Исторически речник
сходт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
сходтсхождѫ, схождѹсходшсходтъ, сходть, сходтсходмъ, сходмь, сходм, сходмосходте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
сходѧтъ, сходѧть, сходѧтсходвѣсходтасходтесходсход
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
сходмъ, сходмь, сходмсходтесходвѣсходтасходхъ, сходхь, сходхсход
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
сходсходхомъ, сходхомь, сходхом, сходхмꙑсходстесходшѧ, сходшѫ, сходша, сходше, сходхѫсхоховѣсходста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
сходстесхождаахъ, схождахъ, сходѣахъ, сходѣхъ, схожахъ, сходѧхъ, схождаахь, схождахь, сходѣахь, сходѣхь, схожахь, сходѧхь, схождаах, схождах, сходѣах, сходѣх, схожах, сходѧхсхождааше, схождаше, сходѣаше, сходѣше, схожаше, сходѧшесхождааше, схождаше, сходѣаше, сходѣше, схожаше, сходѧшесхождаахомъ, схождахомъ, сходѣахомъ, сходѣхомъ, схожахомъ, сходѧхомъ, схождаахомь, схождахомь, сходѣахомь, сходѣхомь, схожахомь, сходѧхомь, схождаахом, схождахом, сходѣахом, сходѣхом, схожахом, сходѧхомсхождаашете, схождашете, сходѣашете, сходѣшете, схожашете, схождаасте, схождасте, сходѣасте, сходѣсте, схожасте, сходѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
схождаахѫ, схождахѫ, сходѣахѫ, сходѣхѫ, схожахѫ, схождаахѹ, схождахѹ, сходѣахѹ, сходѣхѹ, схожахѹ, сходѧхѹсхождааховѣ, схождаховѣ, сходѣаховѣ, сходѣховѣ, схожаховѣ, сходѧховѣсхождаашета, схождашета, сходѣашета, сходѣшета, схожашета, схождааста, схождаста, сходѣаста, сходѣста, схожаста, сходѧстасхождаашете, схождашете, сходѣашете, сходѣшете, схожашете, схождаасте, схождасте, сходѣасте, сходѣсте, схожасте, сходѧсте
сходт -схождѫ -сходш несв 1. Излизам, придвижвам се отвътре навън сходѧштю емѹ отъ цркве. гла емѹ еднъ отъ ѹенкъ М Мк 13.1 З схождааше вонъ ꙁ града М Мк 11.19 З сход отъ водꙑ.  вдѣ раꙁводща с нбса СК Мк 1.10 вьсѣко еже въходтъ въ ѹста. въ рѣво въмѣщаатъ сѧ. ꙇ афедрономъ сходтъ М Мк 15.17 З ѣко женіхъ ісходѩ отъ рътога своего СП 18.6 сь свѣштам сходꙙште ꙁ домовъ свохъ С 35.8 прьвѣ вьсѣхъ въхождааше вь цръкꙿве.  по вьсѣхъ схождааше послѣжде С 285.11 стьствънꙑѧ рад тѣлес потрѣбꙑ ослабьꙗѧ схождааше с пештерꙑ С 289.9 Образно вьсь народь скааше пркасат сѧ емь. ѣко сла іꙁ него схождааше  цѣлѣаше вьсѧ М Лк 6.19 З А СК За течност — изтичам, бликам. етн вь ск҄л островъ. сходꙙ отъ н҄его огн҄ь. аште  се далее отъ васъ стъ. пораꙁѹмѣ топлѣ водѣ сходꙙштї отъ ꙁемл҄ꙙ С 129.6, 8 теен кръвъно отъ стꙑхъ тѣлесъ хъ схождааше С 179.29 За думи — бивам произнасян, излизам из устата на някого. двлѣахѫ сѧ о словесехъ благодат. сходѧштхъ ꙁ ѹстъ его М Лк 4.22 А СК сходѧщее ꙁ ѹстъ то скврънтъ лвка М Мт 15.11 З сходѩштіхъ отъ ѹстъ мохъ те отъвръгѫ сѩ СП 88.35 вьсѣко слово смрьдѧ. ꙇꙁ ѹстъ вашіхъ да не ісходітъ К 4а 7 За слух, мълва и под. — разпространявам се, пръскам се, разнасям се. ꙇ схождааше шюмъ о немъ въ въсѣко мѣсто  странꙑ М Лк 4.37 З 2. Напускам мястото, където се намирам сходѧщю емѹ отъ ерхона. по немь дѫ народ мъноѕ М Мт 20.29 ЗI А СК ЗП ꙇ елко аште не прмѫтъ васъ. н послѹшаѭтъ васъ. ꙇсходѧште отъ тѫдѫ отътрѧсѣте прахъ же естъ подъ ногам вашм въ съвѣдѣтельство мъ М Мк 6.11 З сходѧ же ꙁ домѹ родтел҄ь свохъ. н хлѣба вьꙁꙙт въсхотѣ С 547.6 За нечист дух, бяс — напускам, оставям някого. ꙇсхождаахѫ же  бѣс отъ мъногъ М Лк 4.41 З то естъ слово се. ѣко вл(а)стѭ  слоѭ велтъ. нестꙑмъ дхмъ  сходѧтъ М Лк 4.36 З А вьꙁьп гласомъ бѣсъ дѫ дѫ.  схождѫ нѹждею (!)  мѫкоѭ женомъ смъ. отъхождѫ отъ ловѣка С 173.16 3. Тръгвам нанякъде с определена цел се женхъ грꙙдетъ. ісходте вь сърѣтене его М Мт 25.6 З А СК схождааше къ немѹ вьсѣ юдеска страна  ерлмне  кръштаахѫ сѧ вьс въ іоръдансцѣ рѣ(цѣ) М Мк 1.5 З А СК Б сходѧштю емѹ на пѫть. прде еднъ М Мк 10.17 З ісходѧште же прохождаахѫ сквоꙁѣ вьс. благовѣстѹѭште. ꙇ цѣлѧште въсѫдѫ М Лк 9.6 З А СК въ ньже домъ въндете тѹ прѣбꙑвате. ꙇ отъ тѹдѹ сходте М Лк 9.4 З А СК ноштѭ въдварѣаше сѧ сходѧ въ горѣ нарцаемѣ елеонъ М Лк 21.37 З тѣмже ѹбо да сходмъ к немѹ внѣ стана. поношенїѣ его носѧще Е 34а 10 ѹнвъ цѣсарь воѧ своѧ. схождааше на рать С 192.25 Образно. наьн(ъ)ше бо рьвьноват на доброе  подвꙃаѭште с ꙗкоже дрѹгѹ дрѹга добрѣшѹ бьіт. л въ штѹждхъ въведен. л въ въꙁдрастен сла съ(въ)ꙁдрьжьнкьі. л въ нѣхъ таковьіхъ дѣлѣхъ сходште  въ рет спадаѭтъ ЗЛ IIа 21—22 4. Появявам се, показвам се ѣкоже бо млън сходтъ отъ въстокъ. ꙇ авлѣатъ сѧ до ꙁападъ. тако бѫдетъ  пршестве сна льскааго М Мт 24.27 З А СК Н бъ егда схождаше прѣдъ людъм свом .. ꙁемлѣ потрѩсе сѩ СП 67.8 5. Прен. Произхождам, произлизам отъ срдца бо сходѧтъ. помꙑшленѣ ꙁъла ѹбства прѣлюбодѣанѣ. любодѣанѣ. татьбꙑ лѣжесъвѣдѣнѣ. власфмѣ М Мт 15.19 З прдетъ параклтъ ... отъ отца дхъ стнънꙑ. ꙇже отъ отца сходтъ М Йо 15.26 З А СК прѣсѫ е ꙇстоьнкъ. отъ негоже сходтъ СЕ 45а 11 бже ... ꙇже съ сномь. ꙇ сходѧщмъ отъ тебе дхомь ... прꙁьр ... на съмѣрене раба твоего сего СЕ 93а 17 обьштьнкъ же бжьствѹ ...  снѹ мѹ стъ дхъ стꙑ. же отъ отꙿца сходтъ благотворꙙ С 28.24 6. Прен. За време — преминавам, изтичам лѣтѹ же сходꙙштѹ. обрѣте  пьпрштъ пꙙть отъ пештерꙑ С 289.24 (въ клю ї ѹсъпе лѣтѹ се)мѹ сходꙙштѹ В на коньць сходт ἐπιδείκνυμι τὴν ἔκβασιν Наставам, настъпвам пае же вѣдѣ ꙗвьн на коньць сходꙙште.  брат го вь егѹптъ пршьдъшемъ ... вдѣвъ хъ їѡсфъ ... внꙑ скааше како сꙙ бꙑ съ братѭ поꙁналъ С 367.10 М З А СК Б ЗП Н Е СП СЕ К С ЗЛ В Гр ἐξέρχομαι ἐκπορεύομαι ἐκχωρέω ἀναβλύζω πρόειμι [προϊέναι] εἰσέρχομαι προβαίνω ἐκβάλλομαι φέρομαι ἀναβαίνω ἐκδημέω ἔξειμι [ἐξιέναι] ῥέω ῥοιγδέω ꙇсходт Нвб Срв изхождам ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР БТР АР РБЕ ДА