Исторически речник
мос[]  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
мос, мос, мосꙗ, моса, мосѣ, мосемосѣꙗ, мосѣа, мосѧ, мосѫ, мосемос, мос, мосѣю, мосею, мосѣов, мосѣевмосѭ, мосѧ, мосюмосѣа, мосеа, мосемосѣомь, мосѣомъ, мосеемь, мосеемъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
мос, мос, мосѣ, мосемос, мос, мосе, мосѣю, мосею----
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
-----
мос[] -мосѣ м ЛИ 1. Мойсей — в юдаизма и християнството първият пророк на Йехова и основател на религията му, законодател, религиозен наставник и политически вожд на еврейските племена в т. нар. изход от Египет в Палестина [между 1305—1196 г. пр. н.е.]. Според легендата автор на първите пет книги от Стария Завет — т. нар. Петокнижие  се мѫжа дъва съ нмь глѭща. ѣже бѣсте мос ꙇ лѣ М Лк 9.30 З ꙇ наенъ отъ мосѣа  отъ вьсѣхъ пророкъ съкаꙁаше ма кънгъ. ѣже бѣахѫ о немь М Лк 24.27 З А ꙇ отъвѣштавъ петръ гла св. равь(в) добро естъ намъ съде бꙑт. ꙇ сътвормъ тр скнѩ. тебѣ еднѫ  мосеові еднѫ. ꙇ л еднѫ М Мк 9.5 З цѣсарьствова бо сьмрьть отъ адама до мѡӱсѧ С 351.26 ѡбраꙁь напса сѧ крьстьн. рѫцѣ раꙁпростраѧ мос. амалка побѣд ТФ А 6 2. Монах на име Мойсей мѡс нѣкто отъ тѹ сѫштхъ рьньцъ. мол сꙙ гѹменѹ. да  бꙑ прѧлъ їѡанꙿ къ себѣ С 275.4 М З А СК Е СП СЕ ТФ К С Гр Μωσῆς Μωϋσῆς От евр mōšeh [ неясна етим. евр mašah ’извличам’? Срв Изх 2.10 копт mose ’дете’?] мос[] мѹс[] мѡс мѡӱс Нвб Мойсей ЛИ Мойсеев ФИ Мойсо ЛИ Мойсовски ФИ Мойсов ФИ Моско ЛИ Москов ФИ Московски ФИ Москович ФИ СтИл,РЛФИ