Исторически речник
наѧльнкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
наѧльнкъ, наѧльнкь, наѧлънкъ, наѧлънкь, наѧлнкъ, наѧлнкьнаѧльнка, наѧлънка, наѧлнканаѧльнкѹ, наѧлънкѹ, наѧлнкѹнаѧльнкъ, наѧльнкь, наѧлънкъ, наѧлънкь, наѧлнкъ, наѧлнкьнаѧльнка, наѧлънка, наѧлнканаѧльнкомь, наѧльнкомъ, наѧлънкомь, наѧлънкомъ, наѧлнкомь, наѧлнкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
наѧльнцѣ, наѧлънцѣ, наѧлнцѣнаѧльне, наѧлъне, наѧлненаѧльнц, наѧлънц, наѧлнцнаѧльнкъ, наѧльнкь, наѧлънкъ, наѧлънкь, наѧлнкъ, наѧлнкьнаѧльнкомъ, наѧльнкомь, наѧлънкомъ, наѧлънкомь, наѧлнкомъ, наѧлнкомьнаѧльнкꙑ, наѧлънкꙑ, наѧлнкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
наѧльнкꙑ, наѧлънкꙑ, наѧлнкꙑнаѧльнцѣхъ, наѧльнцѣхь, наѧлънцѣхъ, наѧлънцѣхь, наѧлнцѣхъ, наѧлнцѣхьнаѧльнка, наѧлънка, наѧлнканаѧльнкѹ, наѧлънкѹ, наѧлнкѹнаѧльнкома, наѧлънкома, наѧлнкома
наѧльнкъ -а м Лице, което възглавява нещо; началник, вожд, предводител ꙁаклнаѭ тѧ ... хѹльнꙑ наѧльне. ѡⷮвръженꙑ. ꙇ самодѣльне лѫкавꙑ СЕ 51b 26 ꙁълꙑ наѧльнкъ ἀρχέκακος Демон, причинител на нещастия ꙁаклнаѭ тѧ ꙁълꙑ наѧльне ... ꙇ самодѣльне лѫкавꙑ СЕ 51b 25—26 Изч СЕ Гр ἀρχηγός Нвб начелник остар ВА началник ОА АК Дюв ЕтМл БТР АР начялник НГер