Исторически речник
каꙗнь  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
каꙗн, каꙗнькаꙗнꙗ, каꙗна, каꙗньꙗкаꙗню, каꙗнѹ, каꙗньюкаꙗнмь, каꙗньмь, каꙗнмъ, каꙗньмъ, каꙗнмь, каꙗнмъкаꙗн, каꙗнь, каꙗнкаꙗнꙗ, каꙗна, каꙗньꙗ
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
каꙗн, каꙗнь, каꙗнекаꙗнмъ, каꙗньмъ, каꙗнмь, каꙗньмь, каꙗнмъ, каꙗнмь, каꙗномъ, каꙗнамъкаꙗн, каꙗнь, каꙗн, каꙗнмкаꙗнхъ, каꙗньхъ, каꙗнхь, каꙗньхь, каꙗнхъ, каꙗнхькаꙗн, каꙗнькаꙗню, каꙗнѹ, каꙗнью
NnDu
каꙗнма, каꙗньма, каꙗнма, каꙗнма
каꙗнь -ꙗ ср 1. Каене, разкайване, разкаяние стъ бо каꙗн отꙿ вьсеѧ дѹшꙙ ꙁносмо.  стъ покаан прѣпрость въ гражданехъ вьꙁскамо С 362.20 2. Окайване, оплакване, жалба ѡ каані ꙁаконнкъ З 130а 6 З С Гр μετάνοια кааніе каꙗн Нвб каяние, каянье книж остар ОА ВА МлБТР Срв каене, [раз]каяние