Исторически речник
како  
како нареч I. 1. За начин — в пряк и непряк въпрос и във въпросителни, възклицателни и въпросителновъзклицателни изречения: как, по какъв начин, как тъй ꙇ вдѣвъше ѹенц двшѧ сѧ глште. како абье ѹсъше смоковьнца М Мт 21.20 ЗI ꙇ гла емѹ дрѹже како вьнде сѣмо. не мꙑ одѣанѣ браъна М Мт 22.12 ЗI, А. Срв. СЕ106b 16 ї рѣшѩ како ѹвѣдѣ бъ СП 72.11 съпоїте намъ отъ пѣснеї сонескъ. како съпоемъ пѣснь гнѭ на ꙁемлі тѹждеї СП 136.4 Срв. К7a 40 С418.29 т бо бьдѧтъ о дшахъ вашхъ рее. како т ꙁасъвѣдѣтельствѹетъ намъ СЕ 82b 13 како іꙁ ѹстъ іспѹст гласъ. како ѩꙁꙑкъ подвіжа. како не скоі дша ꙇс тѣлесе того. како не оцѣпѣнѣ како не ѹжасе сѧ ѹмъ его К 4a 20, 21, 22 ѡ юдѣе како пасхѫ ѣсі. цркꙑ раꙁорена естъ К 7a 20 наꙙшꙙ глаголат къ праведꙿнѹмѹ. како можеш ѹвѣрт насъ ꙗко стъ богъ С 30.10 ѡ ѹдо како беꙁаконꙿнкъ вꙙжетъ свободънꙑѧ С 57.25 їѡане како бес пеал съпш С 275.25 ѡ како прѣштень архереско. въꙁмѫт апостольскꙑ трѫтꙑ С 471.22 онъ же рее к н҄мъ како могѫ то сътворт грѣшънъ ловѣкъ сꙑ С 536.23 2. За степен — във възклицателни изречения: как, колко, колко много, до каква степен кръщене же мамъ кръстт сѧ. ꙇ како ѹдръжѫ сѧ доньдеже коньаатъ сѧ М Лк 12.50 З глаахѫ же юде. вждь како люблѣаше  М Йо 11.36 З А СК нъ слꙑш ѧдо. како т жѧждетъ покаанѣ нашего бъ ꙇ пркомь вьпетъ къ намъ глѧ СЕ 66b 10 слꙑш  проповѣждъ бжꙗ ѹдеса велкаꙗ. како ꙁаконъ остѫпатъ. како благодѣтъ процвтатъ С 450.6 3. За причина — в самостоятелни въпросителни изречения: как, защо, откъде ꙇ рее мъ ъто тако страшв есте. како не мете [!] вѣрꙑ М Мк 4.40 З самъ ѹбо двдъ нарцаатъ і га. ꙇ како емѹ естъ снъ. ꙇ мъноѕ народ послѹшаахѫ его въ сласть М Мк 12.37 З А гла емѹ натаналь. како мѧ ꙁнаеш М Йо 1.49 З А СК глагола же к н҄емѹ блаженꙑ гргор. како вѣс тꙑ ꙗко тъгда нарее гь бꙑт мьнѣ патрархѹ С 122.20 рабе бога вꙑшън҄ѣго.  пастѹше словесънъхъ овецъ. како нꙑ остав днꙑ.  въпалъ с въ рѫцѣ томтел҄ С 225.9 II. Като съюз. 1. В подчинени допълнителни въпросителни изречения: как, по какъв начин помаваахѫ же отъцю его. како б хотѣлъ нарешт е М Лк 1.62 З А ꙇ шедъ гла архереомъ  воеводомъ. како мъ прѣдастꙑ М Лк 22.4 З таіна подъ ꙁемлеѭ юдеса. да ѹвѣмъ како і сѫштмъ въ адѣ. просвѣтлъ естъ проповѣдь К 13a 16 вѣсте бо брат како плѣньнц страждѫтъ С 58.6 ꙁан҄е мол҄ѫ тꙙ повел  то сътворт. да ѹвѣс како крьстꙗн сьмрьть прѣобдѣт навꙑкохомъ. хрстосовꙑ рад любьве С 254.4 вдѣста л како обрѣтохъ сꙙ съ вама вь бѣдѣ С 297.9 сповѣмь сꙙ тебѣ г вьсѣмь сръдьцемъ момъ. како даудъ въ ѹбство  любодѣство въпадъ С 359.16 тана подъ ꙁемьѭ ꙋдеса. да ѹвѣмъ како  сѫштмъ въ адѣ просвѣтлъ стъ проповѣдь С 449.18 вѣсте л браⷮѣ любмаа како вьꙁвращаете сѧ вьспѧть.  