Исторически речник
которъ  
которъ -которꙑ местоим съюз I. местоим съюз 1. Кой [в пряк въпрос] въ вьскрѣшене ѹбо которааго отъ седм бѫдетъ жена. вьс бо мѣшѧ ѭ М Мт 22.28 ЗI.Срв. Мк 12.23 М, З;Лк 20.33 M З которꙑ же от васъ. рабъ мѣѩ орѭштъ л пасѫщъ ꙇже пршьдъшю съ села. реетъ абе мнѫвъ въꙁлѧѕ М Лк 17.7 З А СК которꙑ ю пае вьꙁлюбтꙑ  С 393.24 Какъв. на рѫкѹ носꙙ гоже трепештѫтъ херовмъ. которꙑмъ бо страхомъ С 456.18 2. Някой [си], който и да е егда хоштеш которѹмѹ стѹмѹ слѹжбѫ творт А 157b 9 II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени допълнителни изречения: кой ꙇ т наѧсѧ скат вь себѣ. которꙑ ѹбо бѫдетъ отъ нхъ. хотѧ сътворт се М Лк 22.23 З 2. Въвежда подчинени определителни изречения: кой бꙑстъ же пьрѣ вь хъ (!) которꙑ мънтъ сѧ (хъ) бꙑт болен З Лк 22.24 аще которꙑ εἴ τις Ако някой, щом като някой, когато някой аще которааго цркꙑ отълѫаетъ въ мало врѣмѧ. вьнѣ стоѣт СЕ 69а 5—6 аще которꙑ претьнкъ блⷣ҇ѫ сътворⷮ҇. ж҃ лѣⷮ҇ да покаетъ сѧ СЕ 102а 23 аще котораа жена отроѧ ѹдавⷮ҇. в҃ лѣта да пⷦ҇оетꙿсѧ СЕ 103а 17 аште л да котор сѫпротвꙙтъ сꙙ о томъ. то да предаѭтъ сꙙ сѫдѹ С 174.18 М З А СК СЕ С Х Гр τίς ποῖος τὶς котеръ котерꙑ которъ которꙑ Нвб котри диал НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ДА