Исторически речник
нокъ  [+]
NmosNmgsNmdsNmasNmEsNmis
нокъ, нокьноканокѹ, ноковнокъ, нокьноканокомь, нокомъ
NmlsNmvsNmopNmgpNmdpNmap
ноцѣноеноцнокъ, нокьнокомъ, нокомьнокꙑ
NmipNmlpNmOuNmGuNmDu
нокꙑноцѣхъ, ноцѣхьноканокѹнокома
нокъ -а м 1. Единак — за звяр, отделил се от стадото ѡꙁоба і вепрь отъ лѫга. їнокъ двьеї поѣлъ естъ СП 79.14 2. Отшелник г помⰺлѹ м(ѧ) манасїнък(ъ) [?] И Изч СП И Гр [ὁ] μονιός їнокъ їнъкъ [?] Нвб Срв инок ’монах’ остар ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РРОДД