Исторически речник
лежат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
лежатлежѫ, лежѹлежшлежтъ, лежть, лежтлежмъ, лежмь, лежм, лежмолежте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
лежѧтъ, лежѧть, лежѧтлежвѣлежталежтележлеж
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
лежмъ, лежмь, лежмлежтележвѣлежталежахъ, лежахь, лежахлежа
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
лежалежахомъ, лежахомь, лежахом, лежахмꙑлежастележашѧ, лежашѫ, лежаша, лежаше, лежахѫлежаховѣлежаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
лежастележаахъ, лежахъ, лежаахь, лежахь, лежаах, лежахлежааше, лежашележааше, лежашележаахомъ, лежахомъ, лежаахомь, лежахомь, лежаахом, лежахомлежаашете, лежашете, лежаасте, лежасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
лежаахѫ, лежахѫ, лежаахѹ, лежахѹлежааховѣ, лежаховѣлежаашета, лежашета, лежааста, лежасталежаашете, лежашете, лежаасте, лежасте
лежат -лежѫ -лежш несв 1. Лежа, намирам се в легнало положение ꙇ вьнде деже бѣ отроѧ лежѧ М Мк 5.40 З обрѧщете младенецъ повтъ лежѧштъ въ ѣслехъ М Лк 2.12 ꙇ абе в(ъ)ставъ прѣдъ нм. вьꙁем(ъ на) немъже лежааше. ꙇде въ дом(ъ) сво М Лк 5.15 З А СК Пребивавам, намирам се някъде. радѹѭтъ сꙙ ꙁѣло ꙗко ѹ свохъ сѫтъ с дома лежал С 267.18 Образно. маш обою пртьѹ. како ѹенкъ мьнꙙ стоꙗт паде. како блѫднца лежꙙшт въста С 410.3 2. Лежа болен, боледувам г отрокъ мо лежтъ въ домѹ ослабленъ. лютѣ ѣко страждѧ М Мт 8.6 З А СК вдѣ тъщѫ его лежѧщѫ огнемь жегомѫ М Мт 8.14 З, А, СК. Срв.Мк 1.30 М З въ тѣхъ лежааше мъножьство болѧштхъ М Йо 5.3 З А 3. Лежа мъртъв прдѣта вдта мѣсто. ꙇдеже лежа хъ М Мт 28.6 З,А, СК. Срв. С 445.19 вьꙁѧсѧ же камень деже бѣ ѹмерꙑ лежѧ. ꙇс же вьꙁведе въ іспрь о  рее М Йо 11.41 СК ѹбьенъ лежітъ хъ К 8 b 25  бѣаста лежꙙшт тѣлесѣ стоую вьнѣ града С 14.24 обрѣтошꙙ стааго на ꙁем дного лежꙙшта распꙙта С 51.11—12 ѹсѣенъ же бꙑвъ стнънꙑ дѣлател҄ь хвъ. лежааше на ꙁем акꙑ свѣтъла ꙁвѣꙁда съ небесе на ꙁемл҄ѫ пршьдъш С 62.5 влъкъ ноштѭ прсѣдѣаше ѹ тѣла на съблюдень мꙋ. ꙁвѣꙁдѣ свѣтьлѣ сꙗѭшт на мѣстѣ томъ деже лежааше С 537.30 сьде лежтъ мость рьгоѵбꙑлꙗ бꙑвꙑ пр сѵмеонѣ цр  пр петрѣ цр МН 4. Прич. сег. деят. като същ. лежѧ м ед ὁ κείμενος, ὁ κεκοιμημένος Лежащ; болник; мъртвец ꙇ пакꙑ ꙇюдѣі. да не пріметъ клеветънꙑѩ вінꙑ. тъштъ естъ вдѣт гробъ лежѧштхъ К 12а 8 же бо прѣдъ вратꙑ лежꙙштааго мнѹѧ С 374.11 а отъаан лежꙙштѹѹмѹ не дастъ въстат С 409.29  лежꙙштмъ вьстанѣте С 468.22—23 въ ѹста лежꙙштааго прьстꙑ въложвъ своѧ С 562.16 5. Положен съм, поставен съм на някакво място; лежа вдѣ рꙁꙑ еднꙑ лежѧштѧ М Лк 24.12 З, А. Срв.Йо 20.6 М А бѣ же тѹ водоносъ камѣнъ шесть лежѧштъ. по оштеню юдескѹ М Йо 2.6 З А вдѣшѧ огнь лежѧщь  р(ъ)бѫ на немь М Йо 21.9 З А СК юже бо  секъра пр корен дрѣва лежтъ А Мт 3.10 Срв.Лк 3.9 М З А СК ꙇ по срѣдѣ дъвоіхъ люд. камень ѫгъленъ лежѧ К 13b 32 Срв. С451.7 детъ къ пештерѣ вдтъ камꙑ връхѹ жѹпшта лежꙙшть С 316.16 За място, местност — разположен съм, лежа. въпрашаѧ ко стъ мѣсто ждеже мѣн лежтъ С 38.15 Образно. скръб лежѧщѧѩ. въ срц ꙇхъ цѣл СЕ 57b 6 6. Съществувам  рее къ мар матер его. се лежтъ съ на падене  на въстане мъногомъ въ л М Лк 2.34 З А СК Б Отреден съм. о вьсѣкомъ бо крьстіꙗнѣ каꙁнь цѣсарьска лежтъ С 101.22 7. Съхраня се, запазя се някъде; лежа васлскъ глагола. ꙗже въ стаꙑхъ кꙿн҄гахъ лежꙙшта мена бога мого С 21.14 лежаахѫ бо дарове мноꙁ отъ цѣсара С 209.30 — 210.1 можетъ л ловѣкъ мꙑ пшенцѫ въ жтнц сво лежꙙштѫ  хранꙙ ѭ С 266.2 въ лѹцѣ же нако лежтъ талантънаꙗ пртъа С 375.30 рѹмꙑ отънꙙт раꙁаратъ сꙙ ѹбо ꙁакон ѹже рьнломъ лежꙙ С 433.16 М З А СК Б О СЕ К С МЛ МН Пр Гр κεῖμαι κατάκειμαι ἀπόκειμαι ἐπίκειμαι πρόκειμαι ἀνάκειμαι σύγκειμαι ἔγκειμαι μένω πρανής εἰμι κατεχόμενός εἰμι ἐμφέρομαι βάλλομαι περιφέρω Нвб лежа ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Лѐжище МИ ЙЗах,Кюст.кр