Исторически речник
къ  
къ предл дат A. За обстоятелствени отношения 1. При означаване на място, към или в близост до което се насочва действието: към, при, до, край ꙇ егда прблж сѧ въ ерслмъ. ꙇ прде въ втфаћѭ. къ гробѣ елеоньсцѣ М Мт 21.1 З,А, СК. Срв. Лк 19.37 М З ꙇ абе ѹвѣд ѹенкꙑ своѩ вънт въ корабь. ꙇ варт  на ономъ полѹ къ вдъсадѣ М Мк 6.45 З ꙇсъ же отде съ ѹенкꙑ свом къ морю М Мк 3.7 З ѣко же прблж сѧ къ вратомъ града. ꙇ се ꙁношаахѫ ѹмерошъ снъ ноѧдъ матер свое М Лк 7.12 З А аштеѹбо прнесеш даръ сво къ олꙿтар҄ю. ꙇ тѹ помѣнеш ѣко бръ тво ꙇматъ нѣто на тѧ З Мт 5.23 нъ прведѫтꙿ пострженааго къ олътарю СЕ 96b 20 ꙇ ов вь сѣнь вьꙁрахѫ. ові же къ слънъцю К 13b 16  тако ведошꙙ влька къ ногама стѹѹмѹ кононѹ С 44.22 прде къ конїскѹ градѹ С 45.21 не бо съ ѫꙁам вьведете насъ къ кѹмромъ вашмъ С 130.20 да веденъ бѫдетъ на поꙁорште къ ꙁвѣремъ С 166.9 намъ повелѣ прт къ врътꙿпоградѹ семѹ С 224.10  прблжаѭштѹ сꙙ мѫенкѹ къ црькꙿвштѹ С 228.8 2. При означаване посоките на света: на, по посока на, срещу  отъкрꙑт тѣло бога съмѣрьшааго сꙙ вол҄еѭ. воле ѹбо рьц м ѡ їѡсфе.  къ въстокѹ ꙗко  мрьтва погрѣбаш їсѹса. въстока въстокомъ С 456.22 3. За изразяване на приблизителност при означаване на време: около, към, приблизително  по молітвѣ къ шестѹѹмѹ асѹ ношт.  гласъ бꙑстъ кꙿ н҄мъ С 75.22 къ полѹношт же молꙙштема сꙙ свꙙтꙑма. просвьтѣ сꙙ свѣтъ велкъ въ темнц о н҄ею С 182.1 прходтъ бо намъ слово. къ десꙙтѹѹмѹ асѹ дьн. да нктоже своѧ жꙁн осѫждатъ С 437.8 же  къ днѹѹм на десꙙте асѹ пршъдъшмъ. то жде давъ днаронъ С 437.30 Срещу, в навечерието на. ꙇ юже поꙁдѣ бꙑвъшю. понеже бѣ параскевьћ пасцѣ. еже естъ къ соботѣ М Мк 15.42 З іѡанна архепскѹпа ꙁлатоѹстааго слово о блѫдꙿнц. вь велкѫѫ срѣдѫ къ пастѣ С 390.2 4. При означаване на цел: за, към въꙁведѣте о ваш  вдте нвꙑ ѣко плавꙑ сѫтъ къ жѧтвѣ юже М Йо 4.35 З А ꙇ юдъна дѣла твоѣ.  недноже слово ѹдолѣетъ. къ хваленью юдесъ твохъ СЕ 3b 19 да мѫтъ ѭ въ ощене дшамъ  тѣломъ. къ балованью врѣдомъ. къ стꙑн домомъ. къ вꙿсѣко польꙁ подобънѫ СЕ 5а 17, 18, 19 ꙇ облѣц  въ орѫже вꙿсе. стааго твоего дха. ꙗко нѣстъ емѹ брань къ кръв. ꙇ плът. къ властемъ ꙇ влⷣ҇аьствомъ СЕ 93b 22 лѣпо же стъ комѹждо прходꙙштїхъ. къ ъстънѹѹмѹ крьштеню. глаголат блаженааго давꙑда словеса С 355.18 вждѫ бо многꙑ вѣрьнꙑхъ дѫштꙙ къ гръдꙑмъ танамъ прꙙштеню С 405.15 къ стѣ бо прходмъ жрьтвѣ. стѫ сътвормъ дѹшѫ С 421.23—24 B. За обектни отношения 1. При означаване на лице, към или в близост до което се насочва действието: при, към, до или непреводим вънемлѣте отъ лъжхъ пророкъ ꙇже прходѧтъ къ вамъ. въ одеждахъ овьахъ М Мт 7.15 З А прдѣте кь мънѣ въс трѹждаѭште сѧ М Мт 11.28 З А СК повел м прт къ тебѣ по водамъ М Мт 14.28 З А г къ комѹ демъ. глꙑ жвота вѣънааго маш М Йо 6.68 З А по схъ вꙿсѣхъ обратте сѧ. къ мнѣ. да аꙁъ ꙇцѣлѭ вꙑ СЕ 66b 13 ꙇдѣте же пае къ овъцамъ погꙑбъшмъ домѹ лва М Мт 10.6 З А СК ꙇ првѣсъ і къ ѹенкомъ твомъ М Мт 17.16А, СК тъгда првѣсѧ къ немѹ дѣт да рѫцѣ въꙁложтъ на нѧ М Мт 19.13 ЗI посъла рабꙑ своѩ. къ дѣлателемъ. прѩт плодꙑ его М Мт 21.34 ЗI А СК ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ ѹенц его покаꙁат емѹ ꙁъданѣ црквънаѣ М Мт 24.1 прношаахѫ къ немѹ вьсѧ недѫжънꙑѩ  бѣсънꙑѩ М Мк 1.32 З бѣахѫ же къ немѹ прблжаѭште сѧ вьс мꙑтаре грѣшънц. послѹшат его М Лк 15.1 З вꙑ посъласте къ о(о)анѹ. ꙇ съвѣдѣтельствова о стнѣ М Йо 5.33 З А како ѹбо въꙁможемъ прстѫпт къ таковѹѹмѹ мѫтелю С 215. 26 не прѣжде л отъ мене посъланъ бꙑстъ. къ ꙁахар жърьцѹ С 249.5 При абстрактни съществителни имена: към, на, в. отъвръгъ къждо  послѣдьн҄ѫѫ срацѫ къ съмрьт мраꙁьнѣ дѣахѫ С 90.17 д къ словесънѹѹмѹ момѹ раю С 248.1 ѭже тꙑ оглагола по н҄еже прде къ жꙁн С 394.25 2. За означаване на обект, който непряко се засяга от действието a) С глаголи от типаглаголат [въꙁъват, обадт, бесѣдоват, отъвѣщат, въꙁвѣщат, рещ, въꙁъпт, въпт, оклеветат, сътѧꙃат сѧ, вѣщат, плакат и под.]: на, към, с или непреводим сце глѭщю емѹ къ нмъ М Мт 9.18 рее же къ немѹ еднъ М Мт 12.47 З вьсѣ гла съ пртъам къ народомъ М Мт 13.34 З отъвѣщавъ же петръ къ св рее М Мт 17.4 ЗI гла гнъ внограда. къ прставънкѹ своемѹ М Мт 20.8 ЗI А СК ꙇ не отъвѣшта емѹ н къ едномѹ глѹ М Мт 27.14 З А СК г къ намъ л пртъѫ сѭ глеш. л къ вьсѣмъ М Лк 12.41 З рее же  къ еднѣмь надѣѭштемъ сѧ на сѧ М Лк 18.9 З сѹетъна гла къжьдо къ іскрьнюмѹ своемѹ СП 11.3 ї аꙁъ къ тебѣ гі воꙁъвахъ СП 87.14 мъноꙁ глѭтъ къ намъ благаа СЕ 73а 17 хотѣхъ патріарховѫ бесѣдѫ къ вамъ. просрѣті К 3а 27  вьꙁвѣштѫ о тебѣ къ цѣсарѹ С 100.15 владꙑка рее кь н҄емѹ С 249.2 да съкажетъ т самъ архагг҄елъ глагол҄ꙙ къ дѣвц С 245.10 владꙑко же сцѣлт стьствьнꙑѧ съблаꙁнꙑ ... же ѹмрьштвен ѹдъно къ жвотьнѣ въꙁъват слѣ С 249.23 ї деш въ лаврѫ рьньца савꙑ.  побесѣдѹш къ рьньцѹ їѡанѹ къ мльалвѹѹмѹ С 294.9 b) С глаголи от типа вѣроват [ѹпъват, скат надеждѫ, мѣт надеждѫ, благовѣствоват a) и под.]: в, на мънога же  на ѹтѣшаѩ благовѣстъствоваше къ людемь М Лк 3.18 помꙑсл ѹбо да не ꙁьлѣ ѹмьреш. вѣрѹѧ къ невдмѹѹмѹ богѹ С 20.11 кꙿ тебѣ ѹпвахомъ  не постꙑдѣхомъ сꙙ С 77.28 отъвѣшта піѡн бж вѣрѣ смъ.  