Исторически речник
нарещ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
нарещнарекѫ, нарекѹнареешнареетъ, нарееть, нареетнареемъ, нареемь, нареем, нареемонареете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
нарекѫтъ, нарекѹтъ, нарекѫть, нарекѹть, нарекѫт, нарекѹтнареевѣнареетанареетенарьц, наръц, нарцнарьц, наръц, нарц
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
нарьцѣмъ, наръцѣмъ, нарцѣмъ, нарьцѣмь, наръцѣмь, нарцѣмь, нарьцѣм, наръцѣм, нарцѣмнарьцѣте, наръцъте, нарцѣтенарьцѣвѣ, наръцѣвѣ, нарцѣвѣнарьцѣта, наръцѣта, нарцѣтанарѣхъ, нарекохъ, нарѣхь, нарекохь, нарѣх, нарекохнарее
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
нареенарѣхомъ, нарекохомъ, нарѣхомь, нарекохомь, нарѣхом, нарекохом, нарекохмꙑнарѣсте, нарекостенарѣшѧ, нарекошѧ, нарѣшѫ, нарекошѫ, нарѣша, нарекоша, нарѣше, нарекоше, нарекохѫнарѣховѣ, нарекоховѣнарѣста, нарекоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
нарѣсте, нарекостенареахъ, нареахь, нареахнареашенареашенареахомъ, нареахомь, нареахомнареашете, нареасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
нареахѫ, нареахѹнареаховѣнареашета, нареастанареашете, нареасте
нарещ -нарекѫ -нарееш св 1. Нарека, назова, дам име или прозвище някому  нарешⷱ҇ мѧ мѹ съⷭ҇ М Мт 1.21 А, СК, Б. Срв.Мт 1.25 М, А, СК, Б;Лк 1.31 М, З, А, СК;Лк 2.21 М З А СК Б  нарекѫтъ мѧ мьманѹлъ М Мт 1.23 А СК Б блажен съмраѫще() сѧ ꙗко т снове б нарекѫтъ сѧ М Мт 5.9 З, А, СК.Срв. Лк 1.35 М, З, А, СК; С10.27 С423.13 псано естъ храмъ мо храмъ молтвѣ нареетъ сѧ М Мт 21.13 З. Срв.Мк 11.17 М З тѣмь же нарее сѧ село то село кръве до сего дьне М Мт 27.8 З А СК  ѣкова ꙁаведеова. ꙇ она брата ѣковлѣ. ꙇ нарее ма менѣ. воанръћесъ М Мк 3.17 З ꙇ нарееш мѧ емѹ оанъ М Лк 1.13 З, А. Срв.Лк 1.31 З сь бѫдетъ вел. ꙇ снъ вꙑшънѣаго нареетъ сѧ М Лк 1.32 З, А. Срв. С237.11 С238.1 ѣко вьсѣкъ младенецъ мѫжъска полѹ. раꙁвръꙁаѩ ложесна сто гв нареет сѧ М Лк 2.23 З А СК Б тꙑ (л) ес смонъ снъ їоннъ. тꙑ нарееш сѧ кфа З Йо 1.43  прнⷣ҇ъѩ ефросінъ нареенъѩ менмь мѫжскомъ ꙁмараꙁдь А 121а 25—26 нарѣшѧ імена своѣ на ꙁемьнꙑхъ СП 48.12 ꙇ не лъжеѭ нарееш сѧ ѹенкъ его СЕ 90а 13—14  нарекошꙙ мꙙ мѹ канонъ С 24.26 2. Провъзглася, обявя някого за някакъв ꙇ ꙁбъравъ отъ нхъ дъва на десѧте. ѩже  апостолꙑ нарее М Лк 6.13 З аще онъ нарее бгꙑ. къ нхъже рее слоⷡ҇ бжіе.  не могѫтъ сѧ раꙁгоріті кънгъ А Йо 10.35 3. Прич. мин. страд. като прил. нареенꙑ a) ὑποδειχϑείς, ὡρισμένος Определен, установен, означен пршедъшемь же мъ къ нареенѹмѹмѹ мѣстѹ прѣклонвъше колѣна С 180.29 дошъдъшѹ же мѹ нареенааго мѣста. повелѣно беꙁ лѣност творѣаше С 275.14 b) μνημονευϑείς, προλεχϑείς, εἰρημένος Споменат, за когото вече е говорено сак ... пріт въ градъ коньстантнь ... сьнде ꙁъ пѹстꙑнꙙ.  прде въ нареенꙑ градъ С 191.9 ѹже цръкъвънꙑхъ сановъ порꙙд прошъдъша постав епскѹпа. нареенааго града. того епскѹпѹ ѹмъръшѹ С 280.14 пршъдъ бо нареенꙑ пророкъ къ даудꙋ. рее С 359.24 обратвъ сꙙ рабжі  накꙑнѫвъ прѣжде нареенѹѹм уподꙗкѹ їѡанꙿнѹ С 554.29 4. Прич. мин. страд. като същ. нареено ср ед προσηγορία Име же бꙑстъ  о блаженѣмъ рне епскѹпѣ еремскааго града. кротост рад лхꙑѧ.  же о бож доброговѣн. дѣлꙑ ѹтврьд нереено С 252.14—15 еже нарееть сѧ ὂ λέγεται Което ще рече, сиреч она гла емѹ. еврескꙑ раввѹн. еже нареетъ сѧ ѹтелю М Йо 20.16: нарещ сѧ М З А СК Б СП СЕ ТФ К С Р Гр καλέω ἐπικαλέω ὀνομάζω λέγω ὁρίζω ἐπονομάζω ἀνακηρύσσω ἐπιτίϑημι ἐπιφημίζω κηρύσσω μνημονεύω προκομίζω προλέγω προσαγορεύω ὑποδείκνυμι ἀκούω [вар. προσονειδίζω ἀποκαλέω] Нвб нарека [се], наричам [се] ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА