Исторически речник
несѫщь  
несѫщь прил несѫщаꙗ същ ср мн τὸ μὴ ὄν Несъществуващите неща, небитието да ꙁапрѣттъ т гь дѣволе. беꙁнаѧльнꙑ. ꙇ невдмꙑ сѫщьствомь. ꙇ недовѣдомꙑ слоѭ цръ славѣ. ꙇ влка вꙿседръжтель. вдѣнемь рѫкѹ своею. да ꙁапрѣттъ тебѣ гь дѣволе. отъ несѫщхъ въ бꙑте. вꙿсе бголѣпъное словомь съставль. ꙁждѧ  дхꙑ СЕ 56b 17—18 Изч СЕ несѫщ Нвб Срв несъществуващ, несъществующ остар ОА ВА АК