Исторически речник
мꙑслт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
мꙑслтмꙑшлѭ, мꙑслѭ, мꙑслѧ, мꙑслюмꙑслшмꙑслтъ, мꙑслть, мꙑслтмꙑслмъ, мꙑслмь, мꙑслм, мꙑслмомꙑслте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
мꙑслѧтъ, мꙑслѧть, мꙑслѧтмꙑслвѣмꙑслтамꙑслтемꙑслмꙑсл
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
мꙑслмъ, мꙑслмь, мꙑслммꙑслтемꙑслвѣмꙑслтамꙑслхъ, мꙑслхь, мꙑслхмꙑсл
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
мꙑслмꙑслхомъ, мꙑслхомь, мꙑслхом, мꙑслхмꙑмꙑслстемꙑслшѧ, мꙑслшѫ, мꙑслша, мꙑслше, мꙑслхѫмꙑслховѣмꙑслста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
мꙑслстемꙑшлꙗахъ, мꙑшлꙗхъ, мꙑшлѣахъ, мꙑшлѣхъ, мꙑслѣахъ, мꙑслѧхъ, мꙑшлꙗахь, мꙑшлꙗхь, мꙑшлѣахь, мꙑшлѣхь, мꙑслѣахь, мꙑслѧхь, мꙑшлꙗах, мꙑшлꙗх, мꙑшлѣах, мꙑшлѣх, мꙑслѣах, мꙑслѧхмꙑшлꙗаше, мꙑшлꙗше, мꙑшлѣаше, мꙑшлѣше, мꙑслѣаше, мꙑслѧшемꙑшлꙗаше, мꙑшлꙗше, мꙑшлѣаше, мꙑшлѣше, мꙑслѣаше, мꙑслѧшемꙑшлꙗахомъ, мꙑшлꙗхомъ, мꙑшлѣахомъ, мꙑшлѣхомъ, мꙑслѣахомъ, мꙑслѧхомъ, мꙑшлꙗахомь, мꙑшлꙗхомь, мꙑшлѣахомь, мꙑшлѣхомь, мꙑслѣахомь, мꙑслѧхомь, мꙑшлꙗахом, мꙑшлꙗхом, мꙑшлѣахом, мꙑшлѣхом, мꙑслѣахом, мꙑслѧхоммꙑшлꙗашете, мꙑшлꙗшете, мꙑшлѣашете, мꙑшлѣшете, мꙑслѣашете, мꙑшлꙗасте, мꙑшлꙗсте, мꙑшлѣасте, мꙑшлѣсте, мꙑслѣасте, мꙑслѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
мꙑшлꙗахѫ, мꙑшлꙗхѫ, мꙑшлѣахѫ, мꙑшлѣхѫ, мꙑслѣахѫ, мꙑшлꙗахѹ, мꙑшлꙗхѹ, мꙑшлѣахѹ, мꙑшлѣхѹ, мꙑслѣахѹ, мꙑслѧхѹмꙑшлꙗаховѣ, мꙑшлꙗховѣ, мꙑшлѣаховѣ, мꙑшлѣховѣ, мꙑслѣаховѣ, мꙑслѧховѣмꙑшлꙗашета, мꙑшлꙗшета, мꙑшлѣашета, мꙑшлѣшета, мꙑслѣашета, мꙑшлꙗаста, мꙑшлꙗста, мꙑшлѣаста, мꙑшлѣста, мꙑслѣаста, мꙑслѧстамꙑшлꙗашете, мꙑшлꙗшете, мꙑшлѣашете, мꙑшлѣшете, мꙑслѣашете, мꙑшлꙗасте, мꙑшлꙗсте, мꙑшлѣасте, мꙑшлѣсте, мꙑслѣасте, мꙑслѧсте
мꙑслт -мꙑшлѭ -мꙑслш несв 1. Непрех. — мисля, размишлявам ꙇ мꙑшлѣаше вь себѣ глѧ. то сътворѭ. ѣко не мамъ къде събрат ... плодъ мохъ М Лк 12.17 З А вдѣвъше же  дѣлателе. мꙑшлѣахѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ глѭште. сь естъ наслѣдьнкъ прдѣте ѹбѣмъ і М Лк 20.14 З ꙿто мꙑслш варахс. жъреш л  поклонш сꙙ сльньцѹ  огню  водѣ ... л прмеш ранꙑ на тѣлес свомъ С 261.18—19 мꙑшлꙗахѫ како бꙑ вьлѣст къ стѹѹмѹ С 37.3 2. Прех. — замислям нещо ꙇ вдѣвъ съ помꙑшленѣ хъ рее. въскѫѭ вꙑ мꙑслте ꙁъло въ срдцхъ вашхъ М Мт 9.4 З ѡ ꙁавст бѣсомъ ѹдворьне ... по тебѣ пасом. їсѹхрстосово ѹбт мꙑслꙙтъ С 388.30 да вьꙁвратѩтъ сѩ вьспѩть ї постꙑдѩть сѩ мꙑслѩщї мьнѣ ꙁълаа СП 34.4 3. С инф. — имам намерение, възнамерявам толка добра вньнка погѹбт мꙑслꙙтъ С 386.24  мꙑслꙙштемъ въсꙿхватт правьднка мошт.  ѹенкѹ го. въспрѣтшꙙ мъ. ꙗко крамольнкомъ С 219.12 мꙑслꙙштѹ же мѹ аб т (!) въ пѹстꙑн҄ѫ. отьн҄ѫдѹже божмъ ꙗвьнмъ прде сѣмо. на дѣло же  съконьа С 203.6 М З А СП С Гр διαλογίζομαι λογίζομαι δοκέω σκέπτομαι φρονέω ἐνϑυμέομαι μηχανάομαι ἐργάζομαι βούλομαι μέλλω μελετάομαι Нвб мисля ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА