Исторически речник
кѫдѣ
кѫдѣ
нареч
1. Къде, откъде, где
тогожде накаꙁаньѣ. кѫдѹ же лі раꙁліъе бꙑстъ
К
6а 14—15
а тꙑ кѫдѹ аре блаꙁньное навꙑ кѫдѹ ѹвѣдѣ ꙗже проповѣдаш
С
511.30, 512.1
2.
Като съюз. Въвежда подчинени допълнителни изречения: откъде, през къде, по какъв начин, как
ꙇ не обрѣтъше кѫдѫ вънест () народомъ. въꙁлѣꙁъше на храмъ
М
Лк 5.19
З
А
СК
не обрѣтъ кѫдѹ съвратт сꙙ къ пештерѣ
С
289.18
М
З
А
СК
К
С
Гр
πόϑεν
ποίας
διὰ ποίας ὁδοῦ
кѫдѹ
кѫдѫ
Нвб
къду
диал
НГер
МлБТР
къде
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
МлБТР
БТР
АР
ДА