Исторически речник
неосѫжденъ
неосѫжденъ
-ꙑ
прил
неосѫжденꙑ
същ
м
За Христос — неосъденият, невинният; този, който не може да бъде осъден
того прѣдашѧ архере кнꙙꙁ на осѫждень сьмрьт ... неосѫжденааго на сѫдшт поставшꙙ. ꙗко осѫдіма прѣдь платомь
С
477.6—7
Изч
С
Нвб
Срв
неосъждан
ОА
ВА
