мѣт -мамь -маш несв мѣѭ -мѣш 1. Имам, притежавам, собственик съм на нещо отде скръбѧ. бѣ бо мѣѩ сътѧжанѣ мънога М Мк 10.22 З продастъ вьсе мѣне. елко мѣаше М Мт 13.46 А СК не ѹдобь мѫште богатъство. въ цсрстве бже въндѫтъ М Мк 10.23 З ꙇже бо аште матъ дастъ сѧ емѹ. а ꙇже не матъ. ꙇ еже матъ отъметъ сѧ отъ него М Мк 4.25 З ꙇмѣѩ дьвѣ рꙁѣ да подастъ не мѫштѹмѹ. ꙇ мѣѩ брашъна такожде да твортъ М Лк 3.11 З А СК ꙇ аще естъ ꙇмѣѩ. да подастъ цркве СЕ 44b 3 ловѣкъ нѣкто бѣ богатъ. мѣѧ скотꙑ  рѣдꙑ многꙑ С 359.28 ; дꙿно таланто мамъ С 378.24 мѣаше бо епскѹпъ ссн. врътꙿпоградъ красьнъ С 223.9 Притежавам свойство, качество. распꙙтꙑ нашмъ родомъ. гда можетъ слѫ мѣт С 231.10 стъ мѣт ѹмъ С 403.30 сто  прѣсто мѫшт дѣвъство С 4.25 ѹꙁьрѣ напрасно ꙁвѣꙁдѫ обраꙁъ кръстнꙑ мѫштѫ С 282.28 2. Притежавам, имам на разположение нещо добрѣа т естъ вънт въ жвотъ хромѹ л бѣдънѹ. неже дьвѣ рѫцѣ  дъвѣ ноѕѣ мѫштю въвръженѹ бꙑт въ огнь вѣънꙑ М Мт 18.8 ЗI ЗП осѧжате мѧ  вдте. ѣко дхъ плът  кост не матъ М Лк 24.39 А естъ же въ ерсмѣхъ на овь кѫпѣл ... пѧть пртворъ мѫшт М Йо 5.2 З А ходте доньдеже свѣтъ мате М Йо 12.35 З А СК Б ѹста їмѫтъ ї не въꙁглѭтъ. о їмѫтъ ї не вдѩтъ. ѹш їмѫтъ ї не слꙑшѩтъ. ноꙁдрі мѫтъ  не обонѣѭтъ. рѫцѣ імѫ(мѫ)тъ (Север., с. 150, бел. под линия) і не осѩжѫтъ. ноѕѣ мѫтъ ї не поїдѫт СП 113.13, 14, 15 мѣаше с корабл҄ь котъкꙑ желѣꙁнꙑ С 400.27 крьстьꙗн стлъпъ поставшꙙ. жвотворꙙшт кръстъ мѫштъ на себѣ С 537.22 свѣштꙙ мѣахѫ  свѣтъло бѣаше С 412.18 Снабден съм с храна, подслон, облекло и под. колко хлѣбъ мате. он же рѣшѧ. ж҃  мало рꙑбцъ М Мт 15.34 З А СК ꙇ раꙁвѣ едного хлѣба не мѣахѫ съ собоѭ М Мк 8.14 З аꙁъ брашъно мамъ ѣст егоже вꙑ не вѣсте М Йо 4.32 З А гла мат сва къ немѹ вна не мѫтъ М Йо 2.3 З А жлште мѣаше въ гробѣхъ М Мк 5.3 лс ѣꙁвнꙑ мѫтъ.  птцѧ небскꙑѩ гнѣꙁда М Лк 9.58 З А СК дрѹже како вьнде сѣмо. не мꙑ одѣанѣ браъна М Мт 2.12 ЗI, А. Срв. СЕ 106b 17 акꙑ ѹтварь многоцѣнꙿнѫ мꙑ на себѣ С 105.19 Имам [потомък, родственик, близък, съратник, господар и под.]. къ етеръ мѣ дьвѣ ѧдѣ М Мт 21.28 З бѣхѫ ѣко овъцѧ  не мѫштѧ пастꙑрѣ М Мк 6.34 З ; къто отъ васъ матъ дрѹгъ М Лк 11.5 З А СК ꙇмамь бо пѧть братрѩ М Лк 16.28 З А СК ꙇмѣѩ невѣстѫ женхъ естъ М Йо 3.29А аврамъ два снꙑ мѣ Е 27б 5 такъ мамъ архере. еже сѣде о деснѫѫ прѣстола Е 24а 13—14 како бо н срота можетъ бꙑт н отьца мѣт С 241.13 жена мѣ сьпрѫгъ словѫшть П5 3. Добивам, произвеждам, имам плод, поколение ꙇ пръвꙑ ожень сѧ ѹмьрѣтъ. ꙇ не мꙑ сѣмене. остав женѫ своѭ братѹ своемѹ М Мт 22.25 ЗI ꙇ ꙁапрѣт недѫгѹ семѹ. растѫщюмѹ вь немь. не мѣт плода СЕ 35а 12 прподобхомъ же  мꙑ сꙙ матер ѹбоꙁѣ. не мѫшт гладомь млѣка С 384.17 4. Нося, държа в ръце прстѫп кь немѹ жена мѫшт алавастрь мѵра драга М Мт 26.7 З А СК Водя със себе си, имам около себе си. ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ народ мъ(но)ꙁ. ꙇмѫще съ собоѭ хромꙑ. нѣмꙑ  слѣпꙑ.  бѣсънꙑ М Мт 15.30 А СК васлна ... прде въ ерѹсалмъ. мѫшт съ собоѭ братѹꙙда С 297.29 5. Обхванат съм от болест, телесно или психическо страдание, зъл дух и под ꙇ сцѣл мъногꙑ недѫжънꙑ ꙇмѫштѧ раꙁлнꙑ ѩѕѧ М Мк 1.34 З і бѣ тѹ лвкъ сѹхѫ рѫкѫ мꙑ М Мк 3.1 З А СК ѹтелю првѣсъ снъ мо къ тебѣ. ꙇмѫштъ дхъ нѣмъ М Мк 9.17 З А СК ꙇ шедъшѧ бѣжашѧ отъ гроба. ꙇ мѣаше же ѩ трепетъ ѹжасъ М Мк 16.8 З А кънжънц ... глхѫ ѣко вельѕѣволъ матъ М Мк 3.22 З да строѹпꙑ на себѣ мѫштеї ꙁбꙑваахѫ С 398.19 прхождаахѫ же  женꙑ к немѹ мѫшт танъѧ врѣдꙑ. хже не моштьно враемъ вдѣт С 557.1 6. Имам, съдържам [определено количество, брой и под.] мⷭ҇цъ октѧбръ. (реко)мꙑ лст(опадъ. матъ) дн (...) л҃а҃. дⷩ҇ъ матъ аⷭ҇. їа а ноⷳ҇. гі Е 38а 16, 38б 1 въ неже стамна ꙁлата. мѧщ маннѫ Е 29а 6 стъ бо вь севастї еꙁеро мꙑ водѫ многѫ С 76.10 мѣаше же брѣмꙙ хлѣбꙑ стꙑ  топлꙑ. вно  масло дрѣвѣно.  младꙑ сꙑрꙑ  аца.  крнцѫ медѹ С 291.5—6 Трая, навършвам се [за време, възраст и под]. пршедъ же с въ втанѭ обрѣте  етꙑр дьн юже мѫштъ въ гробѣ М Йо 11.17 З А СК бѣ же тѹ еднъ лвкъ. ћ҃. ꙇ осмь лѣтъ мꙑ въ недѫѕѣ своемь М Йо 5.5 З А мѫштмъ ћ҃  ѕ҃ лѣтъ въ недѫѕѣ М 133а 8 Съм на, навършил съм определена възраст. пѧт десѧтъ лѣтъ не ѹ ма(ш) (Ягич, с. 352, бел. под линия) ꙇ аврама л ес вдѣлъ М Йо 8.57 З А 7. В съчет. с абстрактно съществително означава действието или състоянието, което се изразява със съществителното бѫд область мꙑ надъ десѧтьѭ градъ М Лк 19.17 З А аще не бмь пршелъ  глалъ мъ. грѣха не бѫ мѣл. нꙑнѣ же  внꙑ не мѫтъ о грѣсѣ своемъ М Йо 15.22 З А СК власть мамъ пропѧт тѧ.  власть мамъ пѹстт тѧ М Йо 19.10 З А СК Б дажд славѫ жвѹмѹ бѹ. ꙇ словес его. мѫщюмѹ власть. на вꙿсѣкомь влⷣ҇аьствѣ СЕ 55а 18 аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща Е 3б 1 да і хотѧште і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧть. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ К 6b 29 боѭ сꙙ бога  того сна сѹса хрстоса. мѫштааго власть вь дьнь сѫдънꙑ. дѹшеѭ  тѣломъ С 157.11 же  дръꙁновен матъ молтвоват къ богѹ С 220.2  їꙁволшꙙ ходт по небесемъ. а не маловрѣменꙿно мѣт грѣхѹ наслажден С 54.29 слабъ волеѭ. не мъ покааньѣ Р II 1.15 8. С модална отсянка — имам намерение, предстои ми, трябва смоне мамъ т нѣъто решт М Лк 7.40 З А црю. мамъ т нѣто сьвѣштат С 359.25 нѣсмъ праꙁденъ аꙁъ но дѣло мамъ С 172.4 Мога, в състояние съм. еже мѣ с сътвор М Мк 14.8 З не ѹбоꙇте сѧ отъ ѹбваѭштіхъ тѣло. ꙇ не по томь не ꙇмѫштемъ. лха есо сътворт З Лк 12.4А тъ родъ не ꙇматъ нмьже ꙇꙁт З Мк 9.29 А СК В съчет. сприч. мин. страд. — означава резултата от действието, изразено чрез причастието. смоковьнцѫ мѣаше еднъ въ вноградѣ своемь въсажденѫ М Лк 13.6 З молѭ тѧ мѣ мѧ отъроъна М Лк 14.19 А СК да мѫтъ радость моѭ сплъненѫ вь себѣ М Йо 17.13 А СК се мънасъ твоѣ ѭже мѣхъ. положенѫ въ ѹбрѹсѣ М Лк 19.20 З А вьлѣꙁе же ѵподьꙗкъ. рѫцѣ мꙑ распрострьтѣ  вьꙁдѣнѣ на небо С 555.14 ꙁде бо мꙑ сѹса вѣньана С 435.5 Като спомагателен глагол — в състава на съчетания за изразяване на бъдещи действия. вѣрѹѩ въ мѧ не матъ въждѧдат сѧ нкогдаже М Йо 6.35 З А мѣт маш съкровште нбсе М Мк 10.21 З ѹслꙑшат же мате бран М Мт 24.6 ЗI А СК ѣко аще  с ѹмльѧтъ. камене въпт матъ М Лк 19.40 З не мамъ пт юже отъ сего плода лоꙁънааго М Мт 26.29 З А СК не мамъ мѧсъ ѣст въ вѣкꙑ. да не съблажнаѫ брата моего Е 3б 12 ꙇ алъкат бо маш.  жѧдат СЕ 90а 24 аꙁъ отъсел не мамъ въкѹст брашꙿна ꙁемнааго С 154.8  на рѫкѹ ност маш младеншть С 237.21—22 болѣꙁн мѣѩ ἀλγυνόμενος Страдащ н оть того дебельства болѣꙁн мѣѧ С 335.13 бѣсъ мѣт δαιμόνιον ἔχω, ἐμμανῶς ἔχω, δαιμονιάω Обхванат съм от зъл дух бѣсъ л маш. кто тебе штетъ ѹбт М Йо 7.2 З А аꙁъ бѣса не мамъ. нъ ътѫ оца моего М Йо 8.49 З А бѣсꙑ мѫтъ. къ кѹмрьскꙑмъ прѣльстемь С 24.8—9 бѣсꙑ мѣѭштї вь н҄хъ. бѣсъ праштам ꙁмѫдрѣваахѫ С 398.30 хѹлꙗахѫ го ждове  