клада-ꙑжДървени окови за крака или шия, дървена стега за мъчение ноꙁѣ мѹ въ гладѫ (погр. вм. кладѫ, Заимов, Капалдо, с. 227, бел. под линия) въложт. желѣꙁꙑ же оковат въсѫдѹС104.29ИзчСГрξύλονНвбСрвкладаОАВАДювНГерБТРАРМлБТРДАКладатаМИКладеМИКладетоМИГХ,МИМ