Исторически речник
мѣнтI  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
мѣнтмѣнѭ, мѣнѧ, мѣнюмѣншмѣнтъ, мѣнть, мѣнтмѣнмъ, мѣнмь, мѣнм, мѣнмомѣнте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
мѣнѧтъ, мѣнѧть, мѣнѧтмѣнвѣмѣнтамѣнтемѣнмѣн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
мѣнмъ, мѣнмь, мѣнммѣнтемѣнвѣмѣнтамѣнхъ, мѣнхь, мѣнхмѣн
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
мѣнмѣнхомъ, мѣнхомь, мѣнхом, мѣнхмꙑмѣнстемѣншѧ, мѣншѫ, мѣнша, мѣнше, мѣнхѫмѣнховѣмѣнста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
мѣнстемѣнꙗахъ, мѣнѣахъ, мѣнаахъ, мѣнѣхъ, мѣнꙗхъ, мѣнѧахъ, мѣнѧхъ, мѣнꙗахь, мѣнѣахь, мѣнаахь, мѣнѣхь, мѣнꙗхь, мѣнѧахь, мѣнѧхь, мѣнꙗах, мѣнѣах, мѣнаах, мѣнѣх, мѣнꙗх, мѣнѧах, мѣнѧхмѣнꙗаше, мѣнѣаше, мѣнааше, мѣнѣше, мѣнꙗше, мѣнѧаше, мѣнѧшемѣнꙗаше, мѣнѣаше, мѣнааше, мѣнѣше, мѣнꙗше, мѣнѧаше, мѣнѧшемѣнꙗахомъ, мѣнѣахомъ, мѣнаахомъ, мѣнѣхомъ, мѣнꙗхомъ, мѣнѧахомъ, мѣнѧхомъ, мѣнꙗахомь, мѣнѣахомь, мѣнаахомь, мѣнѣхомь, мѣнꙗхомь, мѣнѧахомь, мѣнѧхомь, мѣнꙗахом, мѣнѣахом, мѣнаахом, мѣнѣхом, мѣнꙗхом, мѣнѧахом, мѣнѧхоммѣнꙗашете, мѣнѣашете, мѣнаашете, мѣнѣшете, мѣнꙗшете, мѣнꙗасте, мѣнѣасте, мѣнаасте, мѣнѣсте, мѣнꙗсте, мѣнѧасте, мѣнѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
мѣнꙗахѫ, мѣнѣахѫ, мѣнаахѫ, мѣнѣхѫ, мѣнꙗхѫ, мѣнꙗахѹ, мѣнѣахѹ, мѣнаахѹ, мѣнѣхѹ, мѣнꙗхѹ, мѣнѧахѹ, мѣнѧхѹмѣнꙗаховѣ, мѣнѣаховѣ, мѣнааховѣ, мѣнѣховѣ, мѣнꙗховѣ, мѣнѧаховѣ, мѣнѧховѣмѣнꙗашета, мѣнѣашета, мѣнаашета, мѣнѣшета, мѣнꙗшета, мѣнꙗаста, мѣнѣаста, мѣнааста, мѣнѣста, мѣнꙗста, мѣнѧаста, мѣнѧстамѣнꙗашете, мѣнѣашете, мѣнаашете, мѣнѣшете, мѣнꙗшете, мѣнꙗасте, мѣнѣасте, мѣнаасте, мѣнѣсте, мѣнꙗсте, мѣнѧасте, мѣнѧсте
мѣнт -мѣнѭ -мѣнш несв 1. Смятам, считам някого за някакъв, за нещо аурлꙗнъ рее. кꙿде стъ сестра твоꙗ ѭже тꙑ мѣнш дѣвѫ сѫштѫ. се посълахъ ѭ на блѫдъ С 4.16 сего дꙗ. гоже мѣнш богѹ бꙑт. ловѣкъ бѣ ѹенкъ сотоннъ С 7.14  отъ сльньца  отъ лѹнꙑ.  отъ ꙁвѣꙁдъ  отъ огнѣ.  отъ водꙑ. ѧже мѣнте богꙑ штѹждъ смъ отъ н҄хъ С 260.30 да навꙑкнеш ꙗко вьсьжде стнѫ вьсе глагол҄ѫтъ. а нсоже не потаѧтъ. н мѣнꙙштмъ бꙑті семѹ ѹкорьнѹ С 409.18 2. Говорейки, имам предвид някого, нещо аште л кто мѣнтъ дѫб малааго манастꙑра. же пр пѫт стъ. то да вѣстъ ꙗкоже то молтвам бꙑстъ блаженааго савꙑ С 301.14 не прѣстаѭштѹ спѹштат еппꙑ вь вьсꙙ странꙑ еꙁꙑкъ. мѣн҄ѫ же стааго еппа. странꙑ поганъскꙑѧ.  сѣмо же стъ херсоньскꙑ градъ С 535.6  сьвѣштавъше сꙙ. мѣн҄ѫ же. еуг҄ен. агаѳодорꙿ. елꙿпд. прѣподобн епп. прѣдошꙙ въ тъ херсоньскꙑ градъ С 538.15 мѣн҄енꙑ μνημονευϑείς, προρρηϑείς Споменат, посочен смъ поꙁдѣ нѣкъгда въ слѹха въшедъшемъ. мѣн҄енааго ьстьнааго костантна цѣсара. не прѣꙁьрѣ нъ кнгꙑ напсавъ.  посълавъ того поѹштааше С 188.13 многашꙿд же мѣн҄енаꙗ она славънаꙗ мѫжа. не дѣаста прѣжде въ полатѫ къ црѹ. аште не рано вь ꙁорꙙ шъдъша къ прѣподобьнѹѹмѹ покланꙗста сꙙ мѹ С 205. 18—19 С Гр λέγω δοκέω προφέρω Нвб Ø