Исторически речник
обрѣст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
обрѣстобрѧщѫ, обрѧщѹобрѧщешобрѧщетъ, обрѧщеть, обрѧщетобрѧщемъ, обрѧщемь, обрѧщем, обрѧщемообрѧщете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
обрѧщѫтъ, обрѧщѹтъ, обрѧщѫть, обрѧщѹть, обрѧщѫт, обрѧщѹтобрѧщевѣобрѧщетаобрѧщетеобрѧщобрѧщ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
обрѧщмъ, обрѧщамъ, обрѧщмь, обрѧщамь, обрѧщм, обрѧщамобрѧщте, обрѧщатеобрѧщвѣобрѧщтаобрѣтохъ, обрѣтъ, обрѣтохь, обрѣть, обрѣтох, обрѣтобрѣте
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
обрѣтеобрѣтомъ, обрѣтомь, обрѣтомобрѣтетеобрѣтѫ, обрѣтѧ, обрѣтѹобрѣтовѣобрѣтета
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
обрѣтетеобрѣтѣахъ, обрѧщаахъ, обрѧщахъ, обрѣтѣахь, обрѧщаахь, обрѧщахь, обрѣтѣах, обрѧщаах, обрѧщахобрѣтѣаше, обрѧщааше, обрѧщашеобрѣтѣаше, обрѧщааше, обрѧщашеобрѣтѣахомъ, обрѧщаахомъ, обрѧщахомъ, обрѣтѣахомь, обрѧщаахомь, обрѧщахомь, обрѣтѣахом, обрѧщаахом, обрѧщахомобрѣтѣашете, обрѧщаашете, обрѧщашете, обрѣтѣасте, обрѧщаасте, обрѧщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
обрѣтѣахѫ, обрѧщаахѫ, обрѧщахѫ, обрѣтѣахѹ, обрѧщаахѹ, обрѧщахѹобрѣтѣаховѣ, обрѧщааховѣ, обрѧщаховѣобрѣтѣашета, обрѧщаашета, обрѧщашета, обрѣтѣаста, обрѧщааста, обрѧщастаобрѣтѣашете, обрѧщаашете, обрѧщашете, обрѣтѣасте, обрѧщаасте, обрѧщасте
обрѣст -обрѧщѫ -обрѧщеш св 1. Намеря, натъкна се на нещо [някого], което търся, към което се стремя просте  дастъ сѧ вамъ. ꙇщѣте  обрѧщете. тлъцѣте  отвръꙁетъ сѧ вамъ М Мт 7.7 З,А, СК. Срв. Лк 11.9 М З А СК пакꙑ подобъно естъ цсрстве нбское лвкѹ кѹпъцѹ. ꙇщѫщѫ добръ бсьръ. ꙇже обрѣтъ еднъ мьногоцѣнень бсьръ. шедъ продастъ вьсе мѣне. елко мѣаше  кѹп  М Мт 13.46 З А СК ꙇдѣте ѹбо на сходшта пѫт. ꙇ елко аште обрѧштете прꙁовѣте на бракъ М Мт 22.9 ЗI А ꙇ вдѣвъ смоковънцѫ ꙁ далее. ꙇмѫштѫ лствье. прде аште ѹбо обрѧштетъ на не ъто М Мк 11.13 З ꙇ вьꙁдашѧ емѹ кънгꙑ саѩ пророка. ꙇ раꙁгънѫвъ кънгꙑ. обрѣте мѣсто деже бѣ напсано. дхъ гнъ на мьнѣ М Лк 4.17А, СК онъ же рее мъ. въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ.  обрѧштете. въвръгѫ же. ꙇ к томѹ не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ М Йо 21.6 З А СК да обрѩштетъ сѩ рѫка твоѣ въсѣмъ врагомъ твоімъ. десніца твоѣ обрѩштетъ въсѩ ненавідѩштѩѩ тебе СП 20.9 їбо пьтіца обрѣте себѣ храмінѫ. ї грълца гнѣꙁдо себѣ їждеже положі пьтеньцѩ своѩ СП 83.4 да не въꙁвраттъ сѧ съмѣренъ  срамⷧенъ. непостꙑденъ. нъ да обрѧщетъ благодѣть. ꙇ мⷧ҇сть СЕ 101b 19 ѡ раꙁбоініе цѣсрствію ісповѣдьніе. ѹітелю мⷱкмъ. ꙇже словомь маломь. небса отвръꙁе. ꙇ дꙇвъноѭ пѣсньѭ. дівъно съкровіште обрѣтъ К 11b 24 молтва стааго піѡнꙗ. же сꙙ обрѣте въ но псан С 142.19 ꙗко отъ дьнешьнꙗаго дьне аште да сꙙ обрꙙштетъ кто отъ васъ вънѫтрь града събраѧ въ цръкв правовѣрнꙑхъ. то съмрьтънѫѭ каꙁнь прметъ С 199.24 Образно. ꙇже бо хощетъ дшѫ своѭ спст погѹбтъ ѭ. ꙇ же погѹбтъ дшѫ своѭ мене рад. обрѧштетъ ѭ М Мт 16.25 ЗI Намеря, попадна на нещо загубено. аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ р҃ овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧт десѧтъ  девѧт на горахъ.  шедъ штетъ ꙁаблѫждьшѧѩ.  аще обрѧщетъ ѭ. амнъ глѭ вамъ М Мт 18.13 З,А, СК. Срв. Лк 15.4 М З каѣ жена мѫшт десѧтъ драгмъ. аште погѹбтъ драгмѫ еднѫ ... штетъ прлежъно доньдеже обрѧштетъ М Лк 15.8 З ѣко снъ мо сь мрътвъ бѣ  ожве. ꙇꙁгꙑблъ бѣ  обрѣте сѧ. ꙇ наѧсѧ веселт сѧ М Лк 15.24 З,А, СК. Срв. Лк 15.32 М З А СК рѣшѧ. же юде къ себѣ сам. камо хоштетъ т ѣко мꙑ не обрѧштемъ его ... то естъ слово се вьꙁштете ме(не)  не обрѧщете М Йо 7.35, 36 З  похватвъша комса отъ колеснцꙙ въвръгоста  въ конобъ.  велм съвьрѣ ꙗкоже н кост го обрѣст сꙙ С 234.22—23 2. Намеря, заваря някого или нещо в някакво положение, място, състояние блаженъ рабъ тъ. егоже пршедъ гъ сво обрѧштетъ тако творѧшта М Мт 24.46 З А СК ꙇ прде къ ѹенкомъ  обрѣте ѩ съпѧштѧ. ꙇ гла петров. тако л не въꙁможе едного аса побьдѣт съ мъноѭ М Мт 26.40 З,А, СК. Срв. Мт 26.43 М,З, А, СК;Мк 14.37 М,З;Мк 14.40 М,З;Лк 22.45 М З бьдте ѹбо не вѣсте бо когда гь домѹ прдетъ ... да не пршедъ вьнеꙁаапѫ обрѧщетъ вꙑ съпѧштѧ М Мк 13.36 З ꙇ се вамъ ꙁнамене. обрѧщете младенецъ повтъ лежѧштъ въ ѣслехъ М Лк 2.12 З А СК прдѫ на гробъ ... обрѣтѫ же камень отъваленъ отъ гроба М Лк 24.2 З А въведошꙙ ѧ въ тьмнцѫ. прѣдавъше стражемъ. вьлѣꙁъше же обрѣтошꙙ ꙁатворена преꙁвутера съборънꙑѧ цръкъве. менемъ лмна С 133.24 хотꙙ же ходт многовлънънꙑмъ пѫтьмь пѹстꙑн҄ьнꙑхъ.  бꙑвъ въ ѫтрьн҄ пѹстꙑн҄ стꙑ анна. обрѣте прѣподобьна нѣкого въ манастꙑр жвѫшта С 547.13 въшедъшемъ же мъ обрѣтошꙙ стаꙗ веселꙙшта сꙙ С 182.20—21 стꙑ же кононъ варвъ на дрѹгꙑѧ дьн ꙁаѹтра въставъ обрат сꙙ.  обрѣте ѧ на мѣстѣ жде хъ бѣ оставлъ С 32.6—7 ꙁлѣꙁъ же слѹга. вь пръвѣѣмъ ѹбо дворѣ не вдтъ н дꙿного. въ въторѣѣмъ же бꙑвъ обрꙙштетъ флоѳеа С 555.10—11 3. Сполети ме, постигне ме нещо бъ намъ прібѣжіще і сіла. помощънікъ въ скръбехъ обрѣтъшіхъ нꙑ ѕѣло СП 45.2 Срв. Е26б 3—4 ѡбѩсѩ мѩ болѣꙁні съмрътьнꙑѩ. бѣдꙑ адовꙑ обрѣтѫ мѩ. скръбь ї болѣꙁнь обрѣтъ СП 114.3 скръб ї бѣдꙑ обрѣтѫ мѩ. ꙁаповѣд твоѩ поѹене мое сѫтъ СП 118.143 4. Установя, констатирам нѣстъ бо страха бжїѣ. прѣдъ оїма его. ѣко волъст. прѣдъ нїмъ. обрѣст беꙁаконне свое  въꙁненавїдѣт СП 35.3 како ѹбо въꙁможемъ прстѫпт къ таковѹѹмѹ мѫтелю. л кѫѭ внѫ обрꙙштемъ на погѹбьн го. да пробрꙙштемꙿ грѣхъ себѣ С 215.27  въставъ въ тъ асъ де въ свꙙтѫѭ влемъ.  обрѣте ꙗко въ тъ асъ. прѣдалъ бѣаше дшѫ ловѣкъ С 296.13 вдѣхомъ рекшааго по трьхъ дьнехъ вьстанѫ.  рѣм стнѫ отꙿ дѣанїхъ обрѣтохомъ С 499.15 обскахъ  ꙁьрѣахъ рѫкѫѫ (!) же пльть дръжаахъ. а дѹшѫ (!) ба пораꙁѹмѣахъ.  вьнѣѭдѣ обрꙙштаахъ ѹдесно. а ѫтрьѫдѣ страшно С 511.21 Изнамеря, измисля. ꙇ наꙁьрѣахѫ  кънжънц  фарсѣ аште въ соботѫ сцѣлтꙑ. да обрѧштѫтъ рѣъ на нь М Лк 6.7 З А жръ обрѣст νομὴν ἔχω За рана, язва — разпростра се, уголемя се, разширя се напае бо въꙁнесѫтъ сѧ неъств.  слово хъ. ѣко ганъгрена жръ обрѧщетъ Е 2а 5 польꙃѫ обрѣст ὠφελέομαι Получа помощ ꙇ много пострадавъш отъ мъногъ бал. ꙇ ждвъш вьсе свое. ꙇ н едноѩ польѕѧ обрѣтъш. нъ пае въ горе пршьдъш М Мк 5.26 З А СК У обрѣст сѧ М З А СК Б ЗП О У Е СП СЕ К С Р МЛ Гр εὑρίσκω εὑρίσκομαι καρπόομαι ἀνακτάομαι μηχανάομαι ὁράω τυγχάνω φωράω ἔρχομαι Нвб обретши ’като намерил’ РРОДД Срв Обретен, Обретенчо, Обретин, Обретко, Обрятко м ЛИ Обретина, Обретения ж ЛИ Обретенов, Обретинов, Обрятков ФИ СтИл,РЛФИ