паⷦ пеете сѧ творт ѩꙁьскаѣ всѣ Р II 2.28 2. В подчинени допълнителни изречения: че въꙁьрте на птцѧ нбскꙑѩ. како не сѣѭтъ н жьнѫтъ. н събраѭтъ въ жтьнцѫ З Мт 6.26 он же помꙑшлѣхѫ глѭще. како хлѣбъ не въꙁѧсомъ М Мт 16.7 З глѫште. како сьѩ послѣдьнѧѩ. еднъ асъ сътворьшѧ. ꙇ равънꙑ намъ сътворлъ ѩ ес. понесъше мъ тѧготѫ дьне  варъ М Мт 20.12 ЗI 3. В подчинени определителни изречения: как, по какъв начин фарсѣ же шедъше съвѣтъ сътворшѧ на нь. како  погѹбѧтъ М Мт 12.14 З. Срв.Мк 3.6 М З глааше же  пртъѫ къ нмъ како подобаатъ въсегда молт сѧ. ꙇ не сътѫжат сѧ М Лк 18.1 З  бѣаше вдѣт ѹдо прѣславьно. како тѣлеса стꙑхъ ношаахѫ сꙙ сквоꙁѣ водѫ С 66.30 4. В подчинени сказуемно определителни изречения: как съмотрте крнъ селънꙑхъ. како растѫтъ. не трѹждаѭтъ сѧ н прѧдѫтъ М Мт 6.28 З, А, СК. Срв.Лк 12.27 М З тꙑ же съмотр ѹенкꙑ любꙙштꙙ стнѫ. како глагол҄емꙑхъ отъ врагъ. нꙿсоже съкрꙑваѭтъ С 440.13 да како μήποτε, μή ποτε, μή πως, μήπως, μήπου, ἴσως γάρ Да не би, да не би някак отъвѣшташѧ же мѫдрꙑѩ глѭштѧ. еда како не достанетъ намъ  вамъ. ꙇдѣте же пае къ продаѭщмъ  кѹпте себѣ М Мт 25.9 З А СК  се не обнѹѩ глтъ.  несоже емѹ не глѭтъ. еда како раꙁѹмѣшѧ кънѧѕ. ѣко сь естъ хъ М Йо 7.26 З А онъ же реⷱ҇. н. еда како въстръгаѭште плѣвелꙑ. въстръгнете сь нм  пшенцѫ А Мт 13.29 У блѹдѣте же еда како властъ с ваша. прѣтꙑканю бѫдетъ немощънꙑмъ Е 3a 14—15 дꙿного же мат прлежааше хъ. бѣ бо сꙑнъ ѧ юнѣ вьсѣхъ.  боꙗше сꙙ да како отврьжетъ сꙙ С 79.26 въꙁъпьѭ л ꙁовꙑ то боѭ сꙙ. да како бе сѣмене дѣтштѹ обадтел҄ь бѫдѫ С 240.17 аште сьде сꙑ не можеш ожвт мрьтвааго. нъ  тако не прмѫтъ благодѣт ждове. мьнѣ не сѫштѹ тѹ. нъ да како въскръсъшѹ мѹ мьнѣт наънѫтꙿ. ꙗко сълѹамъ нѣкꙑмъ ож лаꙁаръ С 314.2 бом сꙙ рѣшꙙ. да како ѹкрадѫтꙑ (!)  ѹенц го.  прѣльстꙙтъ многꙑѧ С 443.13 помлѹ мꙙ рабе бж еда како ꙁвѣрьм ꙁѣдена бѫдѫ прѣдъ главоѭ твоѭ С 515.20 вдѣвьше ѹдо прославшꙙ ба. ѹбоꙗвъше же сꙙ да како нестꙑ дхъ обратвъ сꙙ вьлѣꙁетъ вь н҄ѫ С 520.12—13 да како Как да  дѹхъ бж жветъ въ васъ. да како таковꙑх о схъ помꙑслт нѣстъ лѣпо С 534.8 како не οὔπω Как не, съвсем не, още не ꙇ глааше мъ како не раꙁѹмѣсте М Мк 8.21 рекъ ѹенкомъ свомъ. како не можете. едного аса со мноѭ побьдѣт. да не вьндете въ напасть СЕ 47a 11 да не како, како да не μήποτε Та да не, да не би да  отъпѹстт хъ не ѣдьшъ не хоштѫ. да не како ослабѭтъ на пѫт М Мт 15.32 З А не сътвор пеал же отъ марѧ. не шт како да не тебе врѣдтъ свѣтъ С 242.30 то како καὶ πῶς, πῶς, τί Как така, и как, как, защо давдъ і ѹбо гь нарцаатъ то како емѹ естъ снъ М Лк 20.44 З етꙑре десꙙте хъ стъ. то како дꙿномꙋ нѣстъ вѣньца С 78.13—14 дрѹгꙑ бо отъ ноѧ странꙑ бѣ. то како юже беꙁградьнкꙑ л ѧ нареемъ С 84.1 не бѣхъ л т реклъ вї поꙁъват. то како беꙁ мого повелѣнꙗ тр на десꙙте с поꙁъвалъ С 121.16 ꙗко славꙑ своѧ номѹ не дамъ. то како тꙑ ловѣкъ сꙑ самъ сꙙ творш богъ С 330.24—25 то како глагол҄етъ саꙗ С 344.26 аще ... како εἰ ... πῶς, ἐάν ... πῶς Ако, щом, щом като ... как аще л того кънгамъ вѣрꙑ не емлете. како момъ глмъ вѣрѫ емете М Йо 5.47 З А аште цѣсарѹ твомѹ ѹстꙙштѹ мене не покорхъ сꙙ. како мі сꙙ стъ тебѣ покорт С 61.17, 18 аште же  акꙑ неправьдьн. како ѹбо  вꙑ. тѣм дѣлꙑ неправьдьнꙑм. облам тожде творте С 128.2, 3 аште владꙑкѫ корш мене раба како ѹвѣштаваш С 510.14, 15 аште  мене въпросꙙтъ како вьскрьсе хъ. не вѣдѣ то рекѫ С 510.30 аште бо бꙑ не бꙑло покаꙗньꙗ. како даудъ по дарѣ пророьстѣмъ ... въ ровъ любодѣства  ѹбоства въпадъ С 526.18, 19 то како ... аште καὶ πῶς ... ἐάν И как, как така ... ако рее к н҄емѹ. то како можеш раꙁѹмѣт. аште вовода сповѣстъ далее сꙑ С 152.3,4 тако ... како καί ... πῶς Така и ... как, както реете горѣ се вьстан врьꙁ сꙙ въ море. тако бѫдетъ вамъ. како нꙑнꙗ самꙿ не можеш отъвалт камꙑка С 316.20 како [же] ѹбо πῶς οὖν, τί ἄν, ὅπως, πῶς ἄν, πῶς δὲ ἄρα Как прочее, как, как пък, как наистина ꙇ аще сотона сотонѫ ꙁгонтъ. на сѧ раꙁдѣллъ сѧ естъ како ѹбо станетъ цстве его М Мт 12.26 З како же ѹбо събѫдѫтъ сѧ кънгꙑ. ѣко тако подобааше бꙑт М Мт 26.54 З А СК Б емѹже мꙑ ꙁнаемъ отца  матерь. како ѹбо сь глетъ ѣко с нбсе съндъ М Йо 6.42 З А како ѹбо хоштете. о семь намъ страдат С 127.30 како ѹбо въꙁможемъ прстѫпт къ таковѹѹмѹ мѫтелю С 215.25  како ѹбо тѹ. съ беꙁвѣстънꙑм вештънꙑм пртекъ ста С 272.26 съвꙙꙁана тъьѭ ѹꙁьрѣвъше раꙁвѣгошꙙ сꙙ. како ѹбо ѹмꙑслл бꙑшꙙ С 442.22—23 како же ѹбо  божю тѣлес семѹ.  страшнѹѹмѹ творш погребен С 456.13 како бо πῶς γάρ Как пък, защо, защото, защото всъщност, тъй като ꙗко не матъ дот мѣста. до етꙑрь дьнї. како бо матъ сътръпѣт толкъ пѫть С 31.9  сълъгат марꙗ не можааше. како бо н срота можетъ бꙑт н отьца мѣт С 241.12 нъ тѣломъ не бѣ тѹ. нъ божьствъмъ не тъьѭ тѹ нъ  на небесехъ. како бо вѣдѣѣше къгда ѹмрѣ лаꙁаръ С 315.11—12  нꙑнꙗ дѫ въ мръ. како бо на вꙑсотѫ въꙁьрѫ С 526.6—7 како ... како л πῶς ... πῶς δέ Как ... как ли, или как ю горе мьнѣ окаꙗнѹѹмѹ. како вьꙁьрѫ на небо. како л владꙑкꙑ хса мꙙ дръꙁнѫ прꙁꙿват С 523.25, 26 л како πῶς, ἢ πῶς Или как, или както, как л како рееш братрѹ твоемѹ остав  ꙁъмѫ сѫецъ ꙁ оесе твоего М Мт 7.4 З СК л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго М Мт 12.29 З л како можеш решт братрѹ твоемѹ М Лк 6.42 З како [же] л πῶς ἤ, ποῦ, πῶς δέ, πῶς καί Как ли егда же прѣдаѭтъ вꙑ. не пцѣте сѧ како л то въꙁглаголете дастъ бо сѧ вамъ въ тъ асъ М Мт 10.19 З А како л съповѣдѣ ѧже пр насъ вѣньцꙙ сплете себѣ сльꙁънꙑмъ тоенмъ С 274.15—16 како л вьлежш кн҄гахъ. раꙁѹма напсанꙑхъ ослѹшаѧ сѧ С 334.29 како л можаахѫ сътрьпѣт народѹ бѣсꙙштѹ сꙙ С 442.18—19 то само орѫж вьꙁꙙтъ.  тѣмь го прѣбра. како л. послѹша С 489.7 М З А СК Б ЗП У Е СП СЕ К С Р ЗЛ Гр πῶς τί ὅτι ὅπως ὡς ὁποῖος πόϑεν οἷος ποίῳ τρόπῳ πρὸς τό περὶ ὧν ποῖα ποῦ Нвб како диал остар ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ДА