Исторически речник
нIII
н
част
съюз
I.
част
1. За отрицание. Със самостоятелно ударение, като отговор: не
бѫд же слово ваше е. е. ꙇ н н. лхое бо сеѭ отъ непрѣꙁн естъ
М
Мт 5.37
онъ же рее н. еда въстръгаѭще плѣвелъ. въстръгнете кѹпъно съ нмъ пшенцѫ
М
Мт 13.29
З
А
У
ꙇ отъвѣштавъш мат его рее. н нъ да нареетъ сѧ оанъ
М
Лк 1.60
З
А
ръптъ мъногъ бѣ о немь. въ народѣхъ. ов глаахѫ ѣко благъ естъ. н же глаахѫ н нъ льсттъ народꙑ
М
Йо 7.12
З
А
СК
ꙇ въпросшѧ . ьто ѹбо тꙑ ес. ꙇлѣ л ес. ꙇ гла нѣсмь. пророкъ ес тꙑ. ꙇ отъвѣшта н
З
Йо 1.21А
въпроⷭ҇. блюд сѧ ьто глеш ... еще мало врѣмѧ скѹс сѧ. ѿвⷮ҇ѣ. н ѹбо помлѹте мѧ ха рад
СЕ
92а 23
2. Формант за образуване на сложни неизменяеми части на речта:
3. За образуване на отрицателни местоимения и наречия. Вж.
нкъто, нкътоже, ньто, ньтоже, нднъ, нднъже
и т.н
II.
съюз
1. За съединяване на еднородни членове на изречението или на прости изречения при отрицание: не ... нито [ни]
рее. амⷩ҇ амⷩ҇ глѫ вамъ. аще не обратте с н бѫдете ꙗко дѣт. не мате вьнт вь црстве нбское
СК
Мт 18.3
в(ъ) (дръ)ꙁновене еже кꙿ тебе. не въ сѫдъ н() въ осѫждене. пакꙑ прносмъ тебѣ. слове сънѫѭ сѭ слѹжъбѫ
СС
IIIа 22
ѹмꙑлъ прѣдьложеньемь. слабъ волеѭ. не мъ покааньѣ н мⷧ҇въ же стъ не съвѣдꙑ же себе вꙿсегда (грѣшꙿна) бо(ѭ) с(ѧ с)ѫда бѫдѫщааго. ѿвѣта не мъ о грѣсѣхъ моеѩ слабост. молѭ въ ннѣю браⷮ҇ѣ моѣ
Р
II 1.16
При еднакво отричане на две противоположни възможности, които взаимно се изключват: не ... нито [ни].
горе вамъ кънкьѩ фарсѣ ... вꙑ бо не въход(д)те. н въходѧштхъ оставлѣате вънт
М
Мт 23.14
В съчет.с усилващата частица
же:
нито пък
блженъ мѫжъ емѹже не въмѣнітъ гь грѣха. ніже естъ въ ѹстѣхъ его лъсті
СП
31.2
2. В съотносителна употреба при последователно изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават: не ... нито [ни], ни... ни
не брашна рад раꙁарѣте дѣла бжѣ... добро не ѣст мѧⷭ҇. н пта вна (н) ѡ н(е)мже прѣтъкаетъ сѧ. братъ тво
Е
4а 12
прѣсѣдѣ же бъї расѫдітъ ... їꙁдрѫкъ грѣшьнъ іꙁбавте і. не ѹвѣдѣшѩ ні раꙁѹмѣшѩ. въ тъмѣ ходѩтъ
СП
81.5
доде въ дамаскъ. третье день. не пѩ н ѣдꙑ
СЕ
34а 23
же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна. лко сѫтъ вон подъ цремъ. н сѫтъ акꙑ вь. н храбьр. н мѫдр н красьн. н тако любм мноѭ
С
71.11, 12, 13
стꙑ же поѹааше ѧ съ ѹтѣшенмъ. глꙙ. не плштѹте н боте сꙙ ꙙда н ѹжасате
С
570.15
не любодѣі бо ні клеветьніці. нꙇ обідьлів цсрствіе бжіе наслѣдъствѹѭтъ. сіхъ бо раді грѧдетъ гнѣвъ бжі
К
2а 36, 37
нѣстъ рабъ н свободь. нѣстъ богатъ ніштъ. н варваръ. н скуѳъ н елнъ н ждовнъ
С
101.26, 27
М
З
А
СК
Б
У
Е
СП
СС
СЕ
К
С
Р
ЗЛ
Х
МЛ
Гр
οὐ
οὐχί
οὐδέπω
οὐδέ
μηδέ
μή
οὔτε
μήτε
καί след отрицание, ἤ след отрицание
ἀλλά
ні
Нвб
ни
част
съюз
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
РРОДД
ДА