Исторически речник
напаст  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
напастнападѫ, нападѹнападешнападетъ, нападеть, нападетнападемъ, нападемь, нападем, нападемонападете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
нападѫтъ, нападѹтъ, нападѫть, нападѹть, нападѫт, нападѹтнападевѣнападетанападетенападнапад
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
нападѣмъ, нападѣмь, нападѣмнападѣтенападѣвѣнападѣтанападъ, нападохъ, нападь, нападохь, нападохнападе
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
нападенападомъ, нападохомъ, нападомь, нападохомь, нападохом, нападохмꙑнападете, нападостенападѫ, нападошѧ, нападошѫ, нападоша, нападоше, нападохѫнападовѣ, нападоховѣнападета, нападоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
нападете, нападостенападѣахъ, нападѣахь, нападѣахнападѣашенападѣашенападѣахомъ, нападѣахомь, нападѣахомнападѣашете, нападѣасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
нападѣахѫ, нападѣахѹнападѣаховѣнападѣашета, нападѣастанападѣашете, нападѣасте
напаст -нападѫ -нападеш св 1. Връхлетя, втурна се със сила ꙇ сънде дождъ  прдѫ рѣкꙑ.  вьꙁвѣашѧ в(р)ѣтр. ꙇ нападѫ на храмнѫ тѫ.  не паде сѧ основана бо бѣ на камене М Мт 7.25 З А 2. Втурна се да прегърна, притисна някого нападъ же тъ тако на пръс свꙑ гла емѹ г кто естъ М Йо 13.25 З ꙇ въставъ де къ отцю своемѹ. еще же емѹ далее сѫштю. ѹꙁьрѣ  отецъ его.  млъ емѹ бꙑстъ. ꙇ текъ нападе на вꙑѭ его  облобꙑꙁа  М Лк 15.20 З А СК онъ же прблжвъ сꙙ къ н҄імъ. нападе на н҄ꙙ помь ѧ  глагол҄ꙙ. то се сътворсте. оставвъше мꙙ доселѣ а аꙁъ ождаѭ васъ С 32.10 3. Прен. За страх, боязън и под. — обхвана някого ꙇ съмѧте сѧ ꙁахарѣ вдѣвъ. ꙇ страхъ нападе на нь М Лк 1.12 З А срдце мое съмѩте сѩ во мнѣ.  страхъ съмрьтьнꙑі нападе на мѩ СП 54.5  їсповѣдашꙙ вьса вьсѣмъ же сꙙ сълѹ мъ. ꙗкоже многѹ страхѹ напаст на вьсѣхъ слꙑшꙙштхъ С 40.3 М З А СК СП С Гр προσπίπτω ἐπιτίϑεμαι ἀναπίπτω ἐπιπίπτω ἐπιφέρομαι πίπτω ἐπαρτάομαι Нвб нападна, нападам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА