Исторически речник
обраꙁъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
обраꙁъ, обраꙁьобраꙁаобраꙁѹ, обраꙁовобраꙁъ, обраꙁьобраꙁаобраꙁомь, обраꙁомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
обраꙁѣобраꙁеобраꙁ, обраꙁовеобраꙁъ, обраꙁь, обраꙁовъ, обраꙁовьобраꙁомъ, обраꙁомь, обраꙁовомъ, обраꙁовомьобраꙁꙑ, обраꙁовꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
обраꙁꙑ, обраꙁовꙑ, обраꙁъмобраꙁѣхъ, обраꙁѣхь, обраꙁохъ, обраꙁохь, обраꙁовохъ, обраꙁовохьобраꙁаобраꙁѹобраꙁома
обраꙁъ -а м 1. Образ, лик, външен вид, външност вьскрьсъ же съ ꙁа ѹтра въ пръвꙑ соботѣ. ѣв сѧ прѣжде мар магдалн ... по схъ же дьвѣма отъ нхъ грѧдѫштема. ѣв сѧ нѣмь обраꙁомь ꙇдѫщема на село М Мк 16.12 З А ꙁмѣнішѩ славѫ его. въ обраꙁъ телъца ѣдѫша сѣно.  ꙁабꙑшѩ ба спаѭщаго ѩ СП 105.20 тꙑ бо бъ сꙑ неспсаненъ ... прде на ꙁемлѭ. обраꙁъ раба премъ. въ подобь л бꙑвъ СЕ 4b 1 къ стѣі сⷠтⷪрашънѣі жрътвѣ. прістѫпаеші. посрамі сѧ обраꙁа. самого пріношеньѣ. ѹбьенъ лежітъ хъ К 8b 24 ꙁѫтр же вьпѧ пѹштааше гласꙑ молтвънꙑѧ. да мѹ не облтъ скврьнавааго мѹ обраꙁа С 36.17  въꙁложт сковрадѫ ...  тако раждежена бѣаше сковрада ꙗкоже обраꙁъ ѧ подобенъ бѣаше огню С 118.3—4 напрасно сь небесе прдоста дъва агг҄ела въ обраꙁѣ орълѹ С 234.19  въ багрѣнцѫ обльена. ѹже побѣждьша. ѹже въ обраꙁꙿ цѣсарьскъ обльена С 435.6 въобраꙁвъша же себе въ раб обраꙁъ. нъ не отъвръгъша сꙙ же бꙑт бѹ С 533.5—6 анꙿг҄елъ же гнь ꙗв сꙙ стѹѹм [!] съшъдъ сь небесе. въ обраꙁѣ мльнѧ.  прде к н҄емꙋ ставъ на въꙁдѹсѣ С 567.24 мъноꙁ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ ...  обраꙁъмь беꙁълобвъіꙙ прѣльщаѭще. тьлѧштмъ неестьꙗ отъ ꙁѫбъ облваѭть (ꙗдъмь) Х II Аб 21 Форма, облик. вдѣаше патрархъ третꙗго на десꙙте сѣдꙙшта на кра стола.  се лце го обраꙁꙑ ꙁмѣнꙗше. овогда ѹбо вдѣт  бѣаше сѣда. овогда же отрока С 121.25 то ѹбо рееш о правьдѣ. не въ огньнѣ пламен. нъ въ обраꙁѣ дъждевѣ съходꙙшт С 250.27 Подобие, сходство. ѣростъ іхъ по обраꙁѹ ꙁмню. ѣко спдꙑ глѹхꙑ ꙁатꙑкаѭшѩ ѹші своі. ѣже не ѹслꙑшітъ гласа обаваѭщаго СП 71.5 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь сътворьшмь вꙿсѣьскаа ... съꙁъдавъшмь ка по обраꙁѹ своемѹ СЕ 52а 19 2. Изображение, лик, картина покажте м склѧꙁъ кнъсънꙑ. он же прнѣсѧ емѹ пѣнѧꙁъ. онъ же гла мъ  естъ обраꙁось  напсане. глшѧ емѹ кесаровъ М Мт 22.20 ЗI, А. Срв. Мк 12.16 М,З;Лк 20.24 М З ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ.  обраꙁꙑ рътаѭтъ  стнѫ пшѫтъ шаромъ. сце  хс сътвор на то трепеꙁѣ С 418.1—2 Скулптура, статуя. помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въс бѫдеш владꙑца мо дш.  обраꙁꙑ ꙁлатꙑ поставьѭ т по вьсꙙ градꙑ вьсеѧ вьселенꙑѧ С 1.23—24 помол сꙙ ѹбо ꙁа мꙙ къ богѹ. да въстанѫ  ꙁбѫдѫ мѫкꙑ сеѩ.  поставьѭ т ꙁлатъ обраꙁъ въ градѣ семь С 222.17—18 3. Начин, способ можемъ бо се створіт. аште хоштемъ ... како і кꙑмь обраꙁомь К 8b 19 ков же  сьвѣт ꙁьл на нꙙ плетом бꙑваахѫ.  раꙁльн обраꙁ мѫкъ прмꙑшлен бꙑваахѫ С 85.13  на колес првꙙꙁан бꙑт готов.  вꙙꙁан бꙑт  жегом.  вьсѣкъ обраꙁъ мѫкꙑ прѧт С 88.25  просто решт вьсѣм обраꙁꙑ творꙗѣше спѣхъ въгодт богѹ. алъбам же  молтвам.  оцѣштенмъ тѣлесънꙑмъ С 280.25 такоже ї хс. аште да не по того обраꙁѹ глагол҄еш. не послѹшатъ тебе н въньметъ. навꙑкнѣмъ ѹбо тако глаголат. ꙗкоже стъ обꙑклъ цръ нашъ послѹшат С 382.22 новъ стъ въ стнѫ обраꙁъ лова сего. ловꙙшт бо прсно отъ водъ ꙁносꙙтъ рбꙑ.  ѹмараѭтъ. ѹлавьꙗмо С 496.4 4. Следа, отпечатък, белег аште бо не вждѫ въ рѫкѹ мѹ обраꙁа гвоꙁдмъ.  въложѫ прь стъ (!) мо въ обраꙁъ гвоꙁдмъ.  вьложѫ рѫкꙑ своѧ вь ребро го. не мѫ вѣрꙑ С 500.8, 9 кѫдѹ ѹвѣдѣ ꙗже проповѣдаш. хса обскалъ л с акꙑ аꙁъ. рѫкѫ прдѣлъ л с. обраꙁꙑ ꙁскалъ лі с. прьст тво опослѹшаѭтъ л т С 512.2—3 5. Символ, знак блгв вꙿсѧ нꙑ. авлѣѭщѧѩ поклоненемь твохъ вꙑ. обраꙁъ работѣ СЕ 6а 15  пршедъша на мѣсто. прѣкръстста лц сво. обраꙁомъ крестънꙑмъ хсовомъ.  въвръгошꙙ ꙗ въ огнь С 5.19 дѣва  дрѣво  сьмрьть. нашего побѣжденьꙗ бꙑшꙙ обраꙁ. дѣвоѭ бо бѣ еуа ... дрѣво бѣ. ꙁапрѣштен же на адамѣ сьмрьть. вдѣ л како дѣва  дрѣво  сьмрьть. бꙑшꙙ намъ обраꙁ побѣжденьꙗ С 489.8, 12 6. Пример, образец аште ѹбо аꙁъ ѹмꙑхъ ваш ноѕѣ гь  ѹтель. ꙇ вꙑ длъжьн есте дрѹгъ дрѹгѹ ѹмꙑват ноѕѣ. обраꙁъ бо дахъ вамъ. да ѣкоже аꙁъ сътворхъ вамъ. ꙇ вꙑ творте М Йо 13.15 З А СК тѧ молмъ гі. давъшааго вꙿсь обраꙁъ цѣлт кꙑ. отъ вꙿсего недѫга СЕ 28а 14 вь день страшънааго сѫда ꙁа дшѭ его. тако прлежъно трѹд сѧ о немь. ꙇ обраꙁъ бѫд емѹ. во всѣко добродѣѣне. въ съмѣрене. въ кротость СЕ 82b 18—19 7. Нрав, характер, поведение бѣ нѣкто преꙁвутеръ. отъ алеѯандръскꙑѧ свꙙтꙑѧ бжѧ црькве. пагѹбьнкъ обраꙁомъ С 186.19 нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣгого (!). мѫжа мента  доброговѣна. кротъка обраꙁомъ С 202.14 анг҄ельскаго обраꙁа ἀγγελοειδής Ангелоподобен, ангелски дръꙁновеѭ радѹ сѧ ... ѣко дꙿнесь тѧ ꙁбъра. ꙇ раꙁлѫ тѧ гь отъ мрънааго жтѣ. ѣко на лц емѹ въ прѣстоѣне. мьншьскааго на. въ вонъство аћлскааго обраꙁа.  