Исторически речник
неофтъ
-а
м
ЛИ
Неофит — християнин от Никея [Витиния, Мала Азия], умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 21 януари
мꙸца тоⷢ҇ ҃а҃ стаго мⷱка неофта
А
141а 22
Изч
А
Гр
Νεόφυτος
Нвб
Неофит
остар
СтИл,РЛФИ