Исторически речник
ньтоже  
ньтоже местоим неопр 1. Нищо ꙇ ѹꙁьрѣвь смоковьнцѫ еднѫ пр пѫт. прде къ не. ꙇ нъсоже не обрѣте на не. тъкмо лствье едно М Мт 21.19 ЗI, ЗП. Срв. С 343.25 ꙇ егда на нь глхѫ архере  старьц. ньсоже отъвѣштавааше М Мт 27.12 З А СК нтоже бо покръвено естъ еже не отъкрꙑетъ сѧ.  тано еже не раꙁѹмѣатъ сѧ М Лк 12.2 З А Б отъвѣща оанъ  рее. не мо(же)тъ лкъ прмат несоже. аще н(е) бѫдетъ емѹ дано снбсе М Йо 3.27А с вьспомна(...) (по)слѹшаѧ прѣдъ бмъ не слово прѣпрат сѧ в нтоже клюмо. на раꙁорене слшѧщмъ Е 1б 14 гь пасетъ мѩ і ніесоже мене лішітъ СП 22.1  да въкѹсⷮ҇ брашⷩ҇ъ въ треть аⷭ҇. мало. потомь же да не въкѹстъ несоже СЕ 47b 12 ніесоже іного ненавідітъ бъ ѣко же того іже дръжітъ гнѣвъ К 9а 12 аꙁъ бо дѫ  бѫдѫ рьнорꙁецъ.  н къ комѹ же ньсоже рекъ. де вь пѹстꙑн҄ѫ къ блаженѹѹмѹ антоню С 169.18 вьꙁьрѣвъ же антон  вдѣвъ ꙗко не ностъ нсоже на кръмѫ. н хлѣба н водꙑ. н ного нсоже ... помꙑсл еда како отъпадетъ  ѹмьретъ С 170.24, 25—26 н могѫтъ пробрѣст н ꙁлата н съребра. н ного ньсогоже же въ мрѹ семъ С 267.26 тогда вдѧще конꙿь(.)ое то осѫжденье.  ньсоже могѫ(..) ѿ нхъ дѣѭщ(.) Р V 3.36—37 2. Като нареч. Никак вдѣвъ же платъ ѣко несоже не ѹспѣатъ. нъ пае млъва бꙑваатъ. премъ водѫ ѹмꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ глѧ М Мт 27.24 З А СК рѫка бо моѣ поможетъ емѹ. ї мꙑшьца моѣ ѹкрѣпітъ і. ніесоже ѹспѣетъ врагъ на нь СП 88.23 несоже врѣда прмъ ἀπαϑής Непострадал, невредим  рее къ н҄емѹ ...  насъ бꙑ огн҄ь тъ пожеглъ. абꙑхомь не ꙁбѣгл  тебе бꙑ пожеглъ ѫтрь оставъша. нъ оста ньсоже прмъ врѣда С 23.4 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С Р Гр οὐδέν μηδέν τὶ след отрицание, ὁτιοῦν cлед отрицание οὐδὲ ἕν οὐδέ οὐ нътоже нтоже ньто же ніьтоже Нвб ничто остар книж ВА НГер нишчо диал ДА Срв нищо ОА АК ЕтМл БТР АР ДА