Исторически речник
клѧтва  [+]
NfosNfgsNfdsNfasNfisNfls
клѧтваклѧтвꙑ, клѧтвѫклѧтвѣклѧтвѫ, клѧтвѹклѧтвоѭ, клѧтвоѫ, клѧтвоѧ, клѧтвоюклѧтвѣ
NfvsNfOpNfgpNfdpNfipNflp
клѧтвоклѧтвꙑклѧтвъ, клѧтвьклѧтвамъ, клѧтвамьклѧтвамклѧтвахъ, клѧтвахь
NfOuNfGuNfDu
клѧтвѣклѧтвѹклѧтвама
клѧтва -ꙑ ж 1. Клетва, клетвено обещание нъ въ лъже кльнеш сѧ. въꙁдас же гв клѧтвꙑ своѩ З Мт 5.33 тѣмь же съ клѧтвоѭ ꙁдрее е дат егоже аште въпростъ М Мт 14.7 ꙇ пакꙑ отъвръже сѧ съ клѧтвоѭ. ѣко не ꙁнаѭ лвка М Мт 26.72 З А СК ꙇ прскръбенъ бꙑстъ цсрь ꙁа клѧтвꙑ М Мк 6.26 еже ꙁавѣща авраамѹ. ї клѩтвѫ своѭ саакѹ СП 104.9 2. Проклятие, клетва, проклеване, осъждане грѣхъ ѹстъ іхъ слово ѹстенъ іхъ. ї ѩті бѫдѫтъ вь гръдън своеі. ї отъ клѩтвꙑ  лъжѩ въꙁвѣстѩтъ сѩ въ конъінѣ СП 58.13 ꙇ кръвѭ твоеѭ скѹплъ нꙑ ес отъ клѧтвꙑ СЕ 39a 18 прідъ бо сѧтъ отъ клѧтвꙑ ꙁаконнꙑѩ отѧті К 6b 2—3 Срв. С416.20—21 да не нкакоже сътвормъ тацѣхъ. како ѹбо ꙁждетъ сꙙ. клꙙтвам. хѹлам С 382.5 М З А СК Е СП СЕ К С Гр ὅρκος κατάρα ἀρά κατάκρισις клѩтва Нвб клетва ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА