Исторически речник
оII
о
предл
I.
С мест.
1. За обстоятелствени отношения
a) При означаване местоположение или място на действие в пространството около нещо, някого и под.: покрай, край, около
бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ. ꙇ поѣсъ ѹснѣнъ о рѣслѣхъ его
М
Мк 1.6
З,А.
Срв. Мт 3.4А,
СК
ꙇ сѣдѣаше о немь народъ. рѣшѧ же емѹ мат твоѣ братрѣ твоѣ сестрꙑ твоѩ вьнѣ штѫтъ тебе
М
Мк 3.32
ѣко прдѫтъ дьнье на тѧ. ꙇ обложѧтъ враꙁ тво острогъ о тебѣ. обдѫтъ тѧ. ꙇ осѧдѫтъ тѧ въсѫдѫ
М
Лк 19.43
З
слъньце о н҄хъ въсꙗ топло ꙗко въ жꙙтвѫ
С
77.30
прстѫпвъ агг҄елъ пркоснѫ сꙙ вергахꙿ. облежꙙштхъ о вꙑ ю. аб отъпадошꙙ вергꙑ отъ тѣлесе ю
С
182.7
ставьꙗтъ сꙙ пакꙑ. о ѫтрьн҄мъ. камен
С
344.7
При глаголи за допиране, докосване: о, на.
прівръгѫ сѧ въ твръдꙑ камень. нъ въ пѣнꙑ влънꙑ хъ раꙁідѫ сѧ. потъкѫ сѧ о наковалѣ непобѣдімѣемъ. нъ сам съть..ні бꙑшѧ
К
12b 24
Срв.
С448.20
b) При означаване на причина: от, заради, поради
въꙁърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ. скръбѧ о окаменен срдца хъ. гла кѹ. простьр рѫкѫ твоѭ
М
Мк 3.5
З
А
СК
стꙑдѣахѫ сѧ вьс протвлѣѭште сѧ емѹ. вьс люде радоваахо (!) сѧ о вьсѣхъ славънꙑхъ. бꙑваѭштхъ отъ него
М
Лк 13.17
З
А
обрашть же сѧ съ къ нмъ рее. дъштер ꙇмскꙑ. не плате сѧ о мьнѣ. обае себе плате сѧ
М
Лк 23.28
З
отъвѣшташѧ емѹ юде глѭште. о добрѣ дѣлѣ не метемъ каменѣ на тѧ. нъ о власфм
М
Йо 10.33
З
А
въꙁвеселі сѩ ег҄ѹптъ о схожденііхъ. ѣко нападе страхъ іхъ на нѩ
СП
104.38
о схъ раꙁгнѣвавъ сꙙ магнъ
С
49.11
о свомъ невѣрьствѣ непокорен покаавъ сꙙ
С
291.17
с же м не просто нꙑнꙗѹ реено. нъ да не гнѣвамъ сꙙ на врагꙑ нъ млѹмъ ѧ. плаемъ сꙙ о н҄хъ пеемъ сꙙ м. он бо сѫтъ ꙁъло страждѫшт
С
406.24
тꙑ же м врѣдъ повѣдаш. же бо о томꙿ праꙁдьноват радоват сꙙ
С
447.12
c) При означаване на цел, предназначение: за
аꙁъ же молхъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣатъ вѣра твоѣ
М
Лк 22.32
З
слꙑшавъ же с рее. с болѣꙁнь нѣстъ въ съмрът нъ о славѣ бж. да прославтъ сѧ снъ бжі еѩ
М
Йо 11.4А,
СК
Н
въ конець о ідітѹмѣ пъс(а)ломь асафовъ
СП
76.1
млⷪ҇ ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго
СЕ
36а 10, 11
мⷧ҇о ѡ ꙁбавлень блѫда ꙇ о ѹгашень плът
СЕ
36b 16, 17
d) При означаване на съпътстващи обстоятелства: според, в името на
а творѧ стнѫ грѧдетъ къ свѣтѹ. да авѧтъ сѧ дѣла его ѣко о бѕѣ сѫтъ съдѣлана
М
Йо 3.21А
мол҄ѣаше сꙙ мъ глагол҄ꙙ. прѣбѫдѣте о вѣрѣ хсовѣ
С
16.25
прѣскврьнънꙑ бо врагъ родѹ лскѹ. же прсно добрѣ жвѫштмъ о боꙁѣ. своѭ ꙁавстѭ бѣсꙙ сꙙ насл҄ѣтъ
С
519.17
2. За обектни отношения
a) При означаване предмета на речта, мисълта или обекта на действието: за
ꙇ о одежд то сѧ пеете. съмотрте крнъ селънꙑхъ. како растѫтъ. не трѹждаѭтъ сѧ н прѧдѫтъ
М
Мт 6.28
З
А
онъ же отъвѣштавъ рее мъ. ꙇлѣ ѹбо пршедъ прѣжде ѹстротъ вьсѣ. ꙇ како естъ псано о снѣ ловѣьсцѣемь. да мъного постраждетъ ѹньжѧтъ і
М
Мк 9.12
З
нъ аште то можеш помоꙁ н(а)мъ. млосрдовавъ о насъ
М
Мк 9.22
З
А
СК
ꙇ та въ тъ асъ прставъш сповѣдааше сѧ гв. ꙇ глааше о немь. вьсѣмъ аѭштмъ ꙁбавленѣ въ мѣ
М
Лк 2.38
З
А
онъ же глааше о цркв тѣла своего
М
Йо 2.21
З
А
ꙇ ѣко не трѣбовааше да къто съвѣдѣтельствѹѹтъ о лвцѣ
М
Йо 2.25
З
вꙑ посъласте къ о(о)анѹ. ꙇ съвѣдѣтельствова о стнѣ
М
Йо 5.33
З
А
а наемьнкъ бѣжтъ. ѣко наемьнкъ естъ не радтъ о овъцахъ
М
Йо 10.13
З
А
жрътвꙑ ѹслꙑшѫ ьто реетъ о мнѣ гь бъ. їде реетъ міръ на люд своѩ
СП
84.9
нꙑнѣ же пае вьпемъ о братрѣ нашемь
СЕ
27b 7
ꙁаповѣд стꙑхъ ѡць. о покаань раꙁбоѣ. ꙇ о вꙿсемь грѣсѣ
СЕ
102а 5, 6
покаж о мьнѣ недостонѣ рабѣ свомъ. своѭ благꙑн҄ѫ
С
21.29
вьꙁвѣстшꙙ мꙋ о н҄хъ
С
59.3
обновлъ же о ѹенцѣхъ
С
94.4
свꙙтꙑ же помол сꙙ цѣлова . съповѣда мѹ вьсе о ꙁьлоьстьнѣѣмь ѹал҄
С
199.14
попекъ сꙙ о немошт ловѣьстѣ. о братѣ поболѣвъ
С
291.20, 21
слово о алкан. ї ѡ їѡсфѣ
С
354.16, 17
нъ сьде ѹбо о вꙿсемь ѹспѣсѣ глагол҄етъ вьсѣьстѣѣмь. же о блжьн҄мъ творт подобаа
С
370.18
бесѣдоваста къ себѣ о вꙿсемь семь прклюьшмъ сꙙ
С
473.4
При означаване обекта на враждебно отношение: против.
ѡ мьнѣ глѹмлѣхо [!] сѩ сѣдѩштеі въ вратѣхъ
СП
68.13
анупатъ рее. не прѣльшта себе кодрате. о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ. каꙁнь цѣсарьска лежтъ
С
101.21
При глаголи за заклеване: в.
ꙁаклнаѭ тꙙ о велцѣ слѣ вьседръжтелꙗ бога
С
122.1
ꙁаклнамъ ва. о непобѣдмѣмъ нашемъ цр савор
С
257.10
b) При означаване оръдието на действието, средството за съществуване: посредством, с, чрез
а фарсѣ глахѫ. о кънѧѕ бѣсъ ꙁгонтъ бѣсꙑ
М
Мт 9.34
З
А
аще л же о пръстѣ бжі аꙁъ ꙁгонѭ бѣсꙑ
М
Лк 11.20
добро естъ солъ. аште же соль ѹбоѣатъ о емъ осолтъ сѧ
М
Лк 14.34
З
о немьже сѫдѣ. сѫдте сѫдⷮ ꙸс вамъ
СК
Мт 7.2
да о семь прославтъ сѧ. прѣстое мѧ твое
СЕ
27а 13
тъ прослав[] бога о вьсѣхъ ѹдесехъ
С
203.5
c) При глаголни съчетания със съществителни и прилагателни: за, в
рее емѹ гь его. добрꙑ рабе благꙑ вѣрьне о малѣ бѣ вѣренъ. надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ. вьнд вь радость г твоего
М
Мт 25.21
З
А
СК
аще не бмь пршелъ глалъ мъ. грѣха не бѫ мѣл. нꙑнѣ же внꙑ не мѫтъ о грѣсѣ своемъ
М
Йо 15.22
З
А
СК
ѿвѣта не мъ о грѣсѣхъ моеѩ слабост
Р
II 1.21
о себѣ
ἐξ ἐμαυτοῦ, ἀφ᾿ ἑαυτοῦ, ἑαυτῷ, καϑ᾿ ἑαυτόν, ἐφ᾿ ἑαυτῷ, αὐτόματος
От себе си; от само себе си; сам по себе си
тако естъ цѣсарестве бж. ѣкоже лкъ въмѣтаатъ сѣмѧ вь ꙁемлѭ. ꙇ съптъ ... ꙇ растетъ ѣкоже не вѣстъ онъ. о себе бо ꙁемлѣ плодтъ сѧ
М
Мк 4.28
ѣко аꙁъ о себѣ не глахъ. нъ посълавꙑ мѧ отъцъ. тъ мьнѣ ꙁаповѣдь дастъ. то рекѫ то въꙁглѭ
М
Йо 12.49
З
бѫдѣде [!] въ мънѣ аꙁъ въ васъ. ѣкоже роꙁга не можетъ плода творт о себѣ. аште не бодетъ (!) на лоꙁѣ тако вꙑ. аште вь мьнѣ не прѣбѫдете
М
Йо 15.4
З
А
СК
не ѡ себ [!] кто пре(ме)тъ
Е
10а 13
не о себѣ бо бъⷭі спсенаѣ мѫка. нъ съмотрѣѭштімъ спсьнѫѭ мѫкѹ
К
10b 15
сь же о себѣ вельмѫдрова т побѣд лѫкавꙑ
С
522.11
II.
С вин.
1. За обстоятелствени отношения
a) При означаване на мястото на действието в пространството около предмета след глаголи със значение ’допирам се, докосвам [се]’: о
ꙇ на рѫкахъ въꙁъмѫтъ тѧ. да не о камень прѣтъкънеш ногꙑ твоеѩ
М
Лк 4.11
Срв.Мт
4.6
З,А;
СП 90.12
онъ же рее сътворвъ молтвѫ брате отврьꙁ мѹ да вьлѣꙁетъ. ѫтръ же бꙑвъ ꙁвѣрь. ногама прѣдъ н҄ма опъръ сꙙ о стлъпъ
С
558.28
b) При означаване на времето, през което става нещо: в течение на, през
вьсѫ ꙁмѫ полваѭштемъ намъ. два о лѣто въꙁмогошꙙ сꙙ прѧт садове многꙑѧ рад хѹхотꙑ (!)
С
301.22
2. За обектни отношения. При означаване на лице или предмет, обект на речта, мисълта, грижите: за
тѹн҄е прде хс. ꙁа вьсь мръ пролꙗт кръвь своѭ. о н҄ѫже тꙑ сьвѣштаваш сꙙ мѣнѫ творш бестѹдье
С
415.14
метат жрѣбьѩ о ьто
βάλλω κλῆρον ἐπί τι, λαγχάνω περί τινος
Хвърлям жребий за нещо
ꙇ пропьнъше раꙁдѣльше рꙁꙑ его меташѧ жрѣбѩ о нѧ. кто то вьꙁьметъ
М
Мк 15.24
З,А,
СК. Срв. СП 21.19
СЕ50а
20
о деснѫѭ [странѫ]
a) ἐκ δεξιῶν, εἰς τὰ δεξιὰ μέρη, ἐν δεξιᾳ῀, ἐν τοῖς δεξιοῖς
От [на] дясно, вдясно; от дясната страна
рее гъ гв моемѹ. сѧд о деснѫѭ мене
М
Мт 22.44
ЗI
А
СК
реетъ цсръ сѫштмъ о деснѫѭ его
М
Мт 25.34
З,А,
СК. Срв. С 123.17
тъгда пропѧшѧ съ нмь дъва раꙁбонка. едного о деснѫѭ едного о шѫѭѫ
М
Мт 27.38
З,А,
СК. Срв. Мк 15.27
М,З,
А, СК;Лк 23.33
М,З,
А, СК; СЕ 50а 23
она же рѣсте емѹ. даждъ нама да еднъ о деснѫѭ тебе. еднъ о шюѭ тебе сѧдевѣ въ славѣ твое
М
Мк 10.37
З
А
СК
онъ же рее мъ. въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ. обрѧштете. въвръгѫ же. ꙇ к томѹ не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ
М
Йо 21.6
З
А
СК
сѣде о деснѫѫ велъствѣ на всокхъ
Е
6а 16
ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана. о деснѫѭ свꙙтꙑѧ трепеꙁꙑ
С
209.9
b) τῇ δεξιᾳ῀ χειρί
В дясната ръка, отдясно
ꙗв же сꙙ дꙗволъ о деснѫѭ дръжꙙ меь
С
76.5
о лѣвѫѭ [шѹѭ]
a) ἐξ εὐωνύμων, ἐξ ἀριστερῶν, τῇ ἀριστερᾳ῀
От [на] ляво, вляво; от лявата страна
она же рѣсте емѹ. даждъ нама да еднъ о деснѫѭ тебе. еднъ о шюѭ тебе сѧдевѣ въ славѣ твое
М
Мк 10.37
З
А
СК
тъгда пропѧшѧ съ нмь дъва раꙁбонка. едного о деснѫѭ едного о шѫѭѫ
М
Мт 27.38
З,А,
СК. Срв. Мк 15.27
М,З,
А, СК;Лк 23.33
М,А,
СК; СЕ 50а 23
b) τῇ ἀριστερᾳ῀ [χειρί]
В лявата ръка, отляво
ꙗв же сꙙ дꙗволъ о деснѫѭ дръжꙙ меь. о лѣвѫѭ же ꙁм
С
76.5
М
З
А
СК
Б
О
Н
У
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Р
ЗЛ
Х
МЛ
П5
Гр
περί
ἐπί
ὑπό
ἐν
κατά
εἰς
πρός
ὑπέρ
διά
παρά
σύν
ἐκ
μέχρι
τῇ ὑποϑέσει
безпредложен Dativus, безпредложен Genitivus, безпредложен Accusativus.
ѡ
Нвб
о
остар
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
ДА