вѣрѹѭ къ господѹ сътворьшѹѹмѹ вьса С 139.27 надеждѫ мамъ къ богѹ свомꙋ їсꙋ хръстѹ С 153.12 въсакꙿ кръстꙗнъ штꙙ надеждꙙ къ богꙋ. ѹдобь обрꙙштетъ С 160.2  не вѣрѹемъ къ ловѣкѹ тьлѣньнѹ С 258.10 ождатъ пршедъш жꙙтвѣ напльнт гѹмно. отъ малааго оного же вьсѣа. надеждꙙ рад го ѭже мѣ къ хрстосѹ С 266.9 b) С глагола c) С глагола съгрѣшт и с глаголи за враждебни действия [ творт хѹлѫ, творт брань a) и под.]: спрямо, по отношение на, срещу аще же съгрѣштъ къ тебѣ братръ тво. ꙇд обл  междю собоѭ  тѣмь еднѣмь М Мт 18.15 ЗI ꙇже съгрѣшшѧ къ тебѣ. млоствъ бѫд ꙇмъ СЕ 65b 18 егда брані бѣшѧ нѫдѧштѧѩ іхъ. ні псалмъ съмѣшѧ решті. на ꙁемі тѹждеі. ꙇ нꙑнѣ о себѣ ні едіномѹ бѣдѧштю. ні едіномѹ. нѫдѧштю. брань творѧтъ къ бѹ К 7b 9 не вѣдѫште бо то творꙙтъ. хѹлѫ творꙙтъ къ свомѹ господѹ  благодѣтелю С 148.2 ѡ наѳане мъ дръꙁнѫвъ отъвѣштат хоштеш. наватомъ помꙿмъ. къ богѹ съгрѣш даудъ. томѹ сꙙ сповѣда С 360.30 рее. оставш врагѹ грѣхꙑ.  простъ бѫдеш къ владꙑцѣ съгрѣш С 407.9 аште съгрѣшшꙙ. съгрѣштъ ловѣкъ къ ловѣкѹ  молтъ сꙙ ꙁа н҄ь С 407.14 b) С глаголи за докосване, доближаване от типа d) С глаголи за докосване, доближаване от типа пркоснѫт сѧ [ прлѣпт сѧ, прдѣт, првѧꙁат, прсѧщ, прврѣщ, съвѧꙁат a) и под.]: към, до, при, на сего рад оставтъ лкъ отца своего  матерь. ꙇ прлѣптъ сѧ къ женѣ свое М Мк 10.7 З он же сплъньше гѫбѫ оцьта. на ѵсопъ въꙁнеꙁъше. прдѣшѧ къ ѹстомъ его М Йо 19.29 З А къ тебѣ прівръженъ есмъ ꙁ ложеꙁнъ. отъ рѫтробꙑ (!) матері моѩ бъ моі есі тꙑ СП 21.11 Срв. СЕ62а 19 рваахѫ дрѹгъ дрѹга. кꙿто пръво пркоснетъ сꙙ къ н҄емѹ С 18.22  не мѫтъ къ намъ прк(о)снѫт сꙙ мьст  мѫкꙑ. н ѫꙁꙑ С 73.7 прбѣже къ бан҄.  пркоснѫвъ сꙙ къ топлотѣ. аб растаа сꙙ.  тако отъдастъ дшѫ своѭ С 76.24  въꙁъмъше камꙑ вел првꙙꙁашꙙ мѹ къ ногама. вьврѣшт  тако вь рѣкѫ С 154.3 прсꙙꙁ къ пльт м сьставьнѣ беꙁъ ловѣьскааго сѣмене. прсꙙꙁ къ пльт страдавъшї волеѭ моѫ. прсꙙꙁ къ пльт мое ѹмрьтвѣвъш васъ дѣлꙗ С 503.26, 28 29  плаѫшт прврьже себе къ двьремъ С 516.6 b) С глаголи като e) С глаголи като молт [сѧ] f) При глаголи, означаващи присъединяване, прибавяне от типа прст [прложт, прлагат, прлежат, прселт сѧ, съвъкѹплꙗт, прмѣст сѧ, пргваждат сѧ, прсъвъкѹпт, пробьщат сѧ, прѧщат сѧ, пртат сѧ и под.]: при, към, с: ѣко бъ не хотѩ беꙁаконьѣ тꙑ есі. не пріселітъ сѩ къ тебѣ лѫвꙑ СП 5.5 ꙇ отъдажд емѹ вꙿсе прѣгрѣшене. вольное же  невольное. ꙇ прѣлож . ꙇ прьт . къ стѣ цркв твое СЕ 73b 14  акꙑ лѹꙙ сльнеьнꙑѧ къ брѣгѹ съвькѹпл҄ѣахѫ сꙙ главꙑ мъ къ свомъ тѣлесемъ. не хотꙙште сꙙ отъ н҄хъ раꙁлѫт С 66.26  съвръгъ рꙁꙑ къ нагꙑмъ сꙙ прмѣс. а вьпѧ тожде ꙁъван свꙙтꙑхъ. кръстꙗнъ смъ С 93.20 тꙑ же не ѹвъствѹѧ  подоб хъ мꙑ. слѣпъ сꙑ  къ слѣпомъ прлежꙙ. слѣпꙑ надеждꙙ маш С 161.27 а же дѣвц родт. не прꙙштъш сꙙ къ мѫжѹ. вꙑше того стъ ꙁакона тѣлесънааго С 250.6 братъ тво варахс отъвръже сꙙ бога твого. а тꙑ прѣбꙑваш ште к н҄емѹ С 265.21 да мѹ б бꙑлъ ѹенкъ.  прнѹд  гѹменъ молꙙ .  прѧ  къ себѣ.  бѣаше с н҄мъ прѣбꙑваѧ С 275.9 же пр номь ѹбо въꙁдръжꙙ бѣаше. къ црькъв же вьсѣьстѣ не пробьштааше сꙙ С 298.1 блажѫ о тво прложьш сꙙ къ їсѹсовама ома С 457.29 како же къ мрътвꙑмъ пртатъ сꙙ С 459.15 Към, върху, на. ꙁане егоже ті пораꙁі ті погънашѩ. ї къ болѣꙁні ѣꙁвъ моіхъ пріложішѩ СП 68.27 пріложішѩ беꙁаконеніе къ беꙁаконенію іхъ СП 68.28 тебе рад рѫцѣ мо с къ гвоꙁдмъ прложхъ С 503.4 3. При означаване на лица и предмети, към които се проявява или насочва някакво действие, състояние, качество или отношение: към, спрямо, по отношение на аште онꙑ рее богꙑ. къ нмъже бꙑстъ слово бже. і не могѫтъ сѧ кьнгꙑ раꙁорт М Йо 10.35 З А неⷣ҇. в. поⷭ҇. къ евреѡмъ Е 8а 1 ѡі моі вꙑнѫ къ гю. ѣко тъ істръгнетъ отъ сѣті ноѕѣ моі СП 24.15 къ мнѣ самомѹ дша моѣ съмѩте сѩ СП 41.7 ѡ отъдань богатꙑѩ мⷧст  щедротꙑ бжѩ. къ вꙿсѣмъ намъ гю помол СЕ 60b 14 прѣхвалмъ же обьщене. еже ес далъ намъ. ꙇмѣт съ нм. ꙇ нꙁъходѧще еже сътвор. къ страстемъ нашмъ. ꙇ въꙁвед нꙑ съ собоѭ СЕ 65а 18 цѣсарь ѳеѡдос. побѣднкъ самодръжецъ. къ вьсѣмъ аранъскомъ табьнкомъ С 199.21 лце къ лцѹ ἐνώπιος ἐνωπίῳ Лице в лице тако прмлꙗаше сꙙ  любьꙗше. ꙗкоже решт лцемъ къ лцѹ  ѹстꙑ къ ѹстомъ глаголааше С 383.27 къ веерѹ πρὸς ἑσπέραν Привечер, надвечер бѣаше же  въꙁдѹхъ стѹденъ.  асъ брдъкъ. къ веерѹ бо бѣаше дьн С 76.15 глаголат къ ѹхѹ λαλέω πρὸς τὸ οὖς, λέγω πρὸς τὸ οὖς Шепна, казвам на ухо ꙇ еже къ ѹхѹ гласте въ талщхъ. проповѣстъ сѧ на кровѣхъ М Лк 12.3 З А глаголааше же къ ѹхѹ агрколау С 76.6 къ томѹ πρὸς τούτοις, λοιπόν Вече, повече, при това  повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь (!) вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ. к томѹ же  ѧꙁꙑкъ мѹ ѹрѣꙁат С 268.19 (погьібѣль п)огѹблѣ(юшт сърѣ)таѭщѧꙙ прѣдътее жꙁнь. да къ томѹ съмръть обратть сѧ Х IВа 4 къ томѹ не [н] οὐκέτι, οὐ ... ἔτι, μηκέτι Вече не, повече не, по–нататък не [при отрицание в съчетание с не или н и глагол] о правьдѣ же ѣко къ отьцю дѫ. ꙇ къ томѹ не вдте мене М Йо 16.10 З,А, СК. Срв. Йо 16.16 М З А СК нъ прдетъ годна. егда къ томѹ въ пртъахъ не глѭ вамъ М Йо 16.25 З А СК въвръѕѣте о деснѫѭ странѫ кораблѣ мрѣжѫ.  обрѧштете. въвръгѫ же. ꙇ к томѹ не можаахѫ првлѣшт еѩ. отъ множьства рꙑбъ М Йо 21.6 З А СК і не помѣнетъ сѩ імѩ їлево кътомѹ СП 82.5  не бѫдетъ.  не поꙁнаетъ кътомѹ мѣста своего СП 102.16 се ѹбо помꙑшл҄ꙗѧ бѫд вь н҄ь по слѣ сво. ктомѹ т ѹбо н понѣ вьꙁврѣт такомѹ бꙑвъшѹ можетъ С 381.6 аꙁъ же кръста рад въставъ. не могѫ ктомѹ съмрьтѭ паст С 428.20 ꙗкоже ктомѹ мѹ не мѫштѹ беꙁбоꙗꙁнꙗ С 559.27—28 къ томѹ не бꙑт Вече [повече] не съм, няма вече да съм [да бъда] ꙇ к томѹ нѣсмъ въ мрѣ. ꙇ с въ мрѣ сѫтъ. ꙇ аꙁъ къ тебѣ грѧдѫ М Йо 16.11 СК ослаб мі да поіѭ. прѣжде даже не отідѫ і кътомѹ не бѫдѫ СП 38.14 ꙁнаменеі нашіхъ не відѣхомъ. нѣстъ кътомѹ порока і насъ не поꙁнатъ потомь СП 73.9 къ семѹ, къ смъ ἐπειδή, πρὸς τούτοις Вече, повече, при това, по–нататък къ семѹ на ꙁем м бесѣдѹш  прѣдъ двьрьм клѣт моѧ С 273.3 н рата поклонт сꙙ огню н сльньцꙋ. н водѣ ште же къ семо(у глаго)лаахѫ С 257.1 къ смъ же  дарꙑ обѣштавааше С 87.4 не ... къ семѹ μηκέτι Вече не, повече не, при това не  рее  не бѫд кꙿ семѹ плодъ отъ тебе вь вѣкꙑ.  тѹ аб ѹсъхнѫ С 343.27 Срв. С345.9 С346.20 прпадат къ ногама [колѣнома] προσπίπτω πρὸς τοὺς πόδας, προσπίπτω παρὰ τοὺς πόδας, ἅπτομαι τῶν ποδῶν, προσπίπτω τοῖς ποσίν, προσπίπτω τοῖς γόνασιν Падам пред нозете [на някого], коленича [пред някого] пршедъш прпаде къ ногама его М Мк 7.25 З прпаде къ колѣнома свама М Лк 5.8 З А  ꙁде нъ львъ  прпаде. къ ногама стааго С 166.29 прпадоста къ ногама прѣподобьнааго.  мол҄ꙗста сꙙ С 199.4 прпадъ же къ ногама стааго глагола С 230.19  пршъдъш по срѣдѹ народа. прпаде къ ногама свꙙтааго мѫенка С 233.4 сьрѣтоста  сестрѣ лаꙁаровѣ. прпадата къ ногама господьнꙗма С 315.6—7  въꙁдъхнѫвꙿш прпаде къ ногама стааго С 517.5 къ колѣнома прпадошꙙ стааго васлеа С 537.8 къ ѹтрѹ πρὸς ὄρϑρον, περίορϑρον На [към] зазоряване, на разсъмване варсте о мої къ ютрю поѹт сѩ словесемъ твоімъ СП 118.148 мѣсꙙꙿно ѹбо бѣаше.  само то къ ѹтрѹ.  веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама С 431.17 къ ьсомѹ πρὸς τί Защо, за какво сего же нктоже не раꙁѹмѣ въꙁлежꙙштхъ. къ есомѹ рее емѹ М Йо 13.28 сладость мѣт къ ьсомѹ ἡδέως προσέχω τινί Благосклонен съм, радвам се, приятно ми е тъгда же поклон҄ѫ сꙙ отъ съмрът къ намъ обратвъша сꙙ. сладость бо мамъ къ вештьствѹ. не бо м стъ ѹпват днѣмъ рѣемъ С 501.3 М З А СК Б ЗП Н У Е СП СС СЕ К С Р ЗЛ X БН Гр πρός ἐπί εἰς παρά περί ἀπό ἐνώπιον κατά μετά ἐν [ вар. πρίν] Нвб к остар ОА ВА НТ АК Бот ЕтБАН Срв към