жт въ вꙑсотѫ. нбснааго црства. томѹ слѹжт. въшьнѣа мѫдроват. вꙑшън҄хъ прост. наше бо жте на нбсехъ естъ СЕ 90b 8—9 анг҄ельскꙑ [мъншьскꙑ, рьнььскъ, днаьнꙑ] обраꙁъ ἀγγελικὸν σχῆμα, σχῆμα μοναχοῦ, ἀρχάριος ῥασοφορῶν, μοναχικὸν σχῆμα, ἄσκεσις, σχῆμα μοναστρίας [вар. πρόσχημα τῶν μοναχῶν, σχῆμα μοναζούσης] Монашески сан, монашество, схима мⷧо нⷣа хотѧщмь прѩт ѡбраꙁъ мьншъскꙑ СЕ 80b 2 мⷧо нⷣа хотѧщꙇмь прѩт обраꙁъ. еднаьнъ СЕ 80b 21 ⷩ слѹженью. ѡбраꙁа рънеьска СЕ 81а 15 любш л съподобт сѧ аћлъскѹмѹ обраꙁѹ. ꙇ прѧстт сѧ вь лкъ мьншъскъ СЕ 86b 23 беꙁ обраꙁа ἀσχημάτιστος За Бога — без определен образ тꙑ бъ мо  гъ ... тꙑ небесьнꙑ  ꙁемьнꙑ. тꙑ не вдмꙑ ї вдомъ ... тꙑ беꙁъ обраꙁа. а в семъ обраꙁѣ С 505.1 въ хрьстосовъ обраꙁъ Χριστότυπος, εἰς Χριστοῦ τύπον [Който е] по образ, по подобие на Христос тѹ сьвꙙꙁанꙑ сакъ. съвꙙꙁанꙑ древле отъ авраама. въ хсовъ обраꙁъ С 460.23—24 мьже обраꙁомь ... тако ὃν τρόπον ... οὕτως Както ... така и імьже обраꙁомь жѩдаетъ еленъ на стоънкꙑ водьнꙑѩ. тако желаетъ дша моѣ къ тебѣ бже СП 41.2 малꙑ обраꙁъ рьньцю τὸ μικρὸν σχῆμα Втората степен в монашеството, малка схима молтва малааго ѡбраꙁа ⷩръцю СЕ 80b 3 мѫжьскъ обраꙁъ ἀνήρ Образ на мъж побѣжденъ же бꙑвъ дꙗволъ прѣмѣн сꙙ въ мѫжескъ обраꙁъ. съвꙙꙁавъ рѫцѣ сво  колѣнѣ сво дръжꙙ глаголааше ... побѣжденъ бꙑхъ мѫж см свѧтꙑм С 78.25 напьсат обраꙁъ крьстьнꙑ σκιογραφέω τὸν σταυρόν Изобразя кръст, начертая кръстен знак ѡбраꙁь напса сѧ крьстьн. рѫцѣ раꙁпростⷩраѧ мос. амалка побѣд. егоже ѡбраꙁꙋѫще рѫцѣ вьꙁдⷷжⷣмь. потⷭомь  моленемь ТФ А 5 облашьскꙑ обраꙁъ Мирянство въ наꙙло въꙁдраста. въ облашьстѣмъ обраꙁѣ сꙑ. въ кротост  въ беꙁмлъв. въ сьмѣрен же  тхост нрава С 544.24 облѣщ сѧ въ обраꙁъ кого ἐνδύομαι τινα, μορφὴν φορέω τινός Приема образ на, приема начина на живот на бъ сꙑ ноꙙдъ ...  бꙑстъ послѹшлвъ до сьмрьт. да нꙑ отъ вѣьнꙑѧ сьмьрт [!] ꙁбавтъ. въ рабї обраꙁъ сꙙ облѣе ангельскꙑ владꙑка С 480.9 прт на обраꙁъ ἔρχομαι ἐπὶ τῷ σχήματι Стана монах блюд сѧ. ѣко нкътоже тебе нѫдтъ прт на сь обраꙁъ СЕ 96а 9 прмл҄ѧ обраꙁъ [ὁ] κατηχούμενος Този, който приема монашески чин, ръкополаганият  ѡбращь сѧ пⷫо ꙁнаменаⷮе глⷡа премⷧѭщюмѹ обраꙁъ. дⷺ. реⷮе. гю пⷨолмⷭъ СЕ 93а 9 сътворт обраꙁъ крьстьнꙑ Прекръстя се повелѣ же пае дърат . ꙗкоже стрѹжемъ бѣаше обраꙁъ кръстънꙑ. въ ѹмѣ свомъ сътворвъ. въꙁдвгъ о сво на небо глагола. благословьнъ с г бе С 161.7—8 М З А СК Е СП СЕ ТФ К С ХЛ Гр σχῆμα τύπος μορφή ὁμοίωσις ὁμοίωμα εἶδος χαρακτήρ εἰκών στήλη ἀνδριάς σύμβολον ἀντίτυπον ἀντίτυπα γράμμα ὑπόδειγμα πρόσχημα τρόπος τρόποι ὑπόϑεσις νόμισμα τόπος τυπικός [вар. τὸ παραίτιον] τὸ κατ᾿ εἰκόνα ѡбраꙁъ Нвб образ ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер ЕтМл БТР АР РРОДД ДА