Исторически речник
лѣпота  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
лѣпоталѣпотꙑ, лѣпотѫлѣпотѣлѣпотѫ, лѣпотѹлѣпотоѭ, лѣпотоѫ, лѣпотоѧ, лѣпотоюлѣпотѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
лѣпотолѣпотꙑлѣпотъ, лѣпотьлѣпотамъ, лѣпотамьлѣпотамлѣпотахъ, лѣпотахь
NfOuNfGuNfDu
лѣпотѣлѣпотѹлѣпотама
лѣпота -ꙑ ж Красота, благообразие млѹ пленцѧ ѧже бѣ самъ сътворлъ на лѣпотѫ мо главѣ. а аꙁъ ѧ на пагѹбѫ сво дѹш ѹтварѣхъ С 392.6—7 тꙑ раба твоего сего. постргаѭща кꙑкꙑ главꙑ своеѩ. ꙇл брадѫ своѭ. вь лѣпотѫ лца своего. вꙿсѣм даръм твом. ѹкрас СЕ 8b 14—15 їӱлꙗн рее. моꙗ доброта  ѹкрашен  лѣпота хс стъ С 5.3 тае раꙁѹмѣвъ прѣстꙑ. лѣпотѫ тѣла свого. многꙑ радост спльн сꙙ С 140.28 Образно. гь вьцрі сѩ въ лѣпотѫ сѩ облѣе СП 92.1 Срв. Е25а 11 СЕ97b 14 съ лѣпотꙑ, въ лѣпотѫ, по лѣпотѣ εἰκότως, εὐλόγως, καλῶς, ἀναγκαίως Както подобава, както трябва, подобаващо; добре; с основание; справедливо помлѹ мѧ ловѣколюбье плаѫштѫ. ѧже сь лѣпотꙑ ненавдѣаше смѣѭштꙙ сꙙ ꙁьлѣ. помлѹ стен҄ѫштѫ вьсеѭ дѹшеѭ. ѧже сь лѣпотꙑ оⷮтвраштааше сꙙ ѹтварѣѭштѧ с тѣло. на пагѹбѫ  прѣльштен многомъ С 392.1—2, 3—4 сь лѣпотꙑ тоже  павьлъ глаголааше. ꙗко корень вьсемѹ ꙁълѹ стъ сьребролюбьств С 412.1—2 овъ множа  овъ же хѹжде прносъ покаꙁаста. да вь лѣпотѫ  на трꙁнахъ не тъьно прмета С 376.10 нкътоже бо естъ достонъ по лѣпотѣ тѧ въсхвалт СС IIа 8 благаꙗ лѣпота εὐπρέπεια Красота тѣмьже братре стаа. ꙁъванью вꙑшънюмѹ прѧстьнц. вьꙁлюбльше стѫѭ црквь. благѫѭ лѣпотѫ... съ пркомь ддомь ръцѣмъ. сь день ꙇже сътвор гь СЕ 95b 12—13 Е СП СС СЕ С Гр εὐπρέπεια κόσμος ὡραιότης Нвб лепота остар ОА ВА НГер ЕтМл БТР РБЕ РРОДД ДА Срв лепост НТ Дюв ЕтМл лепотия, лепотиня диал НТ ДА