Исторически речник
мьнѣт [сѧ]  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
мьнѣт [сѧ]мьнѭ, мьнѧ, мьнюмьншмьнтъ, мьнть, мьнтмьнмъ, мьнмь, мьнм, мьнмомьнте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
мьнѧтъ, мьнѧть, мьнѧтмьнвѣмьнтамьнтемьнмьн
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
мьнмъ, мьнмь, мьнммьнтемьнвѣмьнтамьнѣхъ, мьнѣхь, мьнѣхмьнѣ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
мьнѣмьнѣхомъ, мьнѣхомь, мьнѣхом, мьнѣхмꙑмьнѣстемьнѣшѧ, мьнѣшѫ, мьнѣша, мьнѣше, мьнѣхѫмьнѣховѣмьнѣста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
мьнѣстемьнѣахъ, мьнѣхъ, мьнѧахъ, мьнѧхъ, мьнѣахь, мьнѣхь, мьнѧахь, мьнѧхь, мьнѣах, мьнѣх, мьнѧах, мьнѧхмьнѣаше, мьнѣше, мьнѧаше, мьнѧшемьнѣаше, мьнѣше, мьнѧаше, мьнѧшемьнѣахомъ, мьнѣхомъ, мьнѧахомъ, мьнѧхомъ, мьнѣахомь, мьнѣхомь, мьнѧахомь, мьнѧхомь, мьнѣахом, мьнѣхом, мьнѧахом, мьнѧхоммьнѣашете, мьнѣшете, мьнѣасте, мьнѣсте, мьнѧасте, мьнѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
мьнѣахѫ, мьнѣхѫ, мьнѣахѹ, мьнѣхѹ, мьнѧахѹ, мьнѧхѹмьнѣаховѣ, мьнѣховѣ, мьнѧаховѣ, мьнѧховѣмьнѣашета, мьнѣшета, мьнѣаста, мьнѣста, мьнѧаста, мьнѧстамьнѣашете, мьнѣшете, мьнѣасте, мьнѣсте, мьнѧасте, мьнѧсте
мьнѣт [сѧ] -мьнѭ [сѧ] -мьнш [сѧ] несв 1. Мисля, смятам, считам, предполагам не мънте ѣко прдъ въврѣшт мра на ꙁемл҄ѭ. не прдъ въврѣщъ мра нъ меъ М Мт 10.34 З. Срв.Лк 12.51 М З ꙇ вꙑ ѹбо бѫдѣте готов. ѣко вь ньже асъ не мьнте снъ лскꙑ прдетъ М Лк 12.40 З, А, СК. Срв.Мт 24.44 М З А СК молѧще же сѧ не лхо глте. ѣкоже  ѩꙁꙑънц. мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ глн своемь ѹслꙑшан бѫдѫтъ М Мт 6.7 З А СК ꙇмѫщюмѹ бо весьде дано бѫдетъ  ꙁбѫдетъ. а отъ не мѫштааго  еже аште мьнтъ сѧ мꙑ вьꙁѧто бѫдетъ отъ него М Мт 25.29 З, А, СК. Срв.Лк 8.18 М З А СК пръв мьнѣахѫ сѧ вѧште прѩт М Мт 20.10 ЗI А СК мьнѣаше бо комсꙿ ꙗко птам сѫтъ  кротьц С 223.14  подꙿвгнѫт хотꙙште отъ н҄хъ не въꙁꙿмогошꙙ тꙙжькомъ сѫштемъ мъ. мнѣахѫ бо ѧ ꙁлата пльнꙑ сѫштꙙ. л нѣꙿто но С 52.18 Възнамерявам. понеже льстѧште сѧ мнѧтъ пасхѫ творіт К 7а 17 же сꙙ мнѣахѫ обраштаѭште сꙙ. наꙙшꙙ глаголат къ праведꙿнѹѹмѹ С 30.8 мънмъ δοκῶν Мним, предполагаем само бо се мнмо ѹкорьно сꙑ. то кажетъ владꙑкꙑ ловѣколюбь С 409.19 2. Смятам някого за някакъв  аште сротѫ мьнш то  того отъпаде С 241.10 несоже скврънъна. л неста. мньт сътворенꙑхъ тобоѭ. на пщѭ комъ СЕ 20b 23 3. мьнтъ [м, т] сѧ безл δοκεῖ Изглежда, струва [ми, ти] се л мьнтъ т сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ ѹмолт отъца моего М Мт 26.53 З А СК кто ѹбо тѣхъ тр скрън мьнтъ сѧ бꙑт. въпадъшѭѹмѹ въ раꙁбонкꙑ М Лк 10.36 З А СК нъ велм трѣбѣ скат вьꙁлюбьн вда смоковьнааго отъ многꙑхъ съкаꙁано. ꙗкоже мьнѣ сꙙ мьнтъ С 345. 14—15 ꙗко многꙑмъ мьнѣаше сꙙ дѣлѹ прѣславънѹ бꙑт С 212.11 то т сѧ мьнтъ смоне. цср ꙁемьсц отъ кꙑхъ премлѭтъ дан ... отъ свохъ л снвъ. л отъ тѹждхъ М Мт 17.25 ЗI А СК ъто вамъ мьнтъ. аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ р҃. овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧт десѧтъ  девѧт на горахъ.  шедъ штетъ ꙁаблѫждьшѧѩ М Мт 18.12 ЗI А СК М З А СК Б Н СЕ К С Х МЛ Гр δοκέω νομίζω οἴομαι ἡγέομαι λογίζομαι ὑπολαμβάνω πειράομαι Нвб мня остар ВА НГер РРОДД мни ми се ’струва ми се’ диал НГер