Исторически речник
стеса  
стеса същ мн стесѣ, –ѹ дв ср Бъбреци, [прен.] вътрешен душевен живот, съкровени мисли благословештѫ гѣ въраꙁѹмъшаго мѩ. пакꙑ же  до ношті покаꙁа мѩ ѫтроба [стесѣ лѩдвеінѣ, глоса към думата ѫтроба] моѣ СП 15.7 вѣдꙙ с вьса прѣжде бꙑтꙗ мъ. птаѧ (стеса ) сръдьца  стеса богъ. вѣдꙑ мꙑсл ловѣьскꙑ С 305.4, 5 раждьꙁ стесѣ мо  срьдьце м. стѹденѭ бо неьстꙗ. вьсе ловѣьство ѹвꙙꙁано бѣаше С 349.1 Изч СП С Гр νεφροί Нвб Ø