Исторически речник
о 
о I. Буквен знак. Седемнадесетата буква от стб. азбука, назовавана онъ; в глаг. , в кир. о; в нвб. звук о II. Числен знак. В глаг. и в кир. издания на стб. глаг. паметници ⱁ҃, о҃ = 80, LXXX; в кир. и в кир. изд. на СтбП о҃ = 70, LXX 1. числ бр осмьдесѧтъ Осемдесет гла емѹ. прм бѹкъв твоѩ. ꙇ напш. о҃ З Лк 16.7 да даⷮ҇с емѹ целенью постъ. о҃ денъ о хлѣⷠ҇ о воⷣ҇ СЕ 103b 18 (слⷡ҇)о. п҃ [погр. вм. о҃]. п(аренесса) Р III 1 2. числ бр Числ. ред. седмьдесѧтъ Седемдесет въꙁвратш же с о҃ съ радостѭ СК Лк 10.17 седмьдесѧтꙑ Седемдесети неⷣ҇ ѕ҃ евⷢ҇а ѿ҇ маⷴ҇ [!] глⷡ҇а о҃ СК 37а 6 В състава на сл. числ. сѫⷠ҇ ѕ҃ еваⷢ҇ ѿ҇ маⷴ҇ глⷡ҇а о҃д҃ СК 36b 6 о҃а҃ вь конець пъсаломъ давъ въ соломѹнѣ СП 71.1 З СК СП СЕ ТФ Р Гр ὀγδοήκοντα ἑβδομήκοντα