Исторически речник
негасмъ  
негасмъ -ꙑ прил За огън — който гори непрестанно, който не може да бъде угасен, неугасим ꙇ потрѣбтъ гѹмъно свое. ꙇ съберетъ пьшенцѫ. въ жтьнцѫ а плѣвꙑ съжежетъ огн҄емь негасмꙑмь З Мт 3.12 Който ще гори вечно. вь прѣсподьнхъ. ꙇ въ огн негасмѣмь. ꙇ въ тъмѣ кромѣщьн ꙁатворь СЕ 63b 14—15 З СЕ Калка от гр ἄσβεστος Нвб негасим ОА ВА неугасим БТР АР