Исторически речник
ммот  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
ммотммодѫ, ммодѹммодешммодетъ, ммодеть, ммодетммодемъ, ммодемь, ммодем, ммодемоммодете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
ммодѫтъ, ммодѹтъ, ммодѫть, ммодѹть, ммодѫт, ммодѹтммодевѣммодетаммодетеммодммод
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
ммодѣмъ, ммодѣмь, ммодѣмммодѣтеммодѣвѣммодѣтаммодъ, ммодохъ, ммодь, ммодохь, ммодохммоде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
ммодеммодомъ, ммодохомъ, ммодомь, ммодохомь, ммодохом, ммодохмꙑммодете, ммодостеммодѫ, ммодошѧ, ммодошѫ, ммодоша, ммодоше, ммодохѫммодовѣ, ммодоховѣммодета, ммодоста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
ммодете, ммодестеммодѣахъ, ммодѣхъ, ммодѣахь, ммодѣхь, ммодѣах, ммодѣх, ммодѧхъ, ммодѧхь, ммодѧхммодѣаше, ммодѣше, ммодѧшеммодѣаше, ммодѣше, ммодѧшеммодѣахомъ, ммодѣхомъ, ммодѣахомь, ммодѣхомь, ммодѣахом, ммодѣхом, ммодѧхомъ, ммодѧхомь, ммодѧхомммодѣашете, ммодѣшете, ммодѣасте, ммодѣсте, ммодѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
ммодѣахѫ, ммодѣхѫ, ммодѣахѹ, ммодѣхѹ, ммодѧхѹммодѣаховѣ, ммодѣховѣ, ммодѧховѣммодѣашета, ммодѣшете, ммодѣаста, ммодѣста, ммодѧстаммодѣашете, ммодѣшете, ммодѣасте, ммодѣсте, ммодѧсте
ммот -ммодѫ -ммодеш св несв 1. Минавам край нещо, край някого; отминавам, преминавам по прклюаю же ере еднъ съхождааше пѫтемь тѣмь. і вдѣвъ і ммо де. такожде же  левъћтъ. бꙑвавъ на томь мѣстѣ. пршедъ  вдѣвъ і ммо де М Лк 10.31 З А СК вълѣꙁе на сѹкомаріѭ. відѣтъ са. ѣко тѫдѣ хотѣаше ммо ті А Лк 19.4 ммодꙑ іс. вдѣ лка сѣдꙙща на мꙑтьнц СК Мт 9.9 і ммо дꙑ с вдѣ лва слѣпа. отъ рождъства М Йо 9.1 З вдѣхъ неьстваего прѣвьꙁносѩща сѩ  вꙑсѩща сѩ ѣко кедрꙑ лваньскꙑѩ. і ммоідъ і се не бѣ СП 36.36 ꙁаѹтра бо рее іс. ммодꙑ въ градъ въꙁалка С 344.15 2. За време — мина, измина се і ммошедъш ѣко годнѣ едно. інъ етеръ крѣплѣаше сѧ глѧ М Лк 22.59 З ꙁаѹтра. гда ношть прѣльст ммоде.  наѹтрꙗ хс вьскрьсенꙗ свѣтъ просвѣт мров С 348.16—17 3. Изчезна, престана да съществувам, премина амнь глѭ вамъ ѣко не ммодетъ родось доньдеже вьсѣ с бѫдѫтъ М Мт 24.34 З А СК Н нбо  ꙁемлѣ ммо детъ. а словеса моѣ не ммо дѫтъ М Мт 24.35 З, А, СК, Н. Срв.Лк 21.33 М З А СК ммодетъ аша [асъ] отъ кого παρέρχεται τὸ ποτήριον ἀπό τινος, παρέρχεται ἡ ὥρα ἀπό τινος Отмине, размине се неприятност, опасност, страдание от някого і прѣшьдъ мало паде нцъ молѧ сѧ  глѧ. ѡе мо аште въꙁможьно естъ да ммодетъ отъ мене аша с М Мт 26.39 З А СК  прѣшедъ мало паде на ꙁемл.  молѣаше сѧ да аште въꙁможъно естъ ммо детъ отъ него асъ М Мк 14.35 З М З А СК Н СП С Гр παρέρχομαι ἀντιπαρέρχομαι παράγω διΐσταμαι διέρχομαι ἐπανάγω παρατρέχω Нвб Вж. при ммо т