Исторически речник
обда  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
обдаобдꙑ, обдѫобдѣобдѫ, обдѹобдоѭ, обдоѫ, обдоѧ, обдоюобдѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
обдообдꙑобдъ, обдьобдамъ, обдамьобдамобдахъ, обдахь
NfOuNfGuNfDu
обдѣобдѹобдама
обда -ꙑ ж Обида, оскърбление ꙇꙁ ѹтрьѭдѫ бо отъ срдца лвка помꙑшленѣ сходѧтъ. прѣлюбодѣанѣ любодѣанѣ. ѹбства татъбꙑ. обдъ лѫкавъство М Мк7.22 З се сѫтъ дѣла. алъкане жѧдане. ꙁемелѣгане. кланѣне. малосъпане. съмѣрене. покорене. прѣтръпѣне обдꙑ СЕ 69b 25 нъ ловѣц днае обдѫ ненавдѧште. рьцѣмъ кꙑѧ прѣобдѣхомъ. кꙑѧ отъгънахомъ. кꙑѧ ѹбхомъ С 126.28 обдѫ прѩт ἀδικέομαι Понеса, претърпя обида; обиждан съм даждъ м сего мрьтвааго да погребѫ. погребъшааго въ їѡрданѣ моѧ грѣхꙑ. о мрьтвѣ мол҄ѫ. отъ вьсѣхъ обдѫ прмꙿшꙋ С 455.14 обдѫ сътворт ἀδικέω Обиждам, хуля; оскърбявам, онеправдавам кѫѭ обдѫ намъ сътворвъше. тако мѫш.  прѣбꙑвааш бѧ.  нѹдш отъстѫпт отъ бога жвааго С 50.4—5 обдѫ твор҄ѧще οἱ ἐπηρεάζοντες Тези, които вредят, пакостят любте врагꙑ вашѧ ... благословте клънѫщѧѩ вꙑ. молте сѧ ꙁа творѧштѧѩ вамъ обдѫ М Лк 6.28 З Изч М З СЕ С Гр πλεονεξία ἀδικέομαι Нвб обида ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР