Исторически речник
ножь  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
ножь, ножъножаножѹ, ножю, ножевножь, ножъножаножемь, ножемъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ножножѹ, ножюнож, ноженожь, ножъ, нож, ноженожемъ, ножемьножѧ, ножѫ, ножꙑ, ноже
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
ножножхъ, ножхьножаножѹ, ножюножема
ножь -а м 1. Нож ꙇ се еднъ отъ сѫштхъ съ смъ. простеръ рѫкѫ ꙁвлѣе ножъ сво. ꙇ ѹдарь раба архереова. ѹрѣꙁа емѹ ѹхо М Мт 26.51 З,А, Б. Срв. Мк 14.47 М З гла емѹ съ. въꙁврат ножь сво въ свое мѣсто. вьс бо премъше ножь ножемь погꙑбнѫтъ М Мт 26.52 З А СК Б рее же мъ нъ нꙑнѣ же матъ вълагалште да въꙁьметъ такожде  прѫ. ꙇ же не матъ да продастъ рꙁѫ своѭ  кѹптъ ножъ М Лк 22.36 З он же рѣшѧ г се ножа съде дъва. онъ же рее мъ довольно естъ М Лк 22.38 З смонъ же петръ мꙑ ножъ ꙁвлѣе .  ѹдар архереова раба ... рее же съ петров. вьньꙁ ножъ въ ножънцѧ М Йо 18.10, 11 З А СК днъ оставъ на мѣстѣ. тѹ лѫштѫ своѭ потъкъ  ножь сво повръгъ сѣде С 38.4 соломѡнъ прѣмѫдрꙑ же ножемъ обл ꙁаꙁора лъжꙙ С 238.22 по господьню словес самъ сꙙ цѣствъ. не ножемь нъ вѣроѭ С 366.1 тꙑ канꙗ братоѹбства бѣлꙑѧ рꙁꙑ съвлѣе.  лѫкавьствꙗ ѹбеню ножъ наостр С 389.10 2. Само мн. нож ψαλίδιον Ножици ѿ҇вⷮ҇ѣ. строгѫщааго сѧ. аꙁъ самъ своеѭ волеѭ. нкꙑмъже нѫдмъ. ха рад хощѭ прѩт обраꙁъ сь. глетъ емѹ ппъ. въꙁъм нѫжѧ (погр. вм. ножѧ, Нахтигал, с. 299, бел. под линия). ꙇ въдажд м ѩ.  егꙿда въдастъ емѹ ножѧ. премъ ѩ ппъ глетъ емѹ. се отъ рѫкꙑ хвꙑ премлеш ѩ ...  премъ ппъ ножѧ ꙁдрѫкꙑ его.  реетъ се. блнъ бъ СЕ 96а 17, 19, 96b 1 Изч М З А СК Б СЕ С Гр μάχαιρα ξίφος ножъ Нвб нож ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Ножарево МИ Нажарово МИ Ножерите МИ СНМБ Ножаров ФИ Ножичков ФИ СтИл,РЛФИ