Исторически речник
молтвьнкъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
молтвьнкъ, молтвьнкь, молтъвьнкъ, молтъвьнкь, молтъвнкъ, молтъвнкь, молтьвьнкъ, молтьвьнкь, молтьвнкъ, молтьвнкьмолтвьнка, молтъвьнка, молтъвнка, молтьвьнка, молтьвнкамолтвьнкѹ, молтъвьнкѹ, молтъвнкѹ, молтьвьнкѹ, молтьвнкѹмолтвьнкъ, молтвьнкь, молтъвьнкъ, молтъвьнкь, молтъвнкъ, молтъвнкь, молтьвьнкъ, молтьвьнкь, молтьвнкъ, молтьвнкь-молтвьнкомь, молтъвьнкомь, молтъвнкомь, молтьвьнкомь, молтьвнкомь, молтвьнкомъ, молтъвьнкомъ, молтъвнкомъ, молтьвьнкомъ, молтьвнкомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
молтвьнцѣ, молтъвьнцѣ, молтъвнцѣ, молтьвьнцѣ, молтьвнцѣмолтвьне, молтъвьне, молтъвне, молтьвьне, молтьвнемолтвьнц, молтъвьнц, молтъвнц, молтьвьнц, молтьвнц, молтвьнцꙑ, молтъвьнцꙑ, молтъвнцꙑ, молтьвьнцꙑ, молтьвнцꙑмолтвьнкъ, молтвьнкь, молтъвьнкъ, молтъвьнкь, молтъвнкъ, молтъвнкь, молтьвьнкъ, молтьвьнкь, молтьвнкъ, молтьвнкьмолтвьнкомъ, молтъвьнкомъ, молтъвнкомъ, молтьвьнкомъ, молтьвнкомъ, молтвьнкомь, молтъвьнкомь, молтъвнкомь, молтьвьнкомь, молтьвнкомьмолтвьнкꙑ, молтъвьнкꙑ, молтъвнкꙑ, молтьвьнкꙑ, молтьвнкꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
молтвьнкꙑ, молтъвьнкꙑ, молтъвнкꙑ, молтьвьнкꙑ, молтьвнкꙑмолтвьнцѣхъ, молтъвьнцѣхъ, молтъвнцѣхъ, молтьвьнцѣхъ, молтьвнцѣхъ, молтвьнцѣхь, молтъвьнцѣхь, молтъвнцѣхь, молтьвьнцѣхь, молтьвнцѣхьмолтвьнка, молтъвьнка, молтъвнка, молтьвьнка, молтьвнкамолтвьнкѹ, молтъвьнкѹ, молтъвнкѹ, молтьвьнкѹ, молтьвнкѹмолтвьнкома, молтъвьнкома, молтъвнкома, молтьвьнкома, молтьвнкома
молтвьнкъ -а м Молител, застъпник [пред Бога] тꙑ ѹбо послѹша насъ. съмѣренꙑхъ твохъ молтвьнкъ. молѧщхъ т сѧ СЕ 64b 14 не ꙁабѫді гласѹ молтвьнікъ твоіхъ СП 73.23 мѫште бо васъ ꙁастѫпꙿнкꙑ.  молтвьнкꙑ. нꙿсоже сѫпротвна прходꙙшта кꙿ намъ не въꙁбомъ сꙙ С 68.11 къ владꙑцѣ богов прходш молтвьнкомъ С 358.29 старѣшна молтвьнкомъ a) ἀρχιερεύς Първосвещеник вдѣвъше же старѣшнꙑ молтвьнкомъ.  фарсе ѹдеса ꙗже сътвор ... гіаголаахѫ С 330.13 b) ἀρχιερεύς [вар. ὁ μέγας ἀρχιερεὺς Χριστός] Като название на Христос, Първосвещеникът образно не бо податъ т оставьн грѣхомъ. нъ старѣшна млтвьнкомъ. же мѹ дастъ попьство С 359.6—7 СП СЕ С Гр ἱκέτης πρεσβευτής ἱερεύς [вар. οἰκτρός] Нвб Срв молитвеник ’вид църковна книга’ ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР