Исторически речник
спльнь  
спльнь прил неизм нареч I. неизм прил 1. Изпълнен, напълнен, пълен вьꙁѧсѧ ꙁбꙑтъкꙑ ѹкрѹхъ. дъва на десѧте коша спльнь М Мт 14.20 З А ѣко ѣша въ рѫцѣ гні. віна нерастворена їсплънь раствореніѣ СП 74.9  надѣѭ сꙙ ꙗкоже обрꙙштеш водѫ.  шъдъ отврьꙁе двьр панцꙙ.  обрѣте ѭ сплънь С 550.2 обрѣте ... водонось спльнь водꙑ С 551.6 нъ  окрѫгън҄ꙙѧ вьсꙙ хлѣвнꙑ. спльнь бѣахѫ поꙁорѹѭштхъ бꙑвамꙑхъ С 563.6 Намокрен, напоен. текъ еднъ отъ нхъ. ꙇ премъ гѫбѫ. ꙇспльнь оцьта ... напаѣше  М Мт 27.48 А СК Засегнат дълбоко, поразен [от болест]. ꙇ се мѫжъ сплънь прокаженѣ М Лк 5.12 З Образно. ꙇ слово плъть бꙑстъ. ꙇ вьсел сѧ въ нꙑ. ꙇ вдѣхомъ славѫ его. славѫ ѣко ꙇноѧдаего отъ оца. ꙇсплънь благодѣт ꙇстнꙑ З Йо 1.14А не бѫдѣте кѹпно сь н҄м кнꙙꙁ содомьстї.  вюд гоморьст. мже рѫцѣ кръве спльн҄ь С 136.4 2. Обхванат, обзет, завладян [от настроение, чувство, мисъл и под.] ꙇсъ же сплънь дха ста. въꙁврат сѧ отъ оръдана М Лк 4.1 З нъ ѣко с глахъ вамъ. скръб сплънь сръдъца ваша М Йо 16.6 СК правъдꙑ ісплънъ десніца твоѣ СП 47.11 обрѣтошꙙ сꙙ ... дъва брата ... мѫжа правьдва. спльнь сѫшта вѣрꙑ С 255.14 нтоже беꙁдраꙁѹма глагол҄етъ свꙙто псан. нъ вьсе божꙗ дѹха спльнь С 356.17 юньць гнѣва спльнь бꙑвъ  їс хлѣва сковъ. гонтꙿ вьсꙙ С 566.3 II. нареч Напълно, цялостно, докрай слава тебѣ гі ... ѣко дастъ намъ брашъно вь веселе. сплън нꙑ. спльнь стааго дха СЕ 17а 17 трѣбꙑ спльнь κατείδωλος Изпълнен с идоли (непр)ѣꙁнн тѣла  трѣбꙑ сплънъ сѫ(щ) Е 39б 13 М З А СК Е СП СЕ С Гр πλήρης πλησϑείς πεπληρωμένος πληρόω πληρώματα сплънъ сплънь ꙇспльнь ꙇсплънь Нвб Срв изпълнен ОА ВА АК Бот МлБТР РБЕ