Исторически речник
скат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
скатщѫ, щѹщешщетъ, щеть, щетщемъ, щемь, щем, щемощете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
щѫтъ, щѹтъ, щѫть, щѹть, щѫт, щѹтщевѣщетащетещщ
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
щмъ, щꙗмъ, щѣмъ, щамъ, щмь, щꙗмь, щѣмь, щамьщте, щꙗте, щѣте, щатещвѣ, щꙗвѣ, щѣвѣ, щавѣщта, щꙗта, щѣта, щатаскахъ, скахь, скахска
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
скаскахомъ, скахомь, скахом, скахомꙑскастескашѧ, скашѫ, скаша, скаше, скахѫскаховѣскаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
скастескаахъ, скахъ, скаахь, скахь, скаах, скахкааше, кашескааше, скашекаахомъ, кахомъ, каахомь, кахомь, каахом, кахомскаашете, скашете, скаасте, скасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
скаахѫ, скахѫ, скаахѹ, скахѹскааховѣ, скаховѣскаашета, скашете, скааста, скастаскаашете, скашете, скаасте, скасте
скат -щѫ [скѫ] -щеш несв 1. Търся, стремя се да открия нещо изгубено, скрито и под жена мѫшт десѧтъ драгмъ. аште погѹбтъ драгмѫ еднѫ ... штетъ прлежъно доньдеже обрѧштетъ М Лк 15.8 З аште бѫдетъ етерѹ лвкѹ. р҃. овецъ. ꙇ ꙁаблѫдтъ една отъ нхъ. не оставтъ л девѧт десѧтъ  девѧт на горахъ.  шедъ штетъ ꙁаблѫждьшѧѩ М Мт 18.12 ЗI А СК къждо же тъкаше дрѹгъ дрѹга въпрашаѧ ко стъ мѣсто ждеже мѣн лежтъ. онѣмꙿ же штѫштеїмъ мѣнꙗ кононъ тъштааше сꙙ ѹготовті мъ трепеꙁѫ С 38.15 ов же протвънꙑѧ слꙑ гонꙗахѫ ... н прѣсподьнꙗꙗ хранлшта  нꙑршта.  пешт скаахѫ  теаахѫ С 467.20 Търся нещо на неговото предполагаемо място. се третее лѣто прхождѫ штѧ плода на смоковьнц се  не обрѣтаѭ М Лк 13.7 З щ проѧѧ слѹжбꙑ. еї септѧбрѣ Е 24б 7 (по) въꙁдвжен крста щ сѫⷠ҇.в҇ї.неⷣ҇ Е 33а 12 прде господь штѧ на н҄е плода вѣрꙑ.  не обрѣте С 346.15 Стремя се да получа, да се сдобия с нещо. подобъно естъ цсрстве нбское лвкѹ кѹпъцѹ. ꙇщѫщѫ добръ бсьръ М Мт 13.45 З А СК архере же  весь сънемъ. ꙇскаахѫ на са съвѣдѣтельства да  ѹбьѭтъ. ꙇ не обрѣтаахѫ М Мк 14.55 З ꙇштте  обрѧщете М Лк 11.9 З А СК въсѣкꙿ кръстꙗнъ штꙙ надеждꙙ къ богꙋ. ѹдобь обрꙙштетъ С 160.2 ѹже не штѫ гоже обрѣтохъ С 504.20 2. Търся да намеря, да срещна, да открия някого рее къ немѹ мат его. ѧдо то сътвор нама тако. се отецъ тво  аꙁъ. скръбѧща скааховѣ тебе М Лк 2.48 З А СК егда же вдѣшѧ народ ѣко са не бꙑстъ тѹ н ѹенкъ его. вьлѣꙁѫ сам въ кораблѧ.  прдѫ въ каперънаѹмъ. ꙇскѫште са М Йо 6.24 З А ѡнъ же рее мъ. не ѹжасате сѧ. ꙇса щете наꙁарѣнна пропѧтааго. въста нѣстъ съде. се мѣсто де бѣ положенъ М Мк 16.6 З А ꙇ скаахѫ же са. ꙇ глаахѫ же къ себѣ въ цркве стоѩште. то сѧ мьнтъ вамъ. ѣко не матъ л прт въ праꙁдьнкъ М Йо 11.56 З нкътоже бо таѩ врѣдъ сво. а не покаꙁаѩ его враю. т ꙇцѣлѣетъ. нъ прлежъно щѧ цѣлтелѣ СЕ 68а 10 отъкѫдѹ пршла с сѣмо. кого л штеш С 515.25 шъдъ ѹбо въ к҄есарѭ. скаше раба господьнꙗ артемона С 225.4—5 отьць ... сквоꙁѣ породѫ ходꙙ акꙑ штꙙ. го  глагол҄ꙙ. адаме къде с. кде сꙙ съкрꙑ С 304.15 то м дасте  покажѫ вамъ мѣсто. жде стъ скомꙑ вам савнъ С 145.23 аште отьца семѹ штеш. не маш нкде обрѣст С 241.8 отьца на ꙁем не шт. н на небес матер С 242.24 Стремя се към някого [обикн. към Бога], желая да се приближа до него, да го постигна. съ родъ скоштеімъ гѣ. скѫштеіхъ ліца ба ѣковлѣ СП 23.6 ні посрамлѣѭтъ же сѩ о мьнѣ іскѫштеі тебе бже їлвъ СП 68.7 3. Търся средство, начин и под. да направя, да осъществя нещо штете мене ѹбт М Йо 8.37 З А архере же  кънжьнц. скаахѫ его погѹбт М Лк 19.47 З скаахѫ его юде ѹбт М Йо 7.1 З А скаахѫ ѩт   ѹбоѣшѧ сѧ народа М Мк 12.12 З скааше вдѣт са къто естъ. ꙇ не можааше народомъ М Лк 19.3 З А ꙇ се мѫж на одрѣ носѧште лвка ꙇже бѣ ослабленъ. ꙇ скаахѫ вънест   положт  прѣдъ нмъ М Лк 5.18 З А СК ꙇ вьсь народь скааше пркасат сѧ емь М Лк 6.19 З А СК отъ того платъ скааше пѹстт  М Йо 19.11 СК.Срв. Йо 19.12 З А ꙇ вꙑ не штете то мате ѣст.  то пт М Лк 12.29 З се мат  братрьѣ его стоѣхѫ вьнѣ. ꙇскѫште глт емѹ М Мт 12.46 З ꙇ рее родъ ꙇоана аꙁъ ѹсѣкнѫхъ. кто же есть съ о немъже аꙁъ слꙑшѫ таковаа. ꙇ скааше вдѣт  М Лк 9.9 З скаахѫ архере  кънжънц како  лестьѭ емъше ѹбѭтъ М Мк 14.1 З смотрѣетъ грѣшьнкъ на праведьнаего. ї щетъ ѹмрътвіт  СП 36.32 внꙑ скааше како сꙙ бꙑ съ братѭ поꙁналъ С 367.24 благодѣтелꙗ погѹбт штѫтъ С 402.21 Търся подходящ момент да извърша нещо. ꙇ отъ тол скаше подобъна врѣмен. да  прѣдастъ М Мт 26.16 З; А[88а 4], СК  скааше како  въ подобъно врѣмѧ прѣдастъ М Мк 14.11 З 4. Искам, изисквам, желая родъ съ лѫкавънъ естъ. ꙁнаменѣ штетъ М Лк 11.29 З ꙇ ꙁдѫ фарсѣ  наѧсѧ сътѧꙁат сѧ съ нмь. ꙇскѫште отъ него ꙁнаменѣ съ небсе скѫшаѭште  М Мк 8.11 З нктоже бо въ танѣ несоже твортъ.  ꙇщетъ самъ ѣвѣ бꙑт М Йо 7.4 З А стньн поклоньнц поклонѧтъ сѧ отцю. дхомь  стноѭ. ꙇбо отцъ тацѣхъ штетъ покланѣѭштхъ сѧ емѹ М Йо 4.23 З А скѫще м мн οἰ ζητοῦντες Тези, които искат, желаят; искащите, желаещите да постꙑдѩтъ сѩ ї посрамⷧ҇ѣѭтъ сѩ. їскѫшті дшѩ моеѩ СП 34.4 Срв. СП69.3 С118.14 СП37.13 СЕ76b 6 5. Прен. Стремя се към нещо, желая да постигна, осъществя нещо аꙁъ же не скѫ славꙑ моеѩ. естъ штѧ  сѫдѧ М Йо 8.50 З А славꙑ ѣже отъ еднааго ба не щете М Йо 5.44 З А обае штте цѣсрствѣ бжѣ.  с вьсѣ прложѧтъ сѧ вамъ М Лк 12.31 З не штѫ волѧ моеѩ. нъ волѭ посълавъшааго мѧ отца М Йо 5.30 З А ꙇштѣте же пае цсрствѣ бжѣ. ꙇ правъдꙑ его М Мт 6.33 З А вьскѫѭ любте сѹетьнаа ї іщете лъжѩ СП 4.3 аште кто штетъ лцемѣръства тѹ обрꙙштетъ. аште льст тѹ сꙙ раждатъ С 400.18 М З А СК Б Н У Е СП СЕ К С Х ЗЛ Гр ζητέω ἐπιζητέω περιζητέω ἀναζητέω διερευνάω ἀνιχνεύω πρὸς τὴν ἔρευναν ἀστχολέομαι скат ꙇскат Нвб искам ОА ВА НТ АК Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР ДА