глаголаахѫ к н҄емѹ бѣсъ маш С 481.16 водьнꙑі трѫдъ мѣт ὑδροπικός εἰμι Болен съм от воднянка ꙇ се лвкъ еднъ мꙑ водънꙑ трѫдъ. бѣ прѣдъ нмь М Лк 14.2 А СК волѭ мѣт συνευδοκέω Съпричастен съм към нещо ѹбо съвѣдѣтельствѹѹѹте  волѭ мате. дѣломъ отцъ вашхъ М Лк 11.48 З вражьдѫ мѣт ἐχϑραίνω Имам разпра, враждувам с някого тꙑ же імꙑ враждѫ на братъ своі. како можеші ходіті къ мірнѣі трапеꙁѣ К 8b 33 въꙁдрасть мѣт ἡλικίαν ἔχω Пълнолетен съм самого въпросте. въꙁдрастъ матъ. самъ о себѣ да глетъ М Йо 9.21 З А ѣко въꙁдрастъ матъ самого въпросте М Йо 9.23 З А вѣрѫ мѣт ἔχω πίστιν Вярвам аще мате вѣрѫ  не ѹсѫмьнте сѧ. не ткмо смоковьнъное сътворте М Мт 21.21 ЗI вѣрꙑ не мѣт ἀπιστέω, ϑαυμάζω Не вярвам  ѣвшѧ сѧ прѣдъ нм ѣко блѧд гл хъ.  не мѣахѫ мъ вѣрꙑ М Лк 24.11 З А  не мꙑ вѣрꙑ о стѣѣмь артемонѣ. повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа С 224.12—13 доволь мѣт ἀρκέομαι Имам достатъчно количество, задоволен съм с нещо ꙇ не до сего же доволъ імѫште. нъ і раꙁбоінікꙑ нѫдѧтъ. прітаѭште съмрьт его. да бі съмрътное пріѧштенье. неъстъ бꙑла коньінъꙇ его К 11а 15 дѹхъ недѫжьнъ мꙑ ἔχων πνεῦμα [τῆς] ἀσϑενείας Недъгав, страдащ от някакъв недъг ꙇ се жена бѣаше дхъ мѫшт недѫжень. ѕ҃і҃. на десѧте лѣтъ М Лк 13.11 З А СК о мѫшт дхъ недѫженъ М 76b 30 Срв. З130а 15 дѹшѧ не мꙑ ψυχὴν μὴ ἔχων Едва дишащ, останал без душа он же трѹдьн  дѹшꙙ не мѫште. повѣдаахѫ мѹ С 32.14 ꙁавсть мѣѭще οἱ φϑονούμενοι Тези, на които завиждат тъгда он акꙑ остънꙑ бодом ꙁѫбꙑ скръжьтаахѫ хвалꙑ бо ꙁавсть мѣѭштмъ С 403.5 мръ мѣт εἰρηνεύω Живея в мир [с някого] мръ мѣте ме(д)ждю собоѭ М Мк 9.50 съ вьсѣмь мръ мѣт С 423.20 мѣсѧьнꙑѩ ꙁълꙑ недѫгꙑ мꙑ σεληνιαζόμενος Който страда от лунатизъм, сомнамбул ꙇ првѣсѧ емѹ вьсѧ болѧштѧѩ. раꙁльнꙑꙇм недѫгꙑ. ꙇ страстьм одръжмꙑ ꙇ бѣсънꙑѩ. ꙇ мѣсѧьнꙑѩ ꙁълꙑ недѫгꙑ мѫштѧ З Мт 4.24 мѫдрость мѣт φρονέω Разумен съм, мъдър съм аꙁъ тебе стара сѫшта  тацѣм сѣднам ѹкрашена сѫшта мьнѫ  мѫдрость маш ꙁѣло С 48.8 нѹждѫ мѣт ἔχω ἀνάγκην Имам нужда, изпитвам необходимост село кѹпхъ  мамъ нѫждѫ ꙁт  вдѣт е М Лк 14.18 З А СК обꙑа мѣт εἴωϑα Имам навик, обичай ꙇ ѣко мѣ обꙑа пакꙑ ѹааше ѩ М Мк 10.1 польꙃѫ мѣт ὠφελέω Имам полза пріемлѫштеі бо достоіно ьсть польꙁѫ імѫтъ К 8а 39 потрѣбѫ мѣт ἔχω ἀνάγκην Длъжен съм потрѣбѫ же мѣаше на вьсѧ праꙁдьнкꙑ отъпѹштат мъ іного М Лк 23.17 З прснѣ мѣт о комь οἰκείως ἔχω πρός τινα В дружба съм с някого да навꙑкнеш како прспѣ (погр. вм. прснѣ Север. с. 375, бел. под линия) о дѣвцахꙿ матъ хс С 375.23 пространь мѣт ἄδειαν ἔχω Имам възможност, позволено ми е простран бо мамъ  бесѣдоват  ба молт С 134.13 скѫдость мѣѩ ἐνδεής Нуждаещ се, имащ нужда, изпитващ нужда от нещо  подъ днѣмъ кровомь бꙑхъ.  на дꙿно ꙗд не акꙑ нштъ. л скѫдость мѣѧ брашъна. нъ акꙑ богатъ сꙑ млостьм С 394.3 сладость мѣт къ есомѹ ἡδέως προσέχω τινί Благосклонен съм, радвам се, приятно ми е сладость бо мамъ къ вештьствѹ С 501.3 старьь ѹмъ мѣѩ πολιόφρων [вар. πολύφρων] Който има [който е с] ум на възрастен не прносѧтъ л мѹ хвалꙑ дѣт. старъ ѹмъ мѣѭштъ С 337.16 стѹдъ мѣт ἀναισχυντέω Нямам срам, не се свеня, действам безсрамно т любв сѫтъ пьрѣмь  хотѧтъ стѹдъ мѣт С 338.9 сѹлѣе мѣт Предпочитам длъжънꙑ сѫтъ ні едіного ка подъ німі сѫштаго сѹлѣе імѣт бжію ꙁаконѹ К 1b 40 трѣбѣ мѣт χρείαν ἔχω Имам нужда нꙑнꙗ. вѣмъ ꙗко вѣс все.  не трѣбѣ маш. да кто тѧ въпрашаетъ о семь СК Йо 16.30 тръпѣню бо мате трѣбѣ да волеѫ бжеѫ сътворше прмете обѣтованне Е 9б 4 на ѹмѣ мѣт ἔχω βούλημα Имам наум, считам, смятам се бо мѣаше льствъ на ѹмѣ С 58.10—11 ходъ мѣт κίνησιν ἔχω В състояние съм, мога да се движа богꙑ лъже ... хода не мѫште ... поставьꙗш протвѫ вьса сьтворьшѹѹмꙋ хѹ С 49.26 мѣт въ рѣвѣ ἔχω ἐν γαστρί За жена — забременявам, бременна съм обрѣте сѧ мѣщі въ рѣвѣ ѿ дха ста А Мт 1.18 СК Б ѧсть мѣт ἔχω μέρος Съпричастен съм, участвам заедно с някого в нещо аште не ѹмънѫ тебе. не маш ѧст съ мъноѭ М Йо 13.8 З А СК ходѧ съ долослѹжтелемь матъ ѧсть Р II 2.25 мѣт ьто на [до] ἔχω τι κατά Изпитвам враждебно чувство към някого, отнасям се с неприязън към някого, имам зъб на някого аште маш то до врага свого. стръгн гнѣвъ. цѣл ꙗꙁвѫ С 421.26 Срв. К6b 19 М З А СК Б ЗП Е СП СЕ К С Р П5 Гр ἔχω κατέχω μετέχω περιέχω κτάομαι δύναμαι μέλλω κερδαίνω φέρω βαστάζω πληρόω ἐπάγω ἄγω χράομαι δείκνυμαι ἐπιδείκνυμαι περιποιέομαι διατηρέω γέμω διαμηχανάομαι οἶδα λογίζομαι φροντίζω διαιτάομαι δεῖ πρόξνος імѣт ꙇмѣт їмѣт Нвб имам ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА