Исторически речник
неI
не
част
За отричане на главни и второстепенни части на изречението: не.
A. В просто изречение
I. Изявително
рее не хощѫ. послѣдь же раскаавъ сѧ де
М
Мт 21.29
ЗI
не вѣмъ васъ отъ кѹдѫ есте
М
Лк 13.25
З,
А, СК. Срв.Лк 13.27
М
З
А
СК
II. Въпросително
1. С въпр. част. л. Не ли
г. не добро л сѣмѧ сѣлъ ес на селѣ твоемь
М
Мт 13.27
З
А
У
не сь л естъ тектоновъ снъ
М
Мт 13.55
З.
Срв.Мк 6.3
М
З
не прѣжде л отъ мене посланъ бꙑстъ. къ ꙁахар жърьцѹ
С
249.4
не тако л подобааше пострадат хоу
М
Лк 24.26
З,
А. Срв. С477.26
не мос л дастъ вамъ ꙁаконъ
М
Йо 7.19
З
А
не дьвѣ л на десѧте годнѣ есте въ дьн
М
Йо 11.9
З
А
СК
Н
2. С въпр. нареч.поьто, есо рад. Защо не
есо рад мѵро се не продано бꙑстъ. на т҃ пѣнѧꙁъ
М
Йо 12.5
З
А
СК
г по ъто не могѫ нꙑнѣ по тебѣ т
М
Йо 13.37
З
А
СК
3. С како. Как не
како не мете вѣрꙑ
М
Мк 4.40
З.
Срв. К11b 5
4. С да како. Да не би
еда како не достанетъ намъ вамъ. ꙇдѣте же пае къ продаѭщмъ кѹпте себѣ
М
Мт 25.9
З,
А, СК. Срв. С369.8—9
III. Желателно. С част.да, ꙗрѹ, ша. Да не, дано не
да не прідетъ мьнѣ нога грьдꙑѩ. рѫка грѣшъніа да не подвїжітъ мене
СП
35.12
да не отълѫмъ сꙙ ѹбо отъ себе
С
72.9
да не подражамъ ждовьска ѫродьства
С
340.19—20
ша не събрал събора. ша сце не бѣсѣдовал
С
386.6,7
ꙗрѹ того да бꙑхъ не вѣдѣлъ
С
410.12
IV. Екзистенциално. С 3 л. ед. имперфект на бꙑт: не бѣ. Нямам
ꙇ не бѣ мъ кол понѣ ѣст
М
Мк 6.31
З
не бѣ ма ѧда. понеже бѣ елсаветь неплодꙑ
М
Лк 1.7
З
А
ꙇ полож вь ѣслехъ. ꙁане не бѣ ма мѣста въ обтел
М
Лк 2.7
З
А
СК
B. В сложно съставно с подчинено изречение
I. Обстоятелствено
1. За причина
a) Сотносит. нареч. понеже, льма[же]. Понеже не
ꙗкоже тѣмъ сплънт вꙑшьн мръ. нъ понеже не слѣдма стъ прѣмѫдростьнаꙗ пѫна
С
533.24
да како бе сѣмене дѣтштѹ обадтель бѫдѫ. нѣ нктоже дѣтштꙋ обадтель.лꙿма не матъ родꙙ сꙙ вьсѣавъшааго
С
240.19
провъ рее. льмаже не хоштеш повнѫт сꙙ цѣсарѹ. вь рѣкѫ въвръженъ бѫдеш
С
253.28
нктоже л насъ тамо можетъ ꙁастѫпт. же отъ дѣлъ прѣданъ бѫдетъ. да лмаже не можетъ. то тꙙ къ немогѫштѹѹмѹ хъ прлагаѭтъ
С
373.14
Съсꙁане, мьже. Защото не, задето не.
а дрѹгое паде на камене проꙁѧбъ ѹсъше. ꙁане не мѣаше влагꙑ
М
Лк 8,6
З
А
порадѹѭште сꙙ. гр мнте тѣхъ погрѣшен. мꙿже не по вол жърѧтъ
С
126.11
Сде, деже. Щом като не.
рее же марѣ ... како бѫдетъ се де мѫжа не ꙁнаѭ
М
Лк 1.34
b) Сподчинителен съюз: ꙗко. Защото не
ꙇ с сътворѧтъ вамъ. ѣко не поꙁнашѧ отца н мене
М
Йо 16.3
З
А
СК
не хотѣаше ѹтѣшіті сѧ ѣко не сѫтъ
А
Мт 2.18
СК
Б
о семъ поꙁнахъ ѣко не въсхотѣ мѩ. ѣко не въꙁдрадѹетъ сѩ врагъ моі о мнѣ
СП
40.12
2. За условие. С подчинителен съюзаще, аще да не, ꙗще. Ако не
вьс юде. аште не ѹмꙑѭтъ рѫкѹ търѫште не ѣдѧтъ
М
Мк 7.3
З
ѣкоже роꙁга не можетъ плода творт о себѣ. аште бодетъ на лоꙁѣ тако вꙑ. аште вь мьнѣ не прѣбѫдете
М
Йо 15.4
З
А
СК
дадте ꙙда ваша. да сꙙ прѣдадꙙтъ вономъ. да аште не нанете вѣроват хсовѣ вѣрѣ. да сꙙ въвръгѫтъ вь пешть
С
540.26
ѣко ѣще не ꙁаконъ твої поѹене мое естъ. тогда ѹбо погꙑблъ бмь
СП
118.92
3. За време
a) Сподчинителен съюздаже. Докато не
дѣмъ ѹбо братꙗ моꙗ въкѹпѣ. даже не прдетъ въ команъ вовода
С
16. 20
алеѯандре пожьр. даже не бѫдеш въ сковрадѣ
С
157.20
b) Сотносит. нареч.доньдеже. Докато не
отъвѣшта (ста)рьцъ. по стнѣ не благословьѭ го. дондеже не отъстѫптъ мѫдръствованꙗ отълѫвъшхъ сꙙ
С
298.27—28
4. За цел. С подчинителен съюзда. За да не
бьдте молте сѧ да не вьндете въ напасть
М
Мк 14.38
З.
Срв.Мт 26.41
М,
З, А, СК;Лк 22.40 З; Лк М
М
З
с глахъ вамъ. да не съблаꙁнте сѧ
М
Йо 16.1 З,
А
СК
вьндѫ въ пртворъ. ко ⷰ҇. да не оскврънѧтъ сѧ. нъ да ѣдѧтъ пасхѫ
М
Йо 18.28
З,
А, СК; С432.4
5. За начин. С относит. нареч.акꙑ, ꙗкоже. Не както
не акꙑ л вꙑ сте ꙁъван ꙁъванъ смъ. не акꙑ л вꙑ потен. потохъ сꙙ оть него
С
500.2,3
сь естъ хлѣбъ съшедꙑ снбсе. не ѣкоже ѣсѧ отц ваш манꙿнѫ. ꙇ ѹмьрѣшѧ. ѣдꙙ хлѣбъ съ жвъ бѫдетъ
М
Йо 6.58
З
А
6. За място. С относит. нареч.деже, ꙗможе, ѭдѹже. Дето не, където не
г. вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ. жьнѧ деже нѣс сѣлъ събраѩ ѭдѹже не растоъ
М
Мт 25.24
З
А
СК
вѣдѣаше ѣко жьнѭ деже не сѣахъ. ꙇ събраѭ ѭдѹже не растохъ
М
Мт 25.26
З
А
СК
егда бѣ юнъ ... хождѣаше ѣможе хотѣаше. егда же състарѣеш сѧ. вьꙁдеждеш рѫцѣ твоі ... ѣможе не хоштеш
М
Йо 21.18
З
А
СК
7. За следствие. С подчинителен съюзꙗко. Затова не
кръстъ въдрѫженъ бꙑвааше. ꙇ юдѣіска гръдꙑні падааше. да навꙑкнеші. ѣко не дрѣво просто толікѹ юдесъ бѣ віна. нъ прімꙑ дрѣво на побѣдѫ
К
10b 13
въꙁьмѣте врата кнꙙꙁ ваш. не ꙗко немогѫштѹ пршъдъшѹѹмѹ владꙑцѣ. вратомъ ꙁатвореномъ гда велтъ въходт
С
465.8
8. За отстъпване. С подчинителен съюзаще. Макар да не
аште не въꙁможетъ аша с. ммо т отъ мене. аште не пѭ еѩ бѫд волѣ твоѣ
М
Мт 26.42
З
А
СК
II. Определително
1. С относит. местоим.же. Който не
та въдова до осм десѧтъ етꙑръ лѣтъ. ѣже не охождааше постомь молтвам
М
Лк 2.37
З
А
СК
мънога же на ꙁнаменѣ сътвор ... ѣже не сѫтъ псана въ кънгахъ схъ
М
Йо 20.30
З
А
О
всѣко ѹбо дрѣво. еже не творітъ плода добра. посѣкаемо бъваетъ
А
Мт 3.10
Срв.Мт.
7.19
М
З
А
блаженъ мѫжъ жъ не детъ на съвѣтъ неъствхъ
Е
20б 5
Срв.
СП1.1
С101.17
2. С относит. нареч.ѭдѹже. Където не
хс по етꙑрехъ десꙙтехъ дьн вьꙁде въ вꙑшьнї ерѹсалмъ. ѭдѹже не раꙁлѫ сꙙ въ стнънаꙗ стаꙗ стꙑмъ
С
452.13
Срв.
К14а 29
III. Допълнително. С подчинителен съюзꙗко. Че не
въꙁьрте на птцѧ нбскъѩ. ѣко не сѣѭтъ н жьнѭтъ. н събраѭтъ вь жтьнцѫ. ꙇ отць вашъ нбскꙑ птѣетъ ѩ
М
Мт 6.26
А,
СК. Срв.Лк 12.24
М
C. В сложно съчинено изречение
I. Съпоставително с нъ, нѫ. Но не
еще мъного мамъ глат вамъ. нъ не можете ност нꙑнѣ
М
Йо 16.12
З
А
СК
въсѣ м лѣтъ сѫтъ (нѫ) не въсѣ на полъꙁѫ. въсе м лѣтъ естъ. нѫ не аꙁъ обладанъ бѫдѫ
Е
2а 16, 17
Снъ обае. Обаче не.
прінік вдѣ рꙁъ лежѧщѧ едінъ. обае нъ не вънде
А
Йо 20.5
Сне тъьѭ, не тъкъмо, не тъкъма — нъ. Не само — но и.
повелѣ мѹ ходт не тъьѭ въ манастꙑр. нъ окрьсть манастꙑра подаль не хѹдо
С
562.1
не токꙿмо нбсънꙑмъ сламъ прт. нъ самого ба невдмо съ нам бꙑт
СЕ
95b 6
гда ѹбо ѹꙁьрш не тъкма ангелꙑ. нъ арꙿхаггелꙑ
С
491.3
Сне просто — нъ. Не просто — но.
ꙗко наут хоштѫ ловѣкꙑ. не просто словесъ послѹшат ... нъ прьво опꙑтат ѧ
С
305.18—20
II. Съединително с , н, тоже, тол. И не, нито не, тогава не
страненъ бѣхъ не въвѣсте мене. нагъ не одѣсте мене. боленъ въ темьнц не посѣтсте мене
М
Мт 25.43
З
А
СК
тꙑ л еднъ пршълецъ ес въ ꙇмъ. ꙇ не ю бꙑвъшхъ въ дьн сѩ
М
Лк 24.18
З,
А. Срв. С475.10
С475.24
аꙁъ жесмъ ръвъ ꙇ не лкъ
СП
21.7
схъ ѹдесъніхъ дѣлесъ вьꙁлюбьне бож дѣло вдѣвъ. въскръсенꙗ не отъмешт сꙙ. н не вѣрѹ мѹ
С
317.29
ѡле мѫка слѣ то дръжꙙшт дѹшѫ. молтва бꙑстъ тоже не спѹстш мрьтвааго
С
310.18
же да съвꙙжете на ꙁем. бѫдетъ съвꙙꙁано на небес. тоже не просто словесꙑ кꙑм. нъ дѣлесемь вннꙑ сътвор
С
358.5
аще кꙿто помꙑслтъ на женѫ. тѹжꙿдѭ. тол не можетъ съ неѭ съгрѣшт ... да покаетъ сѧ
СЕ
103а 7
трѹждаахѫ сѧ вь т(.)щань. тол не пот(.)щахомꙿ сѧ. нъ стъ(..) кꙿнгъ слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ
Р
V 4.11
III. Резултативно със сего дѣльма, сего рад, того рад, тѣмьже. Затова не
сего дѣльма бо сьнде сꙑнъ бж ... сего дѣлма не тъѭ самъ прде
С
423.9
дрѹгꙑ рее женѫ поѩсъ сего рад не могѫ прт
М
Лк 14.20
З
А
СК
ꙗко девꙙть мѫжь он то(го рад) не повнѫшꙙ сꙙ цѣсарѹ повелѣ(н)ю
С
257.2
тѧ въстнѫ сповѣдаѫще. мамъ грѣшн ꙁастѫпнцѫ. тѧ ѡбрѣтаемъ въ врѣмѧ спсене. тѣмже не прѣста ꙁа н млѧщ
Е
28б 8
IV. Разделително с л, л — л, л, любо. Или не, или — или не,
достотъ л дат кньсъ кесарев л н. дамь л л не дамь
М
Мк 12.14
З
беꙁѹмьніе раꙁдрѣшаѩ болѣꙁні сьмрьтьнꙑѩ. пеат лі не раꙁдрѣшітъ
К
12а 17
л жьръшемъ богомъ саномъ велкомъ ьстемъ даромъ достономь бꙑт. л не покорвъшемъ сꙙ отъѧт поꙗсꙑ воньство
С
73.26
Срв.
С70.4
вꙿсего еже аꙁъ помьнѭ. любо не помьнѭ ѣже аꙁъ съвѣдꙑ съгрѣшхъ. любо не съвѣдꙑ. нѫждеѭ любо не нѫждеѭ
СЕ
72а 11—12,13,14
V. Мотивиращо с бо, бо, ѹбо. Защо не, понеже не
юже не глѭ васъ рабъ. бо не вѣстъ то твортъ гъ его
М
Йо 15.15
З
А
СК
кодратъ рее анѳупате. не ѫродъство богꙑ глꙙ. не бо сѫтъ бꙁ мноꙁ. нъ днъ богъ отецъ
С
100.19
напрьво врѣмꙙ. не бо просто наꙁнамена еуаггелстъ. не бо рее шъдъ просто. нъ прлож тъгда шъдъ
С
408.2,3
мьножцеѭ брашѩ брашѩ сѩ со мьноѭ отъ юності моеѩ: їбо не прѣмогѫ мене
СП
128.2
D. За образуване на отриц. форми при някои наклонения
I. При повелително
1. С гл. от несв. вид.
не съкрꙑвате себѣ съкровшта на ꙁем. ꙇдеже ръвъ тьлѣ тьлтъ. ꙇдеже тате подъкопаваѭтъ крадѫтъ
М
Мт 6.19
З
А
СК
ꙁаклнаѭ тѧ бмъ не мѫ мене
М
Мк 5.7
З
не дѣте ѹбо въ слѣдъ хъ
М
Лк 21.8
З
А
СК
глаахѫ же ... не пщ цръ юдескъ
М
Йо 19.21 З
Срв.
С403.15
С404.2
2. С гл. от св. вид
осіфе ... не ѹбо сѧ пріѩт женꙑ твоеѩ марѩ
А
Мт 1.20
не ожестіте сръдець вашіхъ. ѣко въ прогнѣваніі
СП
94.8
Срв.
С357.23
С357.27
прішьлець есмь аꙁъ на ꙁемл. не съкрꙑ отъ мене ꙁаповѣдеї твоїхъ
СП
118.19
3. В съчетание с гл. мощ, дѣꙗт и инфинитив
не моꙁѣмъ ѹбо посрамт праꙁдьньства сего
С
493.4
не моꙁ мене оставт бес памꙙт въ херсоньстѣ градѣ
С
539.8
не дѣте дѣт прходт градѣ къ мьнѣ
М
Мк 10.14
З.
Срв.Лк 18.16
М
З
гла мъ съ раꙁдрѣште не дѣте его ꙇт
М
Йо 11.44
З
А
СК
II. При условно
1. С мин. деят. прич. второ и условна форма на
бꙑт
аште бмь бꙑл вь дън. отецъ нашхъ. не бмь ѹбо обещьнца мъ бꙑла въ кръв пророкъ
М
Мт 23.30
З
А
добрѣа б бꙑло емѹ аште сѧ б не родлъ къ тъ
М
Мт 26.24
З,
А. Срв.Мк 14.21
З
аште не б гъ прѣкратлъ дьн. не б бꙑла съпасена вьсѣка плъть
М
Мк 13.20
З.
Срв.Мт 24.22
М
аще бсте слѣп бꙑл. не бсте мѣл грѣха
М
Йо 9.41
З
А
ащте н б бꙑлъ сь ꙁълодѣ. не бмь прѣдал его тебѣ
М
Йо 18.30
З
А
2.
С мин. деят. прич. второ и аористна форма на
бꙑт
добрѣе бꙑло бꙑ мѹ. аще сѧ бꙑ не родлъ лкъ тъ
СК
Мт 26.24
рее мѹ, г а бꙑ бꙑлъ сьде. не бꙑ ѹмрълъ м братъ
С
306.19
Срв.
СКЙо 11.21
СКЙо
11.32
С306.24
С307.22
С315.8
С315.14
стрѣꙁѣте аште да не бꙑсте хранл. мнѣ внѫ словесьнѫѭ оставл бꙑсте
С
439.4
бессменьнъѩ по вьсꙙ дьн сьмрьт. аште да не бꙑшꙙ въставъшааго насътл сꙙ намановенꙗ
С
442.30
аште бо бꙑ пршълъ не бꙑ распьрѣлъ сꙙ. аште не бꙑ распьрѣлъ сꙙ не бꙑ обскалъ. ащте не бꙑ обскалъ не бꙑ тако вѣровалъ. аште не бꙑ вѣровалъ. не бꙑ насъ тако вѣроват наѹлꙿ
С
499.2—5
E. С помощни глаголи
1. С мѣт. Нямам
а снъ лвскꙑ не матъ къде главꙑ подъклонт
М
Мт 8.20
З,
А, СК.Срв. Лк 9.58
М,
З, А, СК;К 6а 23
С416.8
а дрѹгое паде на каменьнѣемь. ꙇдеже не мѣ ꙁемлѧ мъногꙑ
М
Мк 4.5
отъвѣшта жена рее емѹ. не мамъ мѫжа. гла е сь. добрѣ рее ѣко мѫжа не мамъ
М
Йо 4.17
З
А
ꙇ ꙁапрѣт недѫгѹ семѹ. растѫщюмѹ вь немь. не мѣт плода. н растт сѧ вь вѣкъ
СЕ
35а 12
2. С бꙑт.
a) С инфинитив. Няма
глглѭтъ не бꙑт вьскрѣшеню
М
Мк 12.18
З.
Срв.Мт 22.23
М,
ЗI;Лк 20.27
М
З
сконъаѭтъ сѩ грѣшьніці отъ ꙁемлѩ. беꙁаконніці. ѣко не бꙑт мъ
СП
103.35
не бꙑт вь немь внѣ нколже похваленьꙗ
С
570.3
b) Слята с формите засег. вр. Не съм, си, е и т.н
нѣстъ ѹенкъ надъ ѹтелемь. н рабъ надъ гмь свомь
М
Мт 10.24
З
А
вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ. жьнѧ деже нѣс сѣлъ
М
Мт 25.24
З,
А, СК.Срв. С 369.23
С377.4
грѧдетъ же крѣпле мене. емѹже нѣсмь достонъ отрѣщт ремене сапогъ его
М
Лк 3.16
З,А,
СК. Срв. Йо 1.27
З
А
вждь рабе бжї ꙗко мꙑ нѣсмь толꙿм вньн
С
41.21
F. Полинегация
I. При двойно отрицание
1. С отриц. местоим.нкътоже, нкꙑже, нкоторꙑже, ньсоже. Никой не; нищо не
въꙁведъше же о сво не вдѣшѧ нкогоже токъмо са едного
М
Мт 17.8А
ѹтелю вѣмъ ѣко стненъ ес. пѫт бжю въ істнѫ ѹш. ꙇ н о комъже не родш. не ꙁьрш бо на лце комъ
М
Мт 22.16
З,
А; Срв.Мк 12.14
М
З
ꙇ не дадѣаше нкомѹже ммо нест съсѫдъ сквоꙁѣ црквъ
М
Мк 11.16
З
нкꙑ же рабъ не можетъ дъвѣма гьма работат ... не можете боу работат мамонѣ
М
Лк 16.13
А
СК
прдетъ ноштъ. егда нктоже не можетъ дѣлат
М
Йо 9.4
З
А
се нꙑнѣ не ѹбнѹѩ сѧ глаголеш. а пртъѧ нкоѩже не глеш
М
Йо 16.29
А
СК
глѭ вамъ. ѣко н(ко)торꙑ же прркъ не прѩтенъ есть въ отств своемъ
А
Лк 4.24
тъ родъ нмъже не можетъ ꙁт ткмо молтвоѭ постомъ
М
Мк 9.29
З,
А, СК. Срв. СКМт 17.21
нъсоже не вьꙁемлѣте на пѫть. н жъꙁла ні прꙑ. н хлѣба н съребра. н дъвою рꙁѹ мѣт
М
Лк 9.3
З,
СК. Срв.Мк 6.8
М
З
се даѭ вамь власть настѫпат на ꙁмѩ ꙇ скоръпѩ. ꙇ на вьсѫ слѫ врага. ꙇ нътоже васъ не врѣдтъ
М
Лк 10.19
З
А
СК
не пееш сꙙ н о есомъ же. не ꙁьрш бо на лца лкомъ
СК
Мт 22.16
2. С отриц. нареч.нколже, нкъгдаже, нкакоже, нкъдеже. Никога не; никак не; никъде не
толко лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ нколже ꙁаповѣд твоеѩ не прѣстѫпхъ. ꙇ мьнѣ нколже не далъ ес коꙁьлѧте
М
Лк 15.29
З
А
СК
кто сь стъ црь славѣ творꙙ нꙑнꙗ въ адѣ. не бꙑвъшаꙗ нкъгдаже въ адѣ
С
466.23
съ глѧ. прѣмлъ ꙁд ꙁ него. ꙇ повръгъ ꙇ бѣсъ по срѣдѣ ꙁде ж него. нкакоже не врѣждъ его
М
Лк 4.35
З
А
въспрѣтвъ лѫкавѹѹмѹ томѹ бѣсѹ. ꙁарее мѹ да нкꙿдеже сѧ не ꙗвтъ. н пакост сътвортъ комѹ
С
36.25
3. В съчетание н днъ же не. Никой не
ꙇ жена сѫшт въ тоене кръв. отъ дъвоѭ на десѧт лѣтѹ. ѣже балѣмъ ꙁдаѣвъш вьсе мѣне. н отъ едного же не може сцѣлѣт
М
Лк 8.43
З
А
СК
II. При тройно отрицание
1. С отриц. местоим. и отриц. нареч. Никой никога (никъде) не
ꙇ полож е въ гробѣ сѣенѣ. въ немьже не бѣ нкътоже нкогдаже положенъ
М
Лк 23.53
З
ба нкътоже не вдѣ. нколже
М
Йо 1.18
З
ба ніктоже не відѣ нкьдеже
А
Йо 1.18
Срв.
Е36б 17
2. С две отриц. местоим. Никой нищо не
блюд сѧ нкомѹже несоже не рьц
М
Мк 1.44
З
А
СК
3. С отриц. нареч. и отриц. мест. Никога никой не, никак нищо не
въ врътъпѣ гробъ новъ. вь немьже нколже нкътоже не бѣ положенъ
М
Йо 19.41
З
А
не пркоснѫ сꙙ мъ. нкакоже не врѣд го н пр есомьже
С
268.28
G. При отриц. бъдеще време
I. Описателни форми
1. С помощен глагол мѣт и инфинитив. Няма да, не ще да
глѭ ... ѣко не мамъ пт юже отъ сего плода лоꙁънааго
М
Мт 26.29
З,
А, СК. Срв.Мк 14.25
М,
З;Лк 22.18
М
З
аꙁъ есмъ свѣтъ мрѹ. ходѧ по мьнѣ. не матъ ходт въ тъмѣ
М
Йо 8.12
З,
А, СК. Срв. СЕ33b 4
глаголаахѫ бо дрѹгъ къ дрꙋгѹ. ꙗко не матъ дот мѣста. до етꙑрь дьнї
С
31.8
II. Прости форми
1. С бъд. форми на бꙑт. Не ще има
въцѣсартъ сѧ въ домѹ ѣковл въ вѣкꙑ. ꙇ цсрствю его не бѫдетъ коньца
М
Лк 1.33
З,
А, СК. Срв. С237.26
С238.9
ї еще мало. ї не бѫдетъ грѣшьнка
СП
36.10
съжегѫтъ тѣлеса стꙑхꙿ. вь рѣкѫ въврьгѫтъ. се сътворѫ да остатъка хъ не бѫдетъ
С
79.5
2. Със залогови форми и възвратно местом.
сѧ нѣстъ бо нътоже тано еже не автъ сѧ
М
Мк 4.22
З.
Срв.Лк 8.17
М
З
А
СК
родъ съ лѫкавънъ естъ. ꙁнаменѣ штетъ. ꙇ ꙁнамене не дастъ сѧ емѹ
М
Лк 11.29
З
H. Като формант за образуване на сложни неизменяеми части на речта
1. При сложен съюз: а не нъ, да не егда, да не како, да не когда, даже не, еда — да не, ꙁа не, не просто — нъ , не тольм — льм же, не тъкъмо — нъ , не тъьѭ — нъ , прьвѣ даже не, прѣжде даже не и др
2. При относит. нареч.ꙁане, ꙁанеже и др
3. При част.не л, да не и др
М
З
А
СК
Б
ЗП
О
Н
У
Е
СП
СС
К
С
Р
ЗЛ
Х
МЛ
АН
П5
Гр
οὐ
οὐκ
οὐχ
οὐχί
μή
οὐ μή
ἀ
нѣ
н
нъ
Нвб
не
ОА
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА