Исторически речник
к҄фа  
к҄фа -ꙑ м ЛИ Кифа — арамейското прозвище на ап. Симеон–Петър, означаващо камък [гр. πέτρος] съ рее. тꙑ ес смонъ снъ оннъ. тꙑ нарееш сѧ кфа еже съкаꙁаатъ сѧ петръ М Йо 1.43 Изч М З А О Гр Κηφᾶς От арам Kephā кфа кіфа кѳа