭтъ сьвѣст послѹшаѭштхъ С 544.2 Телесни функции, нужди на човешкия организъм. такъ бо естъ ꙁълꙑ тъ корень. бѣса горꙑ дшѫ нашѫ бѹѭ творітъ. творітъ вьсѧ. не вѣдѣт  себе іскрънхъ тѣлесънаго обꙑаѣ. ꙇ отъ самого съ мꙑсла ꙇꙁгъна нꙑ К 4b 13 2. Обичай, обред, култова практика егоже ес ꙇꙁбавлъ отъ плѣна врагъ бже. ꙇ съ нам же невѣдѣнемь мⷧаденъства. ꙇ нѫждеѭ мѫенѣ. обꙑа ꙇхъ творѣаше СЕ 23а 25 ꙇ весь поганъскꙑ.  беꙁбожьнꙑ обꙑа. далее сътвор отъ мꙑсл его СЕ 23b 20 ні поганъскъ етеръ обꙑа съдѣат. ні поганъскꙑѩ прісѧгꙑ. ілі но ъто блѫдѧште К 2а 14—15 тъ нꙑ стротъ  крѣптъ въ рат ꙗкоже  отцꙙ нашꙙ. он бо  прѣдашꙙ намъ сї обꙑа С 27.10—11 Чин, последование, църковен ритуал. ѣкоже нꙑ ес ѹбѣдлъ обꙑа сътворт. пострѣщ братра къ хѹ пршедъша. можеш л благодѣтѭ хвоѭ. обрѫт братра СЕ 82а 7 3. Твор. ед. като нареч. обꙑамь ἐκ συνηϑείας Редовно, постоянно, винаги дѣло твоѧ слꙑ стъ. обꙑамъ съвръшамо С 250.1 4. Способност, умение ѹвѣдѣвъше же обꙑа го. въдаꙗхѫ себе роꙁльнꙑм одръжм страстьм С 556.17 въ обꙑа бꙑт ἐν συνηϑείᾳ εἰμί Имам опит, привикнал съм към нещо отьцъ же сава. въ обꙑа сꙑ богоꙗвьнꙗ же  агг҄ельска вдѣнꙗ. не ѹбоꙗ сꙙ С 287.24 навꙑкнѫт обꙑамъ ἔχω τὴν ἁπλωμένην προαίρεσιν Редовно извършвам нещо, привикнал съм към нещо тьгда  дѣтшть плаетъ  мат болтъ. навꙑкъш обꙑамъ крьмт дѣтшть С 312.9 обꙑа мѣт εἴωϑα Имам навик, имам обичай ꙇ отъ тѫдѹ въставъ прде въ прѣдѣлꙑ юдескꙑ ...  прдѫ пакꙑ народ къ немѹ. ꙇ ѣко мѣ обꙑа пакꙑ ѹааше ѩ М Мк 10.1 З обꙑа стъ εἰώϑει, ἔϑος ἐστίν, συνήϑειά ἐστιν Oбичайно е, традиция е на вьсѣкъ же день велкъ обꙑа бѣ (ꙇ)ћемонѹ. отъпѹштат народѹ. съвѧꙁьнѣ гоже хотѣахѫ М Мт 27.15 З А СК прѩсте же тѣло сво. ꙇ обсте е рꙁам съ ароматꙑ. акоже обꙑа естъ юдѣомъ погрѣбат М Йо 19.40 З А естъ же обꙑа вамъ. да едного вамъ отъпѹштѫ на пасхѫ М Йо 18.39 З А СК  поѭште трет асъ ꙗкоже бѣаше м обꙑа. вьнеꙁаапъ ѹꙁьрѣшꙙ слѫ кѫѭ сь небесе пѹштенѫ къ нмъ. свѣтт С 64.20 ꙿто мꙙ тво  ꙿто т кобь. ꙗкогоже обꙑаꙗ нѣстъ кнꙙꙁемъ въпрашат о вьсемь С 46.24—25 обꙑа же бѣаше вь велцѣ то пѹстꙑн҄. раꙁбонкомъ поганꙑхъ ходт срацнъ С 559.16 по обꙑаю [стъ] a) κατὰ τὸ ἔϑος, κατὰ τὸ εἰϑισμένον, κατὰ τὸ εἰωϑός [εἰμι] По обичая, по традиция, както е редът по обꙑаю ерескѹмѹ. клю сѧ емѹ покадт въшедъшю въ црквъ гнѭ М Лк 1.9 З А ꙇ прде дхмъ въ црквъ. ꙇ егда въвѣсте родтелѣ отроѧ са. сътворт ма по обꙑаѭ ꙁаконьнѹмѹ о немь М Лк 2.27 З А СК велкъ же день творꙙште аполѡнѹ. въ пештерѣ ко страшьнѣ  темьнѣ. жде по обꙑаю мъ бѣаше творт съборъ саурьскѹѹмѹ градѹ С 26.15 гда же  поставшꙙ патрарха стѣ црькв рмьстѣ. по обꙑаю патрарꙿшъскѹ. повелѣ сак҄еларѹ свомѹ въ днъ дьнь С 121.7 b) κατὰ τὸ εἰωϑός, κατὰ τὸ ἔϑος, συνήϑως, εἴωϑα Както обикновено, както е присъщо ꙇ прде въ наꙁаретъ въ немьже бѣ въсптѣнъ. ꙇ вънде по обꙑа(ю) своемѹ. вь день соботънꙑ въ сънъмште М Лк 4.16А, СК ꙇ шедъ де по обꙑаю въ горѫ елеонъскѫ. по немьже дѫ ѹенц его М Лк 22.39 З кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштїхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мъ двьр С 38.10 ѧтѹ бꙑвъшѹ стѹѹмѹ петрѹ ...  въвръженѹ бꙑвъшѹ въ темнцѫ. бꙑстъ по обꙑаю молꙙштѹ сꙙ мѹ въ полѹношт вдѣт юношѫ красъна стоѧшта прѣдь нмь С 187.1 не хотꙙ же ꙁъла рабомъ свомъ господь вар по обꙑаю. сѫштѹ бо велкѹѹмѹ отъцѹ въ хꙑꙁнѣ.  молтвѫ творꙙштѹ къ богꙋ С 275.19—20 c) ἐξ ἔϑουσ εἰμί Винаги, редовно варатъ вьсꙙ гаврлъ арꙿхстратгъ. ꙗкоже по обꙑаю радост благовѣштенꙗ прностъ ловѣкомъ С 461.11 М З А СК Б СЕ К С Гр ἔϑος συνήϑεια ἤϑη; νόμοι обꙑаі Нвб обичай ОА ВА АК НТ НГер ЕтМл БТР АР ДА