Исторически речник
кромѣ  
кромѣ нареч съюз предл I. нареч Далеч, вън, извън с люде ѹстънам мѧ ътѫтъ. а сръдьце хъ кромѣ отъстотъ отъ мене М Мк 7.6 кромѣ сꙑ ἀπηλλαγμένος Отдалечен нсоже ꙁъла н лютесе на дѹш пшѫште. нъ вьсеѭ стотоѭ.  ꙁъла кромѣ сѫшта ꙁнаменꙗ С 341.2—3 кромѣ сътворт ξενὸν ποιέω, ἀφίστημι Отдалечавам, отчуждавам от нещо дноѭ бо отца мꙙ лшвъ. тъшттъ сꙙ да  бога мꙙ кромѣ сътвортъ. горѣ  долѹ врьтть сꙙ. да бꙑ мꙙ кромѣ отъ сьна же вдѣхъ сътворлъ С 366.26—27, 27—28 II. Като предл. С род. 1. Вън от, извън ꙇ молѣше  мъного. да не посълетъ хъ кромѣ странꙑ М Мк 5.10 З ѣко не въꙁможъно естъ пркѹ погꙑбнѫт кромѣ ерсма М Лк 13.33 бѣгате любодѣꙗнѣ. въсѣкъ бо грѣхъ. еже аще сътвⷪртъ лвкъ. кромѣ тѣлесе естъ. а творѧ любꙑ въ свое тѣло съгрѣшаетъ Е 2b 16 сіцевꙑ правꙿдъ кромѣ естъ.  съ н҄мь хъ не вьдвар(...) Р I 3.3 2. Без тꙑ бо еднъ вꙿсего грѣха кромѣ ес СЕ 57а 12 Cpв. CCIIа 9 М З Е СЕ CC К С Р Гр πόρρω ἔξω ἐκτός Нвб кроме остар ВА НГер МлБТР РРОДД