Исторически речник
левг҄тъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
левг҄тъ, левг҄тьлевг҄талевг҄тѹ, левг҄товлевг҄тъ, левг҄тьлевг҄талевг҄томь, левг҄томъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
левг҄тѣлевг҄телевг҄т, левг҄товелевг҄тъ, левг҄ть, левг҄товъ, левг҄товьлевг҄томъ, левг҄томь, левг҄товомъ, левг҄товомьлевг҄тꙑ, левг҄товꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
левг҄тꙑ, левг҄товꙑ, левг҄тъмлевг҄тѣхъ, левг҄тѣхь, левг҄тохъ, левг҄тохь, левг҄товохъ, левг҄товохьлевг҄талевг҄тѹлевг҄тома
левг҄тъ -а м Левит, потомък на третия Яковов син Левий, член на израилтянското племе левити, посветени в служба на Бога при скинията и храма, където служели само стражи, певци и съдии по граждански дела [Бит 29.34; Чис 3.6—10; 18.2—7; Неем 13.13, 22; 2 Пар 30.22] такожде же  левъћтъ. бꙑвъ (въ) на томь мѣстѣ М Лк 10.32 З А СК егда посълашѧ ꙇюдѣ отъ ꙇлма. ꙇереѩ ꙇ левьћтꙑ З Йо 1.19А ҆ выше . ҆ ҆ще́те сѧ ⷯ . ꙁ . те́мъ . раꙁвѣ левгⷮ с вс̀ вшеды҆ въ е҆гпеⷮ. со ҆ꙗ҆ковомъ . о . ҆ . е . лѣ.ⷮ; мен поьте мѡ̀с . ҆ быⷭ҇ ⷯ ꙁ . теⷨ , ҆ . ҂а . ѱл . а҆ левгⷮ . в т҆мѣ ҆ ҂г . пррⷣо же се̏ сѹⷮ . ҆ꙁъшеⷣшыⷯ ҆ꙁъ е҆гѷ̏пта . Изч М З А СК . Хр.ГС. Гр Λευίτης левъћтъ левьћтъ левћітъ леѵћтъ леѹгтъ Нвб левит остар ВА