Исторически речник
сѹсъ  
сѹсъ -а м. р. Исус — Божият син, Месията и Спасителят на човешкия род. Съгласно новозаветната традиция роден във Витлеем от Дева Мария, жената на Йосиф. Проповядвал в Палестина и предал учението си на 12 ученици апостоли. Разпънат на кръст от римския наместник Пилат Понтийски ꙇ се ꙁаьнеш вь рѣвѣ  родш снъ. ꙇ нарееш мѧ емѹ съ М Лк 1.31 З А ꙇ тъ бѣ съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ нанаѩ. снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ М Лк 3.23 З ꙇсъ же сплънь дха ста. въꙁврат сѧ отъ оръдана М Лк 4.1 З ꙇ вьнде съ въ каперънаѹмъ М Лк 4.31 ꙁапрѣт же съ дхѹ нестѹѹмѹ. ꙇ сцѣл отрока М Лк 9.42 З А СК  въшедъ съ въ цркⷡ҇ъ. наѧтъ ꙁгонт продаѭштѧѩ. ꙇ кѹпѹѭщѧѩ в цркве М Мк 11.15 З ꙇ слꙑшавъ ѣко съ наꙁарѣннъ естъ. наѧтъ ꙁъват  глат. сне двдвъ с помлѹ мѧ М Мк 10.47 З гла мъ платъ. то же сътворѭ са нарцаемааго ха. глашѧ емѹ вьс. да пропѧтъ бѫдетъ М Мт 27.22 З А СК петръ же вьнѣ сѣдѣаше на дворѣ. ꙇ прстѫп къ немѹ една рабꙑн глѭщ. ꙇ тꙑ бѣ съ смь галлескꙑмъ М Мт 26.69 З А СК ꙇсъ же въꙁъпвъ глсмъ вьльемь спѹст дхъ М Мт 27.50 З А СК вьскрьсъ же съ ꙁа ѹтра въ пръвꙑ соботѣ. ѣв сѧ прѣжде мар магдалн М Мк 16.9А ꙇса щете наꙁарѣнна пропѧтааго. въста нѣстъ съде М Мк 16.6 З А тѣмже ісъ да осттъ люд своеѫ кръвїѫ. вънѣ вратъ прїѧтъ мѫкѫ Е 34а 7 ꙇсе сне двъ. помлѹ нꙑ СЕ 33b 15 (не б)ѫді ѹбо пеальнь брате. слꙑшавъ ѣко іс прѣданъ бъⷭ҇і К 3b 36 по срѣдѣ двѣма жвотома поꙁнанъ бꙑвъ. ꙇѵ снъ бж. по срѣдѣ оцю і дха К 13b 27 Срв. С451.2 даждъ м тѣло мрьтво на погребен. оного осѫжденаꙿаго отъ тебе. їсѹса наꙁареа їсѹса нштааго. їсѹса бесхрамнка. їсѹса сего вдꙙштааго (!) нага. сьмѣренааго їсѹса. ѫꙁьнка їсѹса. окръвенааго страннааго С 454.17, 18, 19 богъ отьць нашихъ, богъ авраамовъ и исаь и ꙗковль прослави отрока свого исоуса. ЙЕ Шест 167с исоусъ же стоꙗаше при мори нагъ, нъ славоѭ сѧ одѣвъ. ЙЕ Шест 266d въ ньже нашь гь ісъ жизньнꙑи прьвородьць и спсъ въ обѣщаноую причасть въведе. Бог 329а съшьдъш сѧ стьствѣ• днъ же ꙁ обого хъ  снъ. ПА 300b слѹ вражѭ: сего прѣпоꙗсанꙗ добротою хъ своѭ црькъвь облѣе. Сего ради бо глаголаше Іисоусъ къ Еврѣемъ: „Аꙁъ приидохь о имени Отца Моего и Бога, и не приꙗсте Мене. Диоп. да тѣмъ  прѣжде поꙁна сⷭа.  петръ прѣⷣже пріде к нем. Сб Герм 209а подвгнѣмъ сѧ ѹдолѣт плът•  мꙑсл еꙗ дхомь бжемь• одолѣмъ сотонѣ ꙁмьѭ• ѹкрѣплѧѭщмь нꙑ дхмь• въꙁьмѣмъ крстъ• дѣмъ въ слѣдъ побѣдотворьца са. ДК 251d сѹсъ навъгнъ ᾿Ιησοῦς Ναυή Исус Навин — наричан и Осия [Чис 13.18, 16], предводител на израилтяните след Мойсей; ок. 1220—1200 г. пр. н.е. превзел Ханаан и поделил земята между израилските племена. Пр. на 1 септември [18 и 19 септември] иіс навгинъ соудиꙗ съ роуфскꙑими. ЙЕ Бог 311б не бѫд подобьнъ въ гуп͗тѣ бꙑвъшмъ людемъ• нарее  же отъ малодшьꙗ не похотѣахѫ послѹшат мосѣа• слꙑш са наѹгна глѭшта. ДК 182d И. Навин после ги потреби̇ли꙼⸱ їевреи и̇ їсꙋсъ нави̇нъ ѿ ѡ̑наѧ земла и̑ наследи̇ли̇ їевреи̇ землю хананюпо пїсаномꙋ. Паисий ИСл.  послоушавъ попъ. ста на ст͠ъ слоужбѣ.  въ врѣмѧ жвотворѧщаго тѣла г͠а нашєго сⷭ хаⷭ. Сб Герм 129б наѧтъкъ ндктѡнѹ ...  поко ісу навгнѹ Е 20а 15 ѳї памⷮ҇ѧ ісѹ навгнѹ Е 35а 12 сѹсъ хрьстосъ ᾿Ιησοῦς Χριστός Исус Христос [вж. Исус] такожде и господь нашь исоусъ христосъ. отьць истиньнъи богъ творьць. КП Учит 166c терпѣти страсти ꙗже гь нашь іс хс за ны приатъ. ПК 50 да нє погуб ⷯ̄[sic] свохъ дш҃ь  ѡсудмьⷭ̄ вѣны ѡгнь єⷢ̄жє ꙁбавт ны гь нⷲ̄ с҃ъ хъⷭ̄. нѣсть бо дрѹгаго мене• подъ нбсемь дана въ ловѣцѣхъ• мьже нꙑ сѧ сть спст• тъьѭ днъ гь іу хъ• въ славѹ ба оца. оць га нашего иса ха да пода вы дхъ силѣ. терпѣнь оуповань же къ гу нашему ісу ху имамь. такоже и 40-ны, понеже четырѣ десꙗтньи день въꙁнесесꙗ Господь нашь Іисоусъ Христосъ. Диоп прі лкн самовлаⷭц. нам же цр͠ьствоуѫщоу г͠оу б͠ сп͠с.  влⷣцѣ нашемоу сⷭъ хоⷭу. Сб Герм 153б ги іу хе помилоуи мѧ. Дор 197б сего рад въсе тръпⷧѫ ꙁбранꙑхъ рад. да  т спсене ѹлѹѧтъ сѫщее о хѣ їсѣ Е 1а 17 могѫщомѹ же ѹкрѣпт вꙑ ... по ѡкръвеню танꙑ ... поꙁнавъш сѧ. еднѣмъ прѣмѫдромъ бмъ схмъ ... слава Е 4б 13 раꙁѹмѣте апстла.  архереѣ. сповѣданѣ нашего іс ха Е 25а 16 ꙇ кланѣетъ сѧ тебѣ едномѹ бѹ  оцю. едноѧдѹмѹ снѹ твоемѹ. гю нашемѹ схѹ СЕ 23b 17 ое га нашего сха. блв раба твоего сего СЕ 94b 22 вꙑ же братьѣ подобьні бꙑсте црквамъ бжіѣмъ сѫштмъ въ іюдѣі о хѣ ꙇсѣ К 3b 19 о погребен тѣла гнѣ. і ба нашего іѵ ха К 12а 33  ꙁапрѣтвъ дѹхомь прꙁъва  сьвꙙꙁа. въ мꙙ сѹ хрьстоса С 45.9 блаженꙑ богъ. же дꙿноꙙдааго сна свого сѹ хрьста посълавꙑ С 109.22 ного ба не ꙁнаѭ раꙁвѣ га мого їс хса С 117.29 с хъ ѡделѣ БН М З А СК Б ЗП О Н У Е СЕ К С Х БН П Гр ᾿Ιησοῦς Χριστός Κύριος Υἱός От евр. Jehošua ’бог [Яхве] е помощ’ ісѹсъ ꙇсѹсъ їсѹсъ Нвб Исус ЛИ СтИл,РЛФИ Срв Исуски ФИ СтИл,РЛФИ