Исторически речник
нꙁъвест  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
нꙁъвестнꙁъведѫ, нꙁъведѹнꙁъведешнꙁъведетъ, нꙁъведеть, нꙁъведетнꙁъведемъ, нꙁъведемь, нꙁъведем, нꙁъведемонꙁъведете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
нꙁъведѫтъ, нꙁъведѹтъ, нꙁъведѫть, нꙁъведѹть, нꙁъведѫт, нꙁъведѹтнꙁъведевѣнꙁъведетанꙁъведетенꙁъведнꙁъвед
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
нꙁъведѣмъ, нꙁъведѣмь, нꙁъведѣмнꙁъведѣтенꙁъведѣвѣнꙁъведѣтанꙁъвѣсъ, нꙁъведохъ, нꙁъвѣсь, нꙁъведохь, нꙁъведохнꙁъведе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
нꙁъведенꙁъвѣсомъ, нꙁъведохомъ, нꙁъвѣсомь, нꙁъведохомь, нꙁъведохом, нꙁъведохмꙑнꙁъвѣсте, нꙁъведостенꙁъвѣсѧ, нꙁъведошѧ, нꙁъведошѫ, нꙁъведоша, нꙁъведоше, нꙁъведохѫнꙁъвѣсовѣ, нꙁъведоховѣнꙁъвѣста, нꙁъведоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
нꙁъвѣсте, нꙁъведостенꙁъведѣахъ, нꙁъведѣхъ, нꙁъведѣахь, нꙁъведѣхь, нꙁъведѣах, нꙁъведѣх, нꙁъведѧхъ, нꙁъведѧхь, нꙁъведѧхнꙁъведѣаше, нꙁъведѣше, нꙁъведѧшенꙁъведѣаше, нꙁъведѣше, нꙁъведѧшенꙁъведѣахомъ, нꙁъведѣхомъ, нꙁъведѣахомь, нꙁъведѣхомь, нꙁъведѣахом, нꙁъведѣхом, нꙁъведѧхомъ, нꙁъведѧхомь, нꙁъведѧхомнꙁъведѣашете, нꙁъведѣшете, нꙁъведѣасте, нꙁъведѣсте, нꙁъведѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
нꙁъведѣахѫ, нꙁъведѣхѫ, нꙁъведѣахѹ, нꙁъведѣхѹ, нꙁъведѧхѹнꙁъведѣаховѣ, нꙁъведѣховѣ, нꙁъведѧховѣнꙁъведѣашета, нꙁъведѣшета, нꙁъведѣаста, нꙁъведѣста, нꙁъведѧстанꙁъведѣашете, нꙁъведѣшете, нꙁъведѣасте, нꙁъведѣсте, нꙁъведѧсте
нꙁъвест -нꙁъведѫ -нꙁъведеш св Спусна, сваля надолу, някого, нещо їꙁведе водꙑ їс камене. ї нꙁъведе ѣко рѣкꙑ водꙑ СП 77.16 тꙑ же бже ніꙁъведеш ѩ въ стѹденецъ стълѣньѣ СП 54.24  въ тъмѫ глѫбнꙑ нꙁъвенъ (погр. вм. нꙁъведенъ, Р. Нахтигал, с. 127, бел. под линия) ꙁа гръдость СЕ 52а 4 легъко бо ома твома влко. ѹмрътвт ꙇ ожвт. нꙁъвест въ адъ СЕ 78b 24 СП СЕ Гр κατάγω καταφέρω ніꙁъвест Нвб Срв сведа, наведа ОА ВА БТР