Исторически речник
облат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
облатоблаѭ, облаѫ, облаѧ, облаюоблаш, облаеш, облаашоблатъ, облаетъ, облаатъ, облать, облаеть, облаать, облат, облает, облаатобламъ, облаемъ, облаамъ, обламь, облаемь, облаамь, облам, облаем, облаам, обламо, облаемо, облаамооблате, облаете, облаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
облаѭтъ, облаѫтъ, облаѧтъ, облаютъ, облаѭть, облаѫть, облаѧть, облають, облаѭт, облаѫт, облаѧт, облаютоблавѣ, облаевѣ, облаавѣоблата, облаета, облаатаоблате, облаете, облаатеоблаобла
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
обламъ, обламь, обламоблатеоблавѣоблатаоблахъ, облахь, облахобла
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
облаоблахомъ, облахомь, облахом, облахмꙑобластеоблашѧ, облашѫ, облаша, облаше, облахѫоблаховѣобласта
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
областеоблаахъ, облахъ, облаахь, облахь, облаах, облахоблааше, облашеоблааше, облашеоблаахомъ, облахомъ, облаахомь, облахомь, облаахом, облахомоблаашете, облашете, облаасте, областе
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
облаахѫ, облахѫ, облаахѹ, облахѹоблааховѣ, облаховѣоблаашета, облашета, облааста, областаоблаашете, облашете, облаасте, областе
облат -облаѭ -облаш несв 1. Укорявам, обвинявам аꙁъ же ꙁане стнѫ глѭ. не емлете вѣрꙑ мьнѣ. къто отъ васъ облаатъ мѧ о грѣсѣ. аште л стнѫ глѭ. по ъто вꙑ не емлете вѣрꙑ мънѣ М Йо 8.46 З А обліаѭтъ тѧ. недвжім пеаті. господьскѹмѹ порожденью хвѹ гробѹ. ѣко бо ꙁнаменаномъ пеатомь. дѣвъствънꙑмъ ꙁатвореномъ К 14а 37 Срв. С452.19 да вьндемъ въ цѣсарьство небесьно. сьрꙙштамъ го дѫшта на жрѣбꙙт.  ждовъско облаѭшта беꙁѹм. а странамъ даѭшта свꙙтость С 341.10  ꙁлѣꙁъше фарсе сьвѣтъ вьꙁꙙшꙙ. да  погѹбꙙтъ. ѡ сьвѣте ꙁълꙑ ꙁавстѭ сѣмъ.  ꙁавстѭ обламъ. ѡле пѹстошънꙑ съмꙑслъ. не вѣдꙙтъ бо ꙗко богъ не погꙑбнетъ С 402.13 добрѣ л тꙙ облаѧ ꙁдалее пророкъ вьпꙗше. мѹже клꙙтвꙑ ѹста го пльна сѫтъ. горест  льст С 426.4 Изобличавам. ꙇродъ же етврътовластьнкъ облаемъ мъ. о родѣдѣ женѣ братра своего. ꙇ о вьсемь ꙁьлѣ еже сътвор родъ ... ꙇ ꙁаклепе оана въ темьнц М Лк 3.19 З аште же  акꙑ неправьдьн. како ѹбо  вꙑ. тѣм дѣлꙑ неправьдьнꙑм. облам тожде творте С 128.4—5 Образно. море обліааше сѧ ліхо сꙑ къ страстемъ К 10а 20 2. Осъждам, наказвам антоннъ рее. въкопавъше етꙑр дрѣвеса.  протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате  твръдо. да протꙙжемъ дрѣвесꙑ съкрѹштъ сꙙ.  пожьретъ. л обламъ ѹмретъ ꙁьлѣ С 159.3 3. Показвам наяве, демонстрирам дмѡс рее. пока сꙙ ... отъвѣшта же онъ ... тъштѫ сꙙ да аб вьстанѫ. облаѧ же ꙁꙿ мрътвꙑхъ вьскръсен С 141.7 облат сѧ М З А К С Гр ἐλέγχω δηλόω κατηγορέω στηλιτεύω ἀποφϑέγγομαι обліат Нвб обличавам ОА АК НТ Срв обличен прич прил