Исторически речник
нꙑнѣ
нꙑнѣ
нареч
Сега, понастоящем
ꙇнꙑ спсе себе л не можетъ спст. аште цсрь ꙁдлвъ естъ. да сълѣꙁетъ нꙑнѣ съ крста. ꙇ вѣрѫ мемъ емѹ
М
Мт 27.42
З,А.
Срв. Мк 15.32
З,А,
СК; СЕ 50b 9
нꙑнѣ же штете мене ѹбт. лка же стнѫ вамъ глхъ. ѭже слꙑшахъ отъ ба
М
Йо 8.40
З
А
еще мъного мамъ глат вамъ. нъ не можете ност нꙑнѣ
М
Йо 16.12
З
А
СК
братѣ. ннѣ блжне (...) спсене. л егда вѣр(ова)хомъ
Е
5а 12
въ неже стамна ꙁлата. мѧщ маннѫ. жеꙁлъ аронъ. проꙃѧбъше скржал ꙁавѣта ... ѡ нхъже нѣстъ ннѣ глатї
Е
29а 10
страсті раді ніштіхъ. въꙁдъханьѣ ѹбогꙑхъ. нънѣ (погр. вм. нꙑнѣ, Север., с. 12, бел. под линия) воскръснѫ глетъ гъ
СП
11.6
се нꙑнѣ блствіте гѣ. вьс раб гні
СП
133.1
ав нꙑнѣ мⷧсть твоѭ. на рабѣ твоемь семь. страждѭщмь отъ недѫга
СЕ
25а 6
нꙑнѣ же мꙑ молмъ ба вꙿсемогѫщааго. посълавъшааго тѧ
СЕ
33а 9
прѣстаа брце помлѹ. ꙇ сп раба бжѣ сего. нꙑнѣ прсно вь вѣкꙑ
СЕ
36b 15
къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ гласі. і говорі. бꙑваѭштеі на ха
К
12b 9
слаⷡ҇. дръжава. ъсть. нъⷩ҇і. ꙇ прⷭ҇ꙇ.ꙇ въ вѣⷦ вѣⷦ амнь
К
9b 30
вьс наслаждаѭште сꙙ ѹдесъ. славꙙтъ отꙿца сна стааго дха. нꙑн҄ѣ прсно вь вѣкꙑ вѣкомъ ам
С
23.25—26
онъ же отврꙿꙁъ ѹста своꙗ рее тако ... нꙑн҄ꙗ ѹбо д се сповѣждь мъ
С
59.10
анѳупатъ рее къ стѹѹмѹ. вѣрѹш л понѣ нꙑн҄ѣ кодрате богомъ
С
103.29—30
нꙑнꙗ господ даждъ намъ тръпѣн
С
260.19
аꙁъ же нꙑнꙗ ꙁаклнаѭ вꙑ богомъ жвꙑмъ
С
264.12
бѣ пасха ждовъска нъгда. нъ раꙁор сꙙ нꙑнꙗ. прде пасха дѹховънаꙗ
С
419.12
В този момент, токущо.
се кьнѧꙁъ въшедъ кланѣше сѧ емѹ глѧ. ѣко дъшт моѣ нꙑнѣ ѹмьрѣтъ
М
Мт 9.18
СК
гла мъ с. прнесѣте отъ рꙑбъ ѩже ѩсте нꙑнѣ
М
Йо 21.10
З
А
СК
досел крꙙтъ къ богѹ. оть н҄его мьштенꙗ аѭште. нъ нꙑнꙗ онꙑ кръв прложвъ. беꙁъ внꙑ правьдвааго крьвь пролꙗт хотꙙ
С
387.11
доселѣ нꙑнѣ
μέχρι τοῦ νῦν
И досега, до ден днешен
досел нꙑнꙗ прѣбꙑваатъ страхъ стааго конона въ вьсе то странѣ
С
40.4
М
З
А
СК
Б
О
Н
Е
СП
СЕ
К
С
Р
Г
Гр
νῦν
νυνί
τοίνυν
τανῦν
ἄρτι
ἀρτίως
πρὸς τὸ παρόν
ἐν τῷ τέως
δέ
нꙑнꙗ
Нвб
нине
остар
диал
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД
ДА
ниня
остар
диал
ВА