Исторически речник
мѵро  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
мѵромѵрамѵрѹмѵромь, мѵромъмѵрѣмѵра
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
мѵръ, мѵрьмѵромъ, мѵромьмѵрꙑмѵрѣхъ, мѵрѣхь, мѵрохъ, мѵрохьмѵрѣмѵрѹ
NnDu
мѵрома
мѵро -а ср Миро, благоуханно масло есо рад мѵро се не продано бꙑстъ. на т҃ пѣнѧѕъ. ꙇ дано нщмъ М Йо 12.5А, СК ꙇ облобꙑꙁааше ноѕѣ его  маꙁааше мѵромь М Лк 7.38 З А вьꙁльѣвъш бо с мѵро се на тѣло мое на погребене мѧ сътвор М Мт 26.12 З А СК да муромъ же стъ раꙁль вонꙗм ѹстроно.  хꙑтростѭ съкѹпьно С 425.22 прде блѫднца стьклѣнцѫ мура дръжꙙшт.  вьꙁлꙗ масло то дрѣвѣно на главѫ господьн҄ѫ С 408.11 Образно. да пожвъш ѹгодъно тебѣ. ѣко свѣщѭ да т прностъ. цѣломѫдрѣ свѣтълость. мѵро твохъ дѣлъ. непрѣстанꙿно мастмѫ СЕ 81а 10 мѵро нарда псткѩ μύρον νάρδου πιστικῆς Миро — ароматично вещество, добивано от корените на тревистото растение нард маріа же пріемъш. лврѫ мѵра нарда. пістікіѩ многоцѣннꙑ. помаꙁа ноѕѣ свѣ.  отръ власꙑ свомі ноѕѣ его. храміна же сплън сѧ оⷮ вонѧ мѵрнꙑѩ А Йо 12.3 СК М З А СК СЕ С Гр μύρον ἔλαιον муро Срв мѵра Нвб миро ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА