Исторически речник
мѧ  [+]
NnOsNngsNndsNnisNnlsNnOp
мѧмене, мен, менѣменменемь, меньмь, менемъ, меньмъмене, менмена
NngpNndpNnipNnlpNnOuNnGu
менъ, меньменемъ, меньмъ, менемь, меньмьменꙑ, менмменехъ, менехь, меньхъ, меньхьменѣ, менменѹ
NnDu
меньма, менъма
мѧ -мене ср 1. Лично име посъланъ бꙑстъ анћлъ ... къ дѣвѣ обрѫенѣ мѫжев. емѹже мѧ осфъ. отъ домѹ давдва. і мѧ дѣвѣ марѣ М Лк 1.27 З то стъ мꙙ богѹ вашемꙋ он же рѣшꙙ аполонъ С 21.2 свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ꙁатворенꙑмъ въ тьмнц. мена сѫтъ с. ꙁандас. лаꙁаръ мародас. ерсс. ла. маре. аввос. смводс. сава С 256.12 гь же на небесехъ напсалъ мена хъ С 86.10 (се) мена ѹсъпъш(хъ н)кола рабъ бж (рѱм)ѣ дав(ꙑ)дъ СН Общо название, наименование. крьстꙗн наремъ сꙙ. се стъ ѹдьно мꙙ наше С 99.13 тѣмꙿже бꙑстъ вьсѣмъ дꙿно мꙙ. ѹже бо н онъ. н онъ. нъ вьс крьстꙗн нарем бꙑваахѫ С 86.20 Название на местност, селище и под. посъланъ бꙑстъ анћлъ гавьрлъ отъ ба въ градъ галлескъ. емѹже мѧ наꙁаретъ М Лк 1.26 З А прдѫ вь весь еже мѧ ћетъсман М Мк 14.32 2. Лицето, което носи дадено име — най–често Бог  бѫдете ненавдм вьсѣм мене моего рад М Мк 13.13 З ї людіе беꙁѹмьні раꙁдражішѩ імѩ твое СП 73.18 їсповѣмъ сѩ тебѣ бже ісповѣмь сѩ і прꙁовѫ імѩ твое СП 74.2 ї любѩштеімѩ твое СП 68.37 да аште кꙿто прѣобідтъ мꙙ мѹ недалее прїметъ мьсть С 40.7 Авторитет, известност, репутация на дадено лице. ѣко вьꙁвел сѩ надь вьсм імѩ свтое твое СП 137.3 ѡбъшедъше обдѫ мѩ іменемь гнемь протвлѣахъ сѩ їмъ СП 117.11 ꙁапрѣтілъ есі ѩꙁꙑкомъ і гꙑбе неьстівъ. ї мѩ его потрѣбітъ сѩ въ вѣкъ СП 9.6 бѫді їмѩ его блствено въ вѣкꙑ прѣжде вї слъньца прѣбꙑваетъ імѩ его СП 71.17 враѕі моі рѣшѩ ꙁълаѣ мнѣ. когда ѹмъретъ і погꙑбнетъ імѩ его СП 40.6 ꙁнаемъ въ юдѣ бъ  въ л веле мѧ его СЕ 105а 8—9 мль ѹбо госпожде. потрьп мꙙ а не дѣло мѣт любодѣца С 366.29 3. Дело, кауза, учение, идеал на дадено лице мъноѕ вѣровашѧ въ імѧ его М Йо 2.23 З ѣвхъ мѧ твое лвкмъ М Йо 17.6 З А СК тѧ молмъ гі ра нꙑнѣ прблжт сѧ рабѣ твоемь семь. поклоньшмь сѧ подъ мѧ твое СЕ 35а 10 сего раді не самъ тъкмо пріде нъ і нꙑ творѧштѧ таковаа. своемѹ імені обештънікꙑ творітъ К 9а 32 прд  къ мънѣ грѣшнѹмѹ.  покаж ꙗко мꙙ тво велко стъ С 159.14 ѹенц  дрꙋꙁ с нмъ толц ꙁа мꙙ ѹтелꙗ свого ѹмрѣшꙙ С 136.15 отъврѣшт сꙙ хрстосова мене С 46.20 4. Като нареч. менемь тв ед ὀνόματι, τοὔνομα, ῷ ὄνομα, καλούμενος, λεγόμενος, τῇ κλήσει На име, по име, наричан, назоваван нщъ же бѣ еднъ менемъ лаꙁаръ М Лк 16.20 З А СК прде лкъ богатъ отъ арматѣѩ. їменемь осфъ М Мт 27.57 З А ꙇ се бѣ сестра менемъ марѣ М Лк 10.39 З СК вдѣ ка на мьꙁдьнц сѣдѧшта. ꙇменемь матꙿтеа З Мт 9.9 А СК къ етеръ прде кь св. менемъ. аръ А Лк 8.41 СК родтелѣ мѹ съвѣштаста сꙙ жент і дѣвцеѭ менемь анꙿна С 24.29 жена нѣкто кападок҄са родомъ васлна же менемь С 297.28 въ мѧ a) εἰς τὸ ὄνομα, ἐν [τῷ] ὀνόματι В името на някого, заради някого аꙁъ прдъ въ імѧ оца моего М Йо 5.43 З А бже въ імѩ твое сп мѩ СП 53.3 Срв. РН1 ; въ мꙙ г сѹ ха крьст сꙙ вь нь С 94.9 Като част от клиширан израз в началото на молитва.  їна больш схъ сътворѫ. въ мꙙ оца  сна  стааго дха С 23.13 (въ )мѧ отьца  сьіна  свѧтааго д(ѹха) поклон сѧ рабъ неклю(мъ) БН b) Като вербална инвокация в началото на надгробни или мемориални надписи въ мѧ отъцѣ  сна  стаго дха. съде поваетъ ... анътѹн КН в(ъ) мѧ ѡтьца  съна  стаго дѹха аꙁъ самоль ... полагаѫ памѧть СН о мен ἐν τῷ ὀνόματι, ἐπὶ τῷ ὀνόματι В името на някого, заради някого г  бѣс (по)внѹѭтъ сѧ намъ о мен твоемь М Лк 10.17 З А СК о мені твоемъ ѹніъжмъ въстаѭщѩѩ на нꙑ СП 43.6 съвръш мꙙ твомъ мен  првед мꙙ къ твомѹ отьцѹ С 103.22 деже дꙿва ста л г҃ събьран. о мен гн С 95.15 твомь [момь] меньмь ἐν τῷ σῷ ὀνόματι, ἐν τῷ ὀνόματί σου [μου] В твое [мое] име г. не въ твое л мѧ прствовахомъ.  твомь менемь бѣсꙑ ꙁногхомъ М Мт 7.22 З ѹтелю вдѣхомъ едного менемъ твомь ꙁгонѧшта бѣсꙑ М Мк 9.38 З А ꙁнаменѣ же вѣрѹѭштмъ с послѣдъствѹѭтъ. ꙇменемъ момъ бѣсꙑ жденѫтъ М Мк 16.17 А по мен a) κατὰ [τὸ] ὄνομα Поименно, поотделно пастꙑръ ... своѩ овъцѩ глашаатъ по мен М Йо 10.3А b) Съобразно, според името по імені твоемѹ бже тако  хвала твоѣ на коньціхъ ꙁемлі СП 47.11 мѧ нарещ [дат] καλέω τὸ ὄνομα, ἔπιτίϑημι ὄνομα, ἔπιφημίζω προσηγορίαν, τὸ ὄνομα δωρέω Дам име при кръщение, назова, нарека жена твоѣ елсаветь родтъ снъ тебѣ і нарееш мꙙ емѹ оанъ М Лк 1.13 З А і нарее мꙙ смонѹ петръ М Мк 3.16 З  ѣкова ꙁеведеова і оана братра ѣковлѣ і нарее ма менѣ воанръћесъ еже естъ сна громова М Мк 3.17 З тъгда поврьгъше нареенаа мена своꙗ ꙗже отъ рождьства отъ обьштааго спса къждо себе нарцааше С 86.16 аште хоштеш ѹвѣдѣт о мен момъ то ѹвѣждъ ꙗко ꙗште сѫштѫ м въ ѫтробѣ матерні. обѣштанмъ дано бꙑстъ мꙙ мо С 227.7 мѧ рекъ [мⷬ҇ѧ] ὁ δεῖνα Формула, означаваща мястото, на което трябва да се спомене името на лицето, за което се извършва обряд или се произнася молитва іцѣл раба твоего сего імⷬ҇ѧ отъ одръжѧщааго тѣлесънааго недѫга СЕ 24b 6 ; братръ нашъ сь мⷬ҇ѧ ѡблатъ сѧ вь рꙁѫ правьдѣ СЕ 96b 22 М З А СК ЗП О Е СП СЕ К С Р Г БН КН РН1 СН Гр ὄνομα προσωνυμία προσηγορία ὄραμα імѧ ꙇмѧ їмѩ Нвб име ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА имя остар ОА ВА Срв Имена ЛИ Именка ЛИ СтИл,РЛФИ