Исторически речник
обратт сѧ [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
обратт сѧ | обращѫ, обращѹ | обратш | обраттъ, обратть, обратт | обратмъ, обратмь, обратм, обратмо | обратте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
обратѧтъ, обратѧть, обратѧт | обратвѣ | обратта | обратте | обрат | обрат |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
обратмъ, обратмь, обратм | обратте | обратвѣ | обратта | обратхъ, обратхь, обратх | обрат |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
обрат | обратхомъ, обратхомь, обратхом, обратхмꙑ | обратсте | обратшѧ, обратшѫ, обратша, обратше, обратхѫ | обратховѣ | обратста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
обратсте | обращаахъ, обращахъ, обращаахь, обращахь, обращаах, обращах | обращааше, обращаше | обращааше, обращаше | обращаахомъ, обращахомъ, обращаахомь, обращахомь, обращаахом, обращахом | обращаашете, обращашете, обращаасте, обращасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
обращаахѫ, обращахѫ, обращаахѹ, обращахѹ | обращааховѣ, обращаховѣ | обращаашета, обращашета, обращааста, обращаста | обращаашете, обращашете, обращаасте, обращасте |
обратт сѧ
-обращѫ сѧ
-обратш сѧ
св
1. Обърна се, извърна се
онъ же обраштъ сѧ въꙁьрѣвъ на ѹенкꙑ своѩ. ꙁапрѣт петров глѧ. ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно
М
Мк 8.33
З
обраштъ же сѧ съ. вдѣвъ ѣ по себѣ дѫшта. гла ма есо щета
М
Йо 1.38
З
А
О
се рекъш обрат сѧ вьспѧть. ꙇ вдѣ са стоѩшта. ꙇ не вѣдѣаше ѣко съ естъ
М
Йо 20.14А
стꙑ же кононъ варвъ на дрѹгꙑѧ дьн ꙁаѹтра въставъ обрат сѧ. обрѣте ѧ на мѣстѣ жде хъ бѣ оставлъ
С
32.6
Извия се на друга, противоположна страна.
днъ же отъ нхъ корабъ не могꙑ прблжт сѧ къ воводнѹ корабью. обрат сѧ на онѫ странѫ
С
151.17
2. Обърна се към някого с думи
онъ же обраштъ сѧ рее петров. ꙇд ꙁа мъноѭ сотоно съблаꙁнъ м ес
М
Мт 16.23
обрашть сѧ къ ѹенкомь еднѣмъ рее. облаженѣ о вдѧште ѣже вдте
М
Лк 10.23
З
А
аште седморцеѭ дьнемъ съгрѣштъ въ тѧ. седморцеѭ дьнемь обраттъ сѧ глѧ каѭ сѧ. отъпѹст емѹ
М
Лк 17.4
З
А
СК
молвъ самъ съ говѣнъствомъ тхостѭ. обратвъ сѧ рекъ. ꙗже т дастъ благодать бжꙗ не съкрꙑ
С
553.24
3.
Прен. Променя възгледите си, вярата си и под
отлъстѣ бо срдце люде схъ. ꙇ ѹшма тѧжъко слꙑшашѧ. ꙇ о сво съмѣжшѧ. еда когда ѹꙁьрѧтъ ома. ꙇ ѹшма ѹслꙑшѧтъ. ꙇ срдцемь раꙁѹмѣѭтъ. ꙇ обратѧтъ сѧ сцѣлѭ ѩ
М
Мт 13.15
З
да вдѧще вдѧтъ не ѹꙁьрѧтъ. ꙇ слꙑшѧште слꙑшѧтъ. ꙇ не раꙁѹмѣваѭтъ. еда когда обратѧтъ сѧ отъпѹстѧтъ сѧ мъ грѣс
М
Мк 4.12
З
помѣнѫтъ сѩ і обратѩтъ сѩ къ гю вьсі коньці ꙁемлѩ
СП
21.28
аще кꙿто връщенѣ своего отъвръгъ сѧ въ поганꙑ. ꙇ обраттъ сѧ къ цркв бжь. ꙇ покаетъ сѧ
СЕ
23а 6
мноꙁ ѿ галаⷮ же по ꙁнаменⷯ юдесаⷯ цѣлъбаⷯ творенї. пррⷪьскыⷯ даровъ спѡⷣбльна. пакы на прелесть обратшаⷭ. прьвѣ ꙁлобѣ ѡбѣщашаⷭ
Пс.Кес.
147/146
покате сѧ ѹбо• обратте сѧ• да оцѣстте сѧ отъ грѣхъ• ꙗко да прдѹть врѣмена отъдꙑханꙗ
ПА
164b
4. Обърна внимание на нещо
обрат сѧ на хотѣне рабъ твохъ. ꙇ цѣл болѧщааго гі. ꙇ простьр емѹ рѫкѫ клюбѣ
СЕ
26а 1—2
обратте сꙙ къ ꙙдомъ свомъ. навꙑкнѣте тана божа
С
324.9
5. Върна се обратно
цї же отъ савръ погꙿнашꙙ вьслѣдъ воводѫ ѧт го ѹбт. таже не постігъше обратшꙙ сꙙ
С
51.8
аште тꙑ шъдъ на рать жвъ обратш сꙙ. то да вѣс ꙗко нѣстъ господꙿ глаголалъ нꙑнꙗ мьноѭ
С
195.7—8
много мѹ о покаан продлъжвъ слово. охѫпвъ го съ слъꙁам облобꙑꙁавъ. помолвъ сꙙ о немъ обрат сꙙ въ клѣтъкѫ своѭ
С
527.21
Образно.
ѡбрат сѩ дше моѣ въ покої твої. ѣко гь добро сътворі тебѣ
СП
114.6
раꙁдрѹшт врага мьстьнка. да ѹдесъ дѣлꙗ схъ. обратꙙтъ сꙙ срьдьца отцемь на ꙙда
С
320.27
обратвъ сѧ
м
ед
ὁ ὑποστρέψας
Този, който се е завърнал
тъгда же поклонѫ сꙙ отъ съмрът къ намъ обратвъша сꙙ. сладость бо мамъ къ вештьствѹ
С
501.2—3
Завърна се [от път, война и под.].
ꙁатворта вь темнц съ вьсѣкоѭ скръбьѭ. вергꙑ наложта на вꙑѭ мѹ. доньдеже обрашть сѧ ѹморѫ . по сѹтьнѣѣмъ го прореен
С
195.23
Върна се обратно, към началото [на разказ, изложение].
обратмъ сꙙ на наꙙтъкъ. ꙁаѹтра рее въсходꙙ въ градъ їс. въꙁалка ꙁаутра
С
348.14
Прен.Вразумя се, поуча се.
рее. амнь глѭ вамъ. аще не обратте сѧ бѫдете ѣко дѣт. не мате вьнт въ цсрстве небское
М
Мт 18.3
ЗI,
А, СК, ЗП. Срв. С 340.28
6. Прен. Променя възгледите си, откажа се от нещо.
не обратть сѧ отъ беꙁаконенꙗ своего• то въ грѣсѣ своемь ѹмьреть• а тꙑ дшѹ своѭ ꙁбавш• гда обратть сѧ правьдьнкъ отъ правьдꙑ своꙗ• т сътворть прѣгрѣшене• самъ въ грѣсѣ свомь ѹмьреть
ПА
275а
7.
Прен. Укротя се, смиря се, престана
аште маш ѹстомъ хсовомъ ѹста подобьна. въспрѣтш беꙁдьнѣ огньнѣ. рееш ѹмлькн обрат сꙙ. съ мноꙁѣмъ пꙿванмъ на небо вьꙁдеш
С
384.3
обратт сѧ на гнѣвъ
τρέπομαι εἰς ὀργήν
Разгневя се, разсърдя се
он же прѣбꙑваахѫ непокорꙙште сꙙ мѹ. ꙗкоже на гнѣвъ обратт сꙙ мъ на нь
С
29.28—29
он же не полѹвъше гоже скаахѫ на гнѣвъ обратшꙙ сꙙ. мъше же го обнажшꙙ меꙙ
С
38.20—21
М
З
А
СК
ЗП
О
У
СП
СЕ
С
Пс.Кес.
ПА
Гр
ἐπιστρέφομαι
ἐπιστρέφω
στρέφομαι
ὑποστρέφω
μεταβάλλομαι
τρέπομαι
ἐπανέρχομαι
φιμόω
νοτίζω
ѡбратт сѩ
Нвб
обратя се
остар
ВА