Исторически речник
кѹпьносꙑ
кѹпьносꙑ
прил
Едносъщен, отнасящ се до учението за единосъщието на Бог–Отец, Бог–Син и Свети дух
сповѣдат славт. нераꙁꙿдѣлꙗмѫѭ кѹпꙿносѫштѫѭ троцѫ
С
207.26
та дръжат кѹпꙿносѫштѫѭ вѣрѫ. отьца сꙑна свꙙтаго дѹха
С
189.26—27
събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ
С
201.9—10
Изч
С
Калка от
гр
ὁμοουσιος
Нвб